Валери_Станков (Валери Станков) - Works

Само веднъж 🇧🇬

САМО ВЕДНЪЖ
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-01-01T11:37:09+02:00 391 4 6

Поетът 🇧🇬

ПОЕТЪТ
Поетът – фалосът на дявола и флейтата на херувимите.
Поетът – звездният чергарин с разпрегната душа-катун.
В небесния тефтер не вписа ЕТ “Поет, сие и лимитед”.
Но е щастлив, ако натъпче луличката със сух тютюн. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-01-01T01:16:47+02:00 520 1 2

Автографът на Бога 🇧🇬

АВТОГРАФЪТ НА БОГА
... човек понякога е лош,
а някога е тъй добричък,
за мен световният разкош
е – хората да се обичат! – ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-31T17:26:03+02:00 369 3 1

Шах и мат! 🇧🇬

ШАХ И МАТ!
… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-31T08:12:40+02:00 392 2 3

Храмът на Поезията 🇧🇬

ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-30T17:43:59+02:00 697 6 2

Песъчинка от пейзажа 🇧🇬

ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-30T12:28:11+02:00 335 4 2

Сълза 🇧🇬

СЪЛЗА
Забравих вече кой съм, откъде съм.
Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.
От Господа живея – афоресан.
Но и това е форма на живот. ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-30T11:52:52+02:00 287 3 2

Между Ватерло и Варна 🇧🇬

МЕЖДУ ВАТЕРЛО И ВАРНА
... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,
почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-29T08:50:01+02:00 708 3 6

Стихотворение, написано с бяла блажна боя 🇧🇬

СТИХОТВОРЕНИЕ, НАПИСАНО С БЯЛА БЛАЖНА БОЯ
... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон,
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,
по пейките във Морската градина дори боята сгърчи се от с ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-28T14:45:43+02:00 367 4 2

България на три морета 🇧🇬

БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-28T09:23:03+02:00 341 3 1

Песен за пропуснатото Време 🇧🇬

ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ
... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,
аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,
дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,
и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-27T15:19:56+02:00 348 2 1

Спомен за едно кафе 🇧🇬

СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,
келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,
климатика край корниза, който трака като влак, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-26T18:04:08+02:00 379 2 2

Бог ни слезе на вечеря 🇧🇬

БОГ НИ СЛЕЗЕ НА ВЕЧЕРЯ
... бях в космческите дебри нявга слънчево дете,
чаках Чудо през декември, праведниче во Христе,
вярвах, че ще ми се случи, и ще хапне с нас Иисус,
мама с бял ориз и лучец нареди сармите с вкус, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-25T11:55:05+02:00 390 2 2

Ако Иисус родил се е в неделя 🇧🇬

АКО ИИСУС РОДИЛ СЕ Е В НЕДЕЛЯ
... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,
в туй време твоят смахнат телевизор дискретно да ми бърка във ума, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2023-12-24T18:42:24+02:00 917 1 2

Дете във Витлеемското сено 🇧🇬

ДЕТЕ ВЪВ ВИТЛЕЕМСКОТО СЕНО
Додето спи – уж, вестника чете,
или си сурка чехлите по пладне,
баща ми се превръща във дете,
наивно като Божието агне, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-24T11:22:56+02:00 321 3 2

Българска Коледа 🇧🇬

БЪЛГАРСКА КОЛЕДА
Дядо Коледа мен ме отмина,
просто казано, тъй не дойде –
днес си купих във магазина
лук, картофи, пакет със фиде, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-24T07:54:39+02:00 546 1 3

Коледна молитва 🇧🇬

КОЛЕДНА МОЛИТВА
Все още помня някои неща,
които трябва о̀време да свърша –
да насека на моя стар баща
в гората два самара сухо върше, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-23T21:01:03+02:00 770 3 2

На мене Бог ми даде всичко 🇧🇬

НА МЕНЕ БОГ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Във крайчеца на есента
едно момиче ме споходи –
и аз със зяпнали уста
видях красивото му боди, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2023-12-23T10:37:15+02:00 999 3 2

Кученцето на Валери Станков 🇧🇬

КУЧЕНЦЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... защо си нямам кученце, което
да ме събужда в седем сутринта? –
да скитаме по изгрев край морето
и стихове цял ден да му чета? ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-23T07:41:35+02:00 316 2 2

Човекът, който се смее 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ
... нали съм твърде глупав по природа, или защото много остарях,
забравям ЕГН-то си, PIN-кода – и все по-често вече съм за смях,
надеждите ми стават все по-смешни, мечтите ми излъгани – и те,
да коленича в храма – тъжен грешник, и да излизам чист като дете, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-21T14:34:31+02:00 395 5 4

Оставих ви безмълвната си книга 🇧🇬

ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен д ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-20T18:35:22+02:00 380 2 5

Невъзможнице моя! 🇧🇬

НЕВЪЗМОЖНИЦЕ МОЯ!
... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,
ти написах прекрасното бъдеще в светли картини, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-20T12:04:42+02:00 583 4 3

7 милиарда слънчица 🇧🇬

7 МИЛИАРДА СЛЪНЧИЦА
... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,
в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,
чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,
и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-19T11:47:07+02:00 852 2 2

Земята е последната ни стряха 🇧🇬

ЗЕМЯТА Е ПОСЛЕДНАТА НИ СТРЯХА
Животецът бездруго ни е кратък,
защо си го вгорчаваме сами? –
нали – пътик-пътик! – вървим нататък,
към по-щастливи някъде земи, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-18T16:58:53+02:00 292 8 1

Един печален идиот 🇧🇬

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ИДИОТ
... не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-18T11:05:58+02:00 338 3 5

"Biomet" за никъде 🇧🇬

„BIOMET” ЗА НИКЪДЕ
.... мъгла пълзи по урви и дерета, мъгла и по душата ми пълзи,
изгледах 7 филма в „Biomet”-а – ужасни „Made in USA”-бози,
съседът по седалка си изхрупа солетите – и вафлите с кокос,
и си заспа – мечоче във хралупа, подир Витиня с гърбавия мост, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-18T07:58:25+02:00 341 2 2

240 недостойнци 🇧🇬

240 НЕДОСТОЙНИЦИ
Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.
И там ще пукна – пълен идиот.
Излъгах вече твърде много хора,
че утре ще живеем нов живот. ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-17T19:39:38+02:00 331 5 5

Писмо върху първия сняг 🇧🇬

ПИСМО ВЪРХУ ПЪРВИЯ СНЯГ
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-17T07:48:36+02:00 340 2 3

Студ 🇧🇬

СТУД
… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала – празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг? ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-16T18:42:22+02:00 269 2 3

Сън 🇧🇬

СЪН
... когато огънчето близне върха на твоята цигара
и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,
и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,
поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-16T12:36:11+02:00 655 1

Панелна рапсодия 🇧🇬

ПАНЕЛНА РАПСОДИЯ
Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2023-12-16T07:22:26+02:00 689 3 4

Там, под кривата круша на двора 🇧🇬

ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-15T11:27:01+02:00 661 2 1

Писмо от кварталния луд 🇧🇬

ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-14T18:52:33+02:00 664 3 1

Снежна песен 🇧🇬

СНЕЖНА ПЕСЕН
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2023-12-14T08:46:52+02:00 785 5 3

Скришна старческа сълза 🇧🇬

СКРИШНА СТАРЧЕСКА СЪЛЗА
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-13T13:10:43+02:00 282 3 2

Какво си ти, Любов? 🇧🇬

КАКВО СИ ТИ, ЛЮБОВ?
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2023-12-12T17:04:48+02:00 723 3 3

Тя ми липсва 🇧🇬

ТЯ МИ ЛИПСВА
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2023-12-12T11:50:20+02:00 799 2 6

Девойката с малиновия чай 🇧🇬

ДЕВОЙКАТА С МАЛИНОВИЯ ЧАЙ
... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-11T11:03:48+02:00 292 3 2

Който и да си, човече 🇧🇬

КОЙТО И ДА СИ, ЧОВЕЧЕ
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-11T09:38:22+02:00 356 5 3

Носталгия 🇧🇬

НОСТАЛГИЯ
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид, ...

Валери_Станков

Poetry

2023-12-10T13:24:58+02:00 624 2 3