teodoralindemann (Teddy Daniel K.) - Works

Орис (Сафина) 3 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала ( ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

2016-09-13T20:36:48+03:00 721

Орис (Сафина) 2 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея. ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

2016-09-10T13:44:36+03:00 812 1

Вампир 🇧🇬

За нощта в очите бленувам
под ониксовия й плащ да се приютя,
карминени шарки по тебе рисувам,
бледа бисерна сълза.
Сребърни лунни лъчи, ...

teodoralindemann

Poetry » Other

2016-09-09T19:55:07+03:00 450 2

Орис (Сафина) 1 🇧🇬

∞
> Това се случи много отдавна. Още преди Студеният дъжд да се изсипе над Земята на Книгите и да отнесе единствената любов, която Малена някога е имала като Орисана.
>
>
> ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

2016-09-08T18:08:37+03:00 779 2

Мъгла (по Rammstein) 🇧🇬

Импровизация по "Nebel" ("Мъгла") на Rammstein (Рамщайн)
Der letzte Kuss ist so lang her
der letzte Kuss...
er erinnert sich nicht mehr...
Последната целувка отдавна отнесена, ...

teodoralindemann

Poetry

2016-09-06T20:39:13+03:00 586 2

"С" като съдба (без Наталия) 2 🇧🇬

32.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

2016-09-01T12:45:32+03:00 941 2

"С" като съдба (без Наталия) 1 🇧🇬

1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

2016-08-30T22:02:38+03:00 1.2K 1 1

Огън 🇧🇬

По "Hilf mir" ("Помогни ми") на Rammstein (Рамщайн)
Immer wenn ich einsam bin,
zieht es mich zum Feuer hin...
Огънят ме обича -
в душата ми проникнал ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-08-22T18:17:09+03:00 492

- отприщена приливна вълна...! 🇧🇬

Прочетох за теб в отдавна забравена изповед,
усетих вятъра насред прашните листове,
спомен се накъдри в прашна мъгла,
заспала надежда повдигна глава.
Да забравя, на себе си да простя, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-08-07T10:34:17+03:00 2K 3 5

Импровизация-изповед 🇧🇬

Напоследък спрях да пиша стихотворения...
Изпитвам непонаятно, лепкаво чувство, подобно на мъка, когато понеча да навляза в ефрината материя на кратките, звънки тонове.
Прозата ми се струва като необятен, сапфиреносин океан, в който можеш да се гмурнеш, да потънеш, да разпериш ръце и да изчезнеш сре ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-07-20T16:42:44+03:00 855 1

С теб отвъд... 🇧🇬

Каквото и да потърся -
в тебе е скрито,
какво ме разтърси -
душата с ледени краски обвита.
Заспивам със тебе, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-06-18T18:09:46+03:00 771 1 3

В мене погребано... 🇧🇬

Търся те през вятъра,
като дим от напразни надежди
търся те в душата си,
като болка от миражи изчезнали...
Оставам да пея за миналото - ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-06-16T18:30:10+03:00 475

"С" като съдба (3) 🇧🇬

60.
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

2016-06-10T13:28:56+03:00 1.4K

"С" като съдба (2) 🇧🇬

40.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

2016-06-10T07:47:43+03:00 1.2K

"С" като съдба (1) 🇧🇬

1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших да пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да жи ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

2016-06-09T18:10:50+03:00 1.5K 2

Вдъхновено от Дебелянов 🇧🇬

"Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха - "
Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."
За кънтяща тишина мечтая,
бурна и светла като пъстрия ден, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-05-19T12:32:41+03:00 518

Там, където ражда се денят 🇧🇬

Отново вдъхновено от Rammstein (Рамщайн)
По "Wilder Wein" ("Руйно вино")
На края на нощта -
там, където ражда се денят,
чакам, от светлината осветена, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-04-30T09:06:59+03:00 735 7

... и оставам да чакам нощта 🇧🇬

Копнежът се спотайва във мрака -
от остри зъби люто ранен.
Болката прегръща душата -
гняв безсилно спотаен.
Понякога те чувствам близо във съня ...

teodoralindemann

Poetry

2016-04-22T08:34:31+03:00 521 1 3

Дали? 🇧🇬

Дали аз избледнях, или споменът се избистри,
дали ме видя, или за мене помисли,
дали се промъквам в сънищата ти потайно,
или стоиш буден - съзерцаващ безкрая...
Дали и ти потъваш, гориш и се въздигаш, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-04-16T22:47:22+03:00 589 3

Старата мъка (по Rammstein) 🇧🇬

Свободна импровизация по "Das alte Leid" ("Старата мъка") на Rammstein (Рамщайн)
Ужасно създание към безумието ме тегли,
заспивам със сълзи, нощите са дни,
съдбата подхвърля куклите си като перли,
млада усмивка - похабени лъчи. ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-04-02T17:50:45+03:00 568 1

Два дни преди да те загубя... 🇧🇬

Два дни преди края седя на ръба на Нищото и се взирам в безкрайната пустиня.
Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.
Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.
Два дни преди края небето е матово-стоманено, ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-03-26T10:30:21+02:00 773

Да, той 🇧🇬

Той ли...?
Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.
Той...?
Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.
Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Ча ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-03-15T22:01:51+02:00 931 1

За ТЕБ 🇧🇬

Ако целунеш вятъра, дали ще усетиш шепота на хилядите изминали секунди?
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?
Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?
Ако любовта е нещастна, дали няма ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-03-06T21:04:11+02:00 767

Любов 🇧🇬

Безсмислен свят - любов изпепелена,
смътен копнеж - мъка изгорена,
безплътни очи - стар океан,
омайна глътка - молитва за блян.
Пробудени истини - лъжи диамантено красиви, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-03-05T19:41:20+02:00 521 2

Копнеж 🇧🇬

Много свободна импровизация по „Sehnsucht” („Копнеж”) на Rammstein (Рамщайн)
Копнеж – бисерна болка над сълзата,
копнеж – пробляскваща луна в далечината,
копнеж – над палмите лъскава звезда,
копнеж – безразлично синя приливна вода. ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-03-01T22:28:16+02:00 485 2

Празнота 🇧🇬

Бледи улици в синкавия здрач,
шепот на сенки по глъхнещия бряг,
малко пламъче - обречена искра,
бисерно-мълчалива обичаща сълза.
Ромон на спомени - объркани дни, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-02-24T21:02:51+02:00 454 2

Безнадеждност 🇧🇬

Лепкава скука,
блудкав, равен гняв,
лунно-светлинна пролука
пуст, безразличен площад.
Думи горящи, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-02-23T21:05:29+02:00 539 3

Той 🇧🇬

Сладка нега във вените се лее,
малко пламъче в ирисите зеленее,
сякаш огън стопля моето лице,
сякаш съм насред нощно, звездно небе.
Тръпчива нежност - блян недостижим, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-02-22T17:25:56+02:00 487 1

И става студено... 🇧🇬

Да заспиш и пак да се събудиш,
да избягаш, болката да излекуваш,
да не можеш да дишаш, да чувстваш вина,
да потъваш, да умираш в безкрайна празнота.
Да се нижат дни покрай теб, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-02-20T22:27:12+02:00 504 1

Гняв 🇧🇬

Блудкав гняв - от всичко отегчена,
не мога да заспя - от себе си изморена,
избутвам малкото късче тъга,
прибирам невидими, прекършени крила.
Странна умора - трупана сякаш векове, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-02-13T22:04:43+02:00 632

Спирали вълнение 🇧🇬

Лутам се между две сенки, обвили като с кадифени ръкавици душата ми.
Залитам ту към прекрасната грива на зрелия лъв, ту към гъвкавите движения на младия.
Царят подпалва сърцето ми, осмисля дните ми.
Младият подчинява мислите ми, властва над разума ми.
И вълнението се удавя на спирали някъде дълбоко ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-02-06T20:33:50+02:00 813

И си говоря сама... 🇧🇬

От известно време не мога да спя.
В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.
От известно време не мога да спя.
Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.
От известно време не мога да спя. ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-01-31T17:51:35+02:00 856 1

Ледени цветя по прозореца 🇧🇬

Може би и ти ще бъдеш от онези хора. Хората, които се вмъкват в живота ти и оставят дълбоки, вечно личащи, неболезнени, но грапави белези. Хората, които изпращат медени, топли искри в сърцето ти. Хората, чието огорчение не можеш да гледаш без изпепеляваща мъка в душата...
Обичам те, знаеш ли, че без ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-01-23T18:45:25+02:00 777 2

Всичко вече е спомен 🇧🇬

Разчупих остатъка вечен копнеж,
изхвърлих усмивката, обвита във скреж,
обърнах се, въздъхнах на глас,
засмях се, забравих очите ти аз...
Помня колко дълго душата ми се скита, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-01-18T12:49:29+02:00 517

Отдавна 🇧🇬

Колко бурно бе в душата ми,
колко отдавна тя занемя,
колко копнежно плачеха сълзите ми,
колко бледа беше моята луна.
Отдавна сърцето ми вече не бие за теб, ...

teodoralindemann

Poetry » Love

2016-01-11T17:28:38+02:00 451

* * * 🇧🇬

Понякога човек трябва да се обърне, за да разбере, че зад него няма нищо.
Понякога трябва да погледнем залеза, за да разберем, че изгрева не си струва.
Понякога трябва да отворим очи, преди да ги затворим.
Понякога е нужно само да ти изкрещят истината в лицето.
Понякога осъзнаваш всичко в един миг, ...

teodoralindemann

Prose

2015-12-26T20:10:57+02:00 569 2

В очакване 🇧🇬

Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2015-12-23T16:29:25+02:00 812

... 🇧🇬

Усетих влизането на очите ти като полъх на горчиви билки и смола.
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2015-12-16T09:45:20+02:00 718

* * * 🇧🇬

Заспах тихо на прозореца, но после изведнъж се събудих.
Беше студено и някак екливо-безмълвно. Не беше точно ти. Може би споменът, несъществуващото минало, наситено с нюансите ти, ме изтръгна от съня. Обърнах глава, очаквайки да зърна прелестните ти стоманени очи, но там беше само едно смътно отраже ...

teodoralindemann

Prose

2015-12-07T23:44:56+02:00 539 3

Днес 🇧🇬

Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2015-12-05T22:24:45+02:00 1K 2