тюркоаз (Мариола Томова) - Works

Неразтребено 🇧🇬

Разтребвам си душата, свидната,
а никой скоро не е стъпвал там...
И толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден.
Прибирала, горката, трепети, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-30T09:02:53+03:00 663 22

Знак 🇧🇬

Никой никога дано не види
как усмивка чезне и тъмнее,
в празно скитаща страдалка,
зъзнеща безмълвно бледна...
Ту припламва факелно червена, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-29T09:46:04+03:00 2.6K 16

Божие платно 🇧🇬

Към теб, любов, с възвишена молитва
и никой, никой не може да я отрича.
Дори Бог и само Бог, нали е свише
и е любов, само с любов коленичи,
и е плът, станала плът за нас, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-27T20:07:58+03:00 649 10

Светлина за теб 🇧🇬

Ако навлезеш пеш във тихата ми далнина,
ще свърнеш в най-уютната, дива природа,
без шосета, без пътища, без равнина...
И спомени разпънат те на кръст, до бога...
... Ще зърнеш по някоя моя оцеляла мечта, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-26T13:27:05+03:00 1.4K 17

"Морето живите обича"... 🇧🇬

"Морето живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега"...
Фотев
А исках само като птиченцето малко
с криле да литна и небе да опозная... ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-25T09:59:40+03:00 793 14

Не е измислица 🇧🇬

Будувам като нощно, приказно създание
и себе си не разпознавам (вярно е) - тъжна,
а непозната в сънищата ти будува,
все иска с теб над ложето ни да лудува.
Будувам като твое мъжко озарение, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-24T17:23:15+03:00 757 17

Ехо 🇧🇬

Пак споменен шепот,
отново и отново...
Сред мъчителни нощи,
мълчани дълбоко, дълбоко...
Желани невъзможно, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-23T20:54:00+03:00 644 13

Горещи капки 🇧🇬

Нахлуваш с полъха на вятъра,
с изящен аромат на роза -
това очарователно създание -
свенливо страстна властелинка,
уханна, непорочна, зрима... ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-22T10:57:46+03:00 707 12

Твоят храм 🇧🇬

Има дни на приумици -
думите сами се ронят,
късат по парченце обич,
литват с вихрогони,
под вода лавират, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-20T06:54:29+03:00 772 17

Ненадеен порив 🇧🇬

Щеше ми се да ти кажа,
че все това съм искала...
А много ли отмина..
И все пак... кой знае...
Защо ли вятър не донесе ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-19T11:23:13+03:00 618 10

На твоята улица 🇧🇬

На твоята мъничка улица
с мъничък, светещ прозорец,
е толкова светло и тихо,
и болката сетна помръква...
И как неусетно ме мами, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-18T09:47:27+03:00 744 16

Еднопосочно 🇧🇬

Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя... ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-17T10:40:37+03:00 817 15

Ритуално 🇧🇬

Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-16T06:52:06+03:00 704 19

Притаена 🇧🇬

Без капка страх аз съм желязна
пазителка на незабравен глас,
владетелка на своя свят лелеян,
насред пътя твой, в среднощен час.
По бухала ще ме познаеш, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-15T05:38:56+03:00 808 14

Непрежалено 🇧🇬

А беше само връх от непокорните...
Отдолу бИло мълчешком притихва.
Незнайно как си въздух ненамерен,
а уж нехайно, земно ми нашепваш.
Уж беше само влюбване и нищо друго, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-13T10:38:04+03:00 642 12

Той 🇧🇬

Да беше Той стихия епизодична,
с непокътнати черти до благост.
Да изиграе главна роля най-прилично,
със младост окрилена, чак до старост.
Да предугажда даже и непредвидимото, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-12T10:12:20+03:00 740 11

Белег за обич 🇧🇬

Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-11T07:06:24+03:00 783 14

Един прекрасен ден 🇧🇬

Впива в теб най-огнен взор
и потръпва с флирт зората,
а ветрец пленен, крайморски,
дълго, дълго чука по стъклата.
Звънват и звънчета вън, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-10T07:02:57+03:00 1.1K 11

Вдишване - посветено 🇧🇬

на моя съпруг Георги
за 29 години мирно съвместно съществуване
Ще имам шанс... защото съм със теб
и ме допусна... нежно... в своите покои,
там... за избрани само... под небето... ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-07-09T09:00:52+03:00 826 21

Да бях... 🇧🇬

Да бях кралица... там... в разкоша...
Щях ли да нося на поета залога?
И да го заложа... за сто гроша,
и за скъпи бижута... до гроба?...
Да бях кралица... сфинкс съм сякаш... ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-08T07:55:48+03:00 814 18

Безсъници 🇧🇬

Нашепват устните ми приказки
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-06T07:01:28+03:00 770 10

Звук от тишина 🇧🇬

Всекидневен реален спектакъл сме
от уловени нереални чувства -
виртуозен предсказуем мечтател,
в рисунък нежен заедно препускаме.
Как искам да съм "чудотворна икона", ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-04T18:17:40+03:00 736 17

Дъждовна капка 🇧🇬

Къде е силата ти жизнена, поете?
Извън ли времето... и нямаш власт?
Катериш се по покриви необуздани
или изпъваш струни като истукан?
Разрошваш перушини на врабчета, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-07-03T14:06:00+03:00 1.1K 15

Моята обител 🇧🇬

Пътувал ли си някога до изгревите на света
с най-ярка светлина, в неговата топла далнина?
Пътувал и изкачвал ли си стълба от екстаз,
с духовна сила влизал ли си в границата на "не аз"?
Премахна ли вълнение, тревога и дори възторг, ...

тюркоаз

Poetry » Blank verse

2008-07-02T07:50:00+03:00 839 10

До днес... 🇧🇬

Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки.
Пак сложихме усмихнати наужким маски.
Играехме пак мнително, пирувахме до днес.
Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!?
Удавяхме се във самоилюзия, защо ли ...

тюркоаз

Poetry

2008-07-01T01:07:42+03:00 611 11

За минутата 🇧🇬

Като безшумна лавина плъзва се минутата,
като беззвучен, естествен и странен крадец,
със каменна маска и зловеща отмереност.
Тя - "точността - вежливост била на кралете"!
Като кастанети потропват нечии токчета ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-06-29T01:17:48+03:00 730 12

Искам - имам 🇧🇬

Искам
да съм палава
като фъртуна,
пчелен кошер
във душа ти ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-06-28T07:07:41+03:00 796 16

За (не)забравата 🇧🇬

Иззад лъжи и истини забравата пронича
и поразително във вид на древен жертвеник
бушува, само яростно със ветрения спазъм
не спазва ритуала на учтивост в своя замък.
А моят топъл глас е като люлка в своя устрем ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-06-27T14:15:44+03:00 662 15

На чисто 🇧🇬

Незабелязано кой ли спуска се вечер
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата... ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-06-26T07:22:57+03:00 646 8

Пеперуден прах 🇧🇬

Повтаряй ме в слънчеви дни и в лунни нощи,
като нежен, поетичен свитък ме запечатвай
с целувка безкрайна и страст нестихваща
на любовната клада, двама ни изгаряй!
Желана, докосваща болка, не затихвай, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-06-25T06:29:11+03:00 780 13

Необикновено 🇧🇬

Раснало дърво не право и стройно,
а ниско, безформено, грозно -
белег на време тъмно и яростно,
от живота подхвърлена дързост -
снага сива, сгърбена и изкривена, ...

тюркоаз

Poetry

2008-06-24T00:43:03+03:00 611 9

Слънчева заря 🇧🇬

Усещах мирис на сухи листа
и кръст върху рамото на лятото,
а бях пожелала от сокола крила,
преди изгрева да ме стоплят...
Усещам клавиша бял на пиано, ...

тюркоаз

Poetry

2008-06-23T08:55:19+03:00 639 16

Протяжно 🇧🇬

С мир се изливаш от облак светлоок,
с живо дихание, протяжна мелодия.
Случва се да изгарям и сенките,
не едно към едно, сякаш и теб.
И само те преоткривам в историята, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-06-21T21:30:31+03:00 619 7

Изконно 🇧🇬

Миналото
живее
в думите.
Бъдещето
подпира ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-06-20T20:26:55+03:00 1.1K 16

Навременно 🇧🇬

В този свят започва всичко отначало,
вечни се завръщат жестове, пароли,
гълъби тъмно-сребристи по паважа
пристъпват наперено, идват от Рая.
С минало просто ли съществуват, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-06-19T11:13:37+03:00 655 9

Филигранено 🇧🇬

Когато изгревът порозовее едва-едва,
лице поруменее в разцъфнал розов цвят,
усмивка доловимо улови мига
и очи на млада вакханка заискрят -
тогава пристъпяй смело в оазис-мечта, ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-06-18T07:42:29+03:00 675 15

Почукване 🇧🇬

Да ти залости някой портата,
да окраде и мисли, че и злобата,
е все едно да стихнат страстите...
С такава решителност непрегърбена,
ще се промъкна пак на пръсти, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-06-17T06:06:52+03:00 768 14

Дух от бутилка 🇧🇬

Ела, дългоочакван "Дух от бутилка"...
Не си ли свивал дълго, дълго рамене...
Животът ти е сигурно мътилка,
понесла и съдби, и чужди грехове...
Нали и ти мечтал си дълго, дълго ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-06-15T14:52:28+03:00 1.4K 13

Подчертано 🇧🇬

На себе си дипля спомени избледнели,
възбуждащи звуци, кукуригане на петли,
пробудени с нежно отеквали камбани,
за действие и на моя час известили,
дарили още ден, с обещание за друг... ...

тюркоаз

Poetry » Love

2008-06-14T16:37:20+03:00 733 14

Удивително и въпросително 🇧🇬

Някой в шепи донася тюркоазена морска вода
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня. ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2008-06-12T16:03:10+03:00 736 8