Валери_Станков
1,591 results
ДЕВОЙЧИЦИТЕ СМЪКВАТ СЕ НА ПЛАЖ
... когато почне слънцето да жули – а то с това натрупа трудов стаж,
девойчици по чехли със пискюли се смъкват пак на варненския плаж,
в торбичките си носят плажно масло, червило и шишичка със вода,
а аз край тях изглеждам тъй ужасно! – със моята разчорлена брада, ...
  245 
ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море. ...
  252 
РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА
Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами. ...
  249 
ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога. ...
  256 
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ ВАРНА
... навярно съм Зеленото човече, от Космоса за миг при вас дошло? –
за да ви каже, че светът е вечен! – пък и съвсем не е прогнил от зло,
че хората съвсем не са зловещи – Бог вдига дом в човешката душа,
тъй кротка е вечерята на свещи за всеки гост! – дотътрил се пеша, ...
  285 
ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета. ...
  298 
МАДОНА В ПАРКА
... и – ако има някой връх,
до днес непокорен от тебе,
това е простичкият дъх
в гръд на Жена! – с кърмилче бебе, ...
  825 
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Дали ще ме остави на света,
или ще си поиска да ме вземе,
готов съм да приема участта
да бъда миг от Божието време. ...
  330 
КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист. ...
  293 
КЪСО ЛЮБОВНО ПИСМО
... със малкото си врабчово перце от джоба на протритата си риза
ще ти напиша кратко писъмце – за лятото, за слънцето, за бриза,
ще ти разкажа как на моя плаж се люшка нощем сухата тръстика,
и как с "Помагай, Боже, Отче наш!" рибарите потеглят във ачика, ...
  849 
ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН
... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли, ...
  282 
РИСУНКА НА АСФАЛТА
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...
  768 
ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...
  764 
БАВНИ РАНИ
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...
  384 
СТЕНАТА
Каква ужасна тишина.
И аз за никъде не бързам.
Пред мен стена. Зад мен – стена.
И аз между стените – вързан. ...
  326 
СТАРЧЕТО НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА
Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах. ...
  246 
СИНЪТ НА ТИХАТА ВОДА
... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,
каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи, ...
  343 
БЪЛГАРИЯ Е ЯЛОВА ХРАНИЛКА
... дали защото лятото си тръгна, и – да се върне нявга, обеща? –
търкулна се над мен Луната кръгла с надежда да обиколи света,
и аз проводих своя чорлав залез на хълма с подивелите треви,
в небето се подписах с показалец и пожелах си – карай, да върви! – ...
  247 
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ГЛУПАКЪТ
... разсмива ме глупакът, но не бих си позволил на стих да го осмея,
вървя край него с обич – благ и тих, по-лек дори от вятърче по кея,
дори си го прегръщам като брат! – прочел от мене повече романи –
щастлив е той във своя глупав свят, а аз – мъдрецът, мъкна живи рани, ...
  272 
ЕНЕРГИИ
Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.
Бук – сцепен от светкавици на две.
Изпращам положителни енергии
към времена. Пространства. Светове. ...
  249 
КРИЕНИЦА
... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,
на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –
отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,
събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта, ...
  481 
ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
На плажа съм си утринна звезда, направо съм панел на три етажа,
най-горе – голо теме и брада – под нея няма нищо! – да ви кажа,
избиха се за селфита със мен! – девойки ме връхлитат на орляци –
и черните ми плувки всеки ден отлитат по различни дестинации, ...
  308 
ЕДНО КОМУНИСТИЧЕСКО ПАВЕ
... додето тръпно чаках комунизма,
но комунизмът тъй и не дойде,
аз гледах как животът се изнизва
като вода! – през пукнато биде. ...
  327 
ЛЕТИ, МОМЧЕ!
... отново се завръщам в дните детски,
промъквам се във тях като крадец.
И приказки чета – за Баби Мецки! –
един, почти забравен, Дядо Мец. ...
  246 
СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...
  333  10 
ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...
  240 
МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...
  283 
1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...
  203 
ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...
  821 
ЕДНА ШЕПА ЖИВОТ
... навярно Бог така ми очерта живота между двете крайни дати? –
да дишам с блага Обич към света, във който Той за кратко ме изпрати,
да съм щастлив във всеки литнал миг – и да си вярвам, че ще се повтори,
и в своя ден – по-късичък от вик, да дишам като в шеметна love story! – ...
  239 
ЖИВЕЯ ИЗ КРАСИВИТЕ НЕЩА
... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея –
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,
с Жените, тихо вейнали поли, и тръгнали си – тъй далеч от мене, ...
  275 
АВТОПОРТРЕТ С ТОЯГА
... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи –
като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,
скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,
ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се веднага, ...
  277 
ФИТНЕС КЛУБ ЗА ПОЕТИ
Бездруго зобя цял живот сено,
идея ми дойде – и то, коварна! –
записах се на фитнес във едно
квартално клубче някъде из Варна. ...
  299 
БАЛАДА ЗА КРИВАТА НИВА
... започна да ми става все по-скъп
животът, който взе да си отива –
престанах да обръщам тежък гръб
на своята проклета крива нива. ...
  312 
ЗАЩОТО ДОБРОТАТА Е ЛЮБОВ
... аз се научих да живея просто – и да ме радва всеки земен миг –
добро човече в шепата на Господ, не съм сюблимен, нито съм велик,
наясно съм какво съм – и защо съм на този опак свят и аз дошъл,
за царя – и за храмовия просяк, човек ли съм, не искам да съм вълк! – ...
  384 
ПЕТ МИНУТИ ДОБРОТА
... навярно нас самият Бог ни пази
от болести, от глад – и от инфаркт.
Поседнах със софийските хайлази
на припека – в Борисовия парк. ...
  326 
ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ
... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,
с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор, ...
  390 
ЛОЗЕТО НА ТАТКО
Помъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер! –
стърча сега сред бащиното лозе. ...
  240 
ПИСМО ДО ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
... о, Господи, каква човещинка,
да те присрещне старата на прага,
да ѝ целунеш в тъмното ръка! –
свещената ръка на мама Блага, ...
  318 
ВИДЕНИЕ В ЕКРЮ
Момичето с плисирана поличка
и лека лятна блузка – цвят екрю,
говореше на себе си – самичка,
и – май, че си говореше на „you”? ...
  295 
Random works
: ??:??