тюркоаз
940 results
Има нещо неизбежно символично...
Огън и вода, и белег от жарава...
Има стъпки неизменно запечатали
вечерния залез или изгрев гален...
До прибоя тихо са полегнали, ...
  728  18 
Докъдето погледът ти стига...
Там небето е до черно синьо...
Там морето впримчва се в краката ти...
Там е хубаво и ласкаво...
Там и дъх едва, едва поемаш... ...
  502 
С пролет се завръщам нарисувана...
Моето легло е сред цветята
и сред славееви песнопения,
с обич напоено е, и с орис свята.
В корен се завръщам да битувам, ...
  528  11 
Търся я от онези години,
с чистотата на визията си.
Сякаш в мен експлодират
позабравени мислите...
И чаровно земният свят ...
  591  16 
Дали дойде време за полет, добри хора?
Хоризонт неочакван дали се отвори?
И с очи извисихте ли се, и обикнахте,
и пресякохте пътища, и проникнахте
на Икар в мислите. Запрегръщахте ...
  384 
Така се случи някога, където
ти пиеше очите ми безмерно...
И пак ще си навярно влюбен
и търсещ пристана уютен...
Така се случи някога, където ...
  540 
Една луна, една звезда
и колко, колко красота!
Пътуват те един към друг
и леят нежен свиден звук.
Политват с всеки молещ вик, ...
  2584  20 
Човешки същества сме...
Издигаме върху олтари,
копнежно свое верую,
и всеки път повярвали,
в надежда слаба, днешна... ...
  483  10 
Очаквам всеки миг с ръка да се протегнеш,
сега е топло, а призори ще е студено...
Усещам устните, които ще целуна,
сега са парещи, а призори - изстинали...
Видях те, мамещ миг, как искаш да си идеш, ...
  609  17 
Пак от приказка някога - черпя
топлина за дневния чай липов,
пак си казвам - как ми прилича
разцъфтялото време на книга.
Пак до мен като котка подремва, ...
  578  10 
Бродя все по света и подреждам мигове,
искам да присвоя тези, незримите...
Чудните мисли с големите милости -
да гоня с Искрите устремно радостни!
Мое вълшебно създание - нося те, ...
  573  12 
За теб ще бъда сбъднат сън,
надничащ през открехната завеса,
видение - рисунка с влюбен звън,
във времето възраждано за мене.
За теб ще бъда малък лист, ...
  585 
Пак се обличам в старите дрехи,
нови не търся, не са ми по мярка.
Пак надничам в резките равни,
на вече зараснали стари рани.
Пак поглеждам от разстояние ...
  535  17 
Светът е илюзорен и е още нещо...
Трамплин е към отвъдното...
Отскок е до небесното,
където само птиците,
прекрачват тънки граници, ...
  498  16 
Както покрив врязва се в небето,
както кораб пори вълни в морето...
С теб любов, движим се по звездна карта,
всеки ден насищаме пространства,
с опит носталгичен да пребродим, ...
  1220  10 
Оставям ти пътечка да ме водиш,
да бягаш с мен във абсолюта,
с човешка метаморфоза
да правиш чист контура...
Оставям ти видение да следваш, ...
  607  14 
Като по чудо раждаш се със вик,
венец си на природата
и плачеш, и трепериш като лист,
не благи са понякога чертозите.
Като по чудо мъчиш се да заличиш, ...
  482  10 
С полъх ветрен търся корен,
вая форми с нежен поглед,
раждам плод със чувство,
вдъхвам сочен привкус.
Точно с моя огън лумваш, ...
  466 
Различията на света
приемам по рицарски!
Достойно без суета
излизам по улиците,
под разлюляни листа ...
  452 
Малка песъчинка литнала съм над земята
и възторжено, и безутешно
пак от времето откъртила съм плочка,
скърпила мечтите свои, разноцветни
и изречени, и премълчавани. ...
  490  11 
Лъчи за мене са думите живи,
когато сърцето нямо трепти
и сянката ми не триумфира,
поела въздух с моите очи.
И няма внезапни приумици, ...
  526  11 
Моята лодка се движи безукорно,
приятел мой е - единствен
и е толкова, толкова безропотна,
и не е божество отмъстително...
И пътува по пътища непресичани, ...
  445 
Суровите мъже обичам...
Най-недостъпните самци...
Големи висоти обичам...
Най-сини и копринени вълни...
Най-твърдите скали обичам... ...
  774  12 
Тъжни струни измъкна нощта...
Плавно и тихо спомени отлетяха...
Чезнеха бленувани очертания,
като приказно кътче и самота райска...
Чак до слънчеви отблясъци утринни... ...
  489  12 
А можеше да бъдеш блеснало кокиче...
Ако не беше тежка зимна пряспа...
Всеки цвят потъва в скръб себична,
ден и нощ, на ласка зимна, безразсъдна,
с обич нечия - жилава, безумна ...
  544 
Еднопосочно живея
и все жадувам, не крия,
там, до безкрая да стигна!
Като порой ще се стичам,
по груби камъни преминала ...
  540  17 
Мечта в бяло...
С вихрен ритъм залудува,
с вятър в пряспа забушува,
в клони метна се игриво,
ръсна сняг от бяло мливо... ...
  669  12 
Все по-малко са часовете,
когато не заспиваме, мислейки кои сме
и не дълбаем за проблеми
с рамо до рамо, с мисъл за идентичност.
Все по-трудно си говорим ...
  417 
Потъват мислите ми и река размътват.
Умът разбунено понечва да заплува
открил водата своя, душата не удавила,
най-нежни пролетни мечти не скършила.
Разчупила на части от скачени съдове, ...
  646  16 
С горещи и чувствителни пръсти
ще настроя моето раздрънкано пиано.
С най-верен и затрогващ тон да усетя
пак чувства изтръпнали, заспали.
Защото... ...
  524 
Трохичка след трохичка, животът отминава...
Коричка след коричка, духът смел остава...
Мечта след мечта, най-верният приятел...
Заради мене се гмурва в мрачината...
Изплува и се оглежда в светлината... ...
  540 
Съдбата пожела в дуел очакван
все да ме среща и с дъха си мамещ
лика ми непомръкващ да обкичва,
да ме сбогува с изгубеното щастие,
да съживява минало и настояще ...
  454  10 
Тюркоазия е вселена мамеща,
свободна и многообещаваща.
Тя в лабиринти не прозира,
тя като вещица развихря се,
сред струйки въздух със метлата, ...
  1071 
Как искам в сънищата ти да крача,
държейки здраво твоята ръка,
по уличката малка, тъй позната,
със дъхавата цъфнала липа
и пейка - стара, вехта, ...
  511  12 
... защото всеки носи в себе си
искрата на щастието...
Из "Приказки за деца и възрастни"
от Даниела Фишерова
Имало едно време... ...
  504  10 
Всяка година напомня ми на пъпка,
без да зная с какъв цвят ще разцъфти.
Но пак съм влюбена, пролет щом звънне
и щом сърцето силно, силно затупти!
Забравям собствената си агония ...
  533  12 
Всеки крачи по своя пътека,
ти - по твоята,
аз - по моята.
Улавяме заедно
мигове, ...
  615  11 
Прозорче животворно,
събуждай ме със ясна мисъл
и разширявай хоризонта!
Неизменно - всеки миг
тонове в нюансите улавяй, ...
  496 
Българка - влюбена, свободна,
премерена с достойнство,
съшита със привързаност,
в халище - цвете извезано.
Българка - женствена, дръзка, ...
  859  20 
За да се роди душата...
Адам обича да разказва.
Ева обича да предвкусва.
Той й шепне на ухото.
Тя мечтае за златОто. ...
  628  10 
Random works
: ??:??