Валери_Станков
1,156 results
... невям да ми докаже, че е жива, и че върти секундната стрелка,
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...
143
1
2
От хиляди лета пастири слепи
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва ...
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва ...
938
5
8
Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук. ...
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук. ...
279
5
8
... в утрото на светла ера нещо пишех си в тефтера
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,
но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!
От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква! ...
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,
но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!
От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква! ...
206
2
5
... Родината, която си поисках – да ми я прати Бог, не пожела –
надянали бермуди, бяла ризка, момчетата да вихрят хвърчила,
момиченцата, опнали бял ластик, да пеят кротко: – Ема-еса-са!
И новините да не са ужасни! – да ме събуждат сутрин в пет часа́.
И майчиците с бебешки колички да кърмят в парка с ...
надянали бермуди, бяла ризка, момчетата да вихрят хвърчила,
момиченцата, опнали бял ластик, да пеят кротко: – Ема-еса-са!
И новините да не са ужасни! – да ме събуждат сутрин в пет часа́.
И майчиците с бебешки колички да кърмят в парка с ...
344
3
1
Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата.
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...
383
1
4
Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...
619
4
9
... навярно съм едно ужасно ретро и отстрани изглеждам идиот,
не вярвам вече в бъдещето светло, което чака моят мил народ! –
щом шепичка продажни депутати го карат – и го водят за носа,
и всеки гледа как да го изклати! – е, няма как да вяврам в чудеса?
снаряди и куршуми за Украйна, и орди бежанци въ ...
не вярвам вече в бъдещето светло, което чака моят мил народ! –
щом шепичка продажни депутати го карат – и го водят за носа,
и всеки гледа как да го изклати! – е, няма как да вяврам в чудеса?
снаряди и куршуми за Украйна, и орди бежанци въ ...
331
4
2
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар, ...
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар, ...
235
7
7
... мислителят във мен се противи – не знам защо отказва да приеме,
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смър ...
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смър ...
163
5
2
В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...
324
5
9
... над смълчаните полета вият орди гладни псета,
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...
486
4
6
... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...
229
4
6
... щом тръгна в прегорелите треви да си проводя залеза на хълма,
душата ми се учи да върви, и – цяла! – с проста радост се изпълва,
че слънчицето беше днес добро – и сумракът драперии му стелва,
над мен ще сипне звездното сребро небето от бездънната си делва,
не знам успях ли в миналия ден със всек ...
душата ми се учи да върви, и – цяла! – с проста радост се изпълва,
че слънчицето беше днес добро – и сумракът драперии му стелва,
над мен ще сипне звездното сребро небето от бездънната си делва,
не знам успях ли в миналия ден със всек ...
1210
11
11
... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа, ...
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа, ...
174
3
3
... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер,
мъкна, дръгна, тръгна, сече, скуба, ...
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер,
мъкна, дръгна, тръгна, сече, скуба, ...
681
4
4
Добре – някой ден ще ти дойда и ще ти се предам! –
на цялата Божия азбука ще ти се разстеля.
Както древната бяла брада на татко Авраам,
ще ти се дам да ме имаш на моминска си постеля.
Ще съм слънчице, вятър из чепкани сури мъгли, ...
на цялата Божия азбука ще ти се разстеля.
Както древната бяла брада на татко Авраам,
ще ти се дам да ме имаш на моминска си постеля.
Ще съм слънчице, вятър из чепкани сури мъгли, ...
177
3
7
Защо не мога с маслени бои
да нарисувам къщата на село,
как баба ми козичката дои,
завързала косичника на чело,
а дядо върху килнатия пруст ...
да нарисувам къщата на село,
как баба ми козичката дои,
завързала косичника на чело,
а дядо върху килнатия пруст ...
234
2
10
... навярно бил е тежък самотяга,
щом е нахълтал точно в моя дом –
подпрял си е тоягата на прага,
от хляба ми е хапнал мълчешком.
Изпил ми е последните три бири. ...
щом е нахълтал точно в моя дом –
подпрял си е тоягата на прага,
от хляба ми е хапнал мълчешком.
Изпил ми е последните три бири. ...
195
5
6
Завлачиха се есенните дни, изпра морето летните ми ризи.
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...
689
8
8
Изглежда, зъб се кани да ми пада.
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках. ...
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках. ...
253
3
13
... Човечество, кога ще разбереш, че този свят без обич си погива? –
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът ...
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът ...
1202
14
14
790
4
8
... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хер ...
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хер ...
443
10
15
Не знам къде отива този свят.
Не знам дали и краят му е близко.
Живея ли? Живея като в Ад,
от който няма мърдане – и изход.
И питам като луд по цели дни ...
Не знам дали и краят му е близко.
Живея ли? Живея като в Ад,
от който няма мърдане – и изход.
И питам като луд по цели дни ...
726
14
17
Сякаш в някой минал мой живот
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно, ...
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно, ...
694
13
12
... в дълбоките пролуки на Всемира
все ще се найде място и за мен –
да туря вечер халбата си с бира,
да стелна върху одъра сатен,
да пална свещ – и в простата ми ниша, ...
все ще се найде място и за мен –
да туря вечер халбата си с бира,
да стелна върху одъра сатен,
да пална свещ – и в простата ми ниша, ...
184
6
5
Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Възнася ме в такива небеса, ...
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Възнася ме в такива небеса, ...
814
6
11
... есента се шмугна през боаза,
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка, ...
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка, ...
336
6
7
... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен,
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...
1480
18
24
... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...
721
7
11
... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...
1369
19
19
... торбето с хляб провесил на тояга, надянал си последното сетре,
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...
310
7
8
Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
836
10
14
... дувари с вкопчени бръшляни, егреци с ялови кози,
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина
селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел, ...
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина
селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел, ...
362
9
7
... дано ме чуе нявга моят Бог, че искам да живея с блага Обич,
и да не бъде този свят жесток – и ние вечно в него да сме роби,
навред да свършат гнусните войни и хорицата нека са щастливи,
и всяка живинка да съхрани – и пази – свято! – краткото си CV,
нали сме всинца Божии деца, защо да гинем в зло ...
и да не бъде този свят жесток – и ние вечно в него да сме роби,
навред да свършат гнусните войни и хорицата нека са щастливи,
и всяка живинка да съхрани – и пази – свято! – краткото си CV,
нали сме всинца Божии деца, защо да гинем в зло ...
1260
13
18
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
