Валери_Станков
1,414 results
ДЕВОЙКАТА, С КОЯТО БЯХ ЩАСТЛИВ
... девойката, която ме опѝ със своите убийствени парфюми,
ухаеше на пролетни липи! – остави ме без дъх и ум, и думи! –
направо беше за рret-a-рorter на Лагерфелд и неговата "Prado",
и аз я гледах – влюбено дете, макар да съм си старче белобрадо, ...
  212 
ПОМНЕТЕ МЕ, БЯХ ЗВЕЗДНИЯТ КЛОШАР
... от старите клошари на града научих се да дишам пестеливо –
не случа ли на изворна вода, да мина някой ден на светло пиво,
да милна припека със блага длан, и облака, надиплил бяла прежда,
и да не бъркам в мръсния казан, ако във него няма стрък надежда, ...
  823 
ВЧЕРА
Седя си кротко – трезвен, сам и стар –
случаен гост, дошъл от друга ера.
И сякаш не в притихналия парк,
животът ми остана нейде вчера. ...
  1006 
ЧОВЕК НА БОГА
Сред всичките несъвършенства
на този наш побъркан свят
ми даде Бог да благоденствам,
бедняк! – на обич бях богат. ...
  184 
КОГАТО ОСЛЕПЯВА МОЙСЕЙ
... понякога си мисля, че светът е път, по който трябва да премина,
че радостите ми ще бъдат кът, ако не делна хляб – поне с двамина,
че песничките, дето ви ги пях, за някого дано не бъдат ужас? –
и аз – смирен във Нищото монах, на Святата Поезия ще служа, ...
  215 
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ СЪМ ЖИВ!
Животе мой единствен – и последен, какво ми даде? И какво ми взе?
Днес се събудих на шейсет и седем! – ще пийна две-три бири без мезе.
След миг ще си възседна колелото, на буните ще сляза – за сафрид.
И – ако Бог съгледа ме с едното, ще види, че щастливец съм на вид. ...
  241 
ЛЕКО ТРЕЗВЕН
... като си мисля, няма за кога да вярвам, че от утре ще живея –
с девойчица да сляза на брега – и да я милна тихичко на кея,
да рошна благо снопчето коси, като ѝ смъкна белия косичник,
да ѝ река: – Момиче, просто си девойчица, по-хубава от всички! ...
  183 
С МОЛИВ НА УХОТО
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...
  197 
РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
  423 
ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...
  215 
ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...
  223 
КОГАТО ПРОЛЕТТА ВЪРВИ КЪМ МЕН
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...
  222 
... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
  927 
КЪЩИЧКА НА ХЪЛМА
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...
  137 
НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...
  150 
МОНОЛОГ В НЕБЕТО
... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,
помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,
дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,
стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”, ...
  730 
ОСТАВЍ МЕ, ЛЮБОВ!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...
  212 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...
  214 
НОЩНА ПЕСНИЧКА
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят – ...
  765 
КУЧЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
Едно бездомно кученце във парка
под пейката ми днес се приюти.
И почна леко с мен да се гъбарка:
– Тютюнецът ти, – вика – ми люти! ...
  431 
СЕЛФИ СРЕЩУ КРИВО ОГЛЕДАЛО
... понякога изпитвам страшен кеф! – като се гледам в криво огледало –
хем да се видя – пич със някой лев, хем триединство – мисъл, дух и тяло,
направо съм рисунка с чер молив! – със кларка, с вратовръзката, с костюма,
пък и светът край мен е тъй красив, не както го разказ ...
  169 
БРАТЯ В КАВИЧКИ
... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала, ...
  655 
ВЕЧЕРНЯ ЗА ПРОШКА
Денят се свърши някак изведнъж.
Преди да е дошъл, и си отиде.
Ще се залутам в есенния дъжд –
неясен силует, почти невидим. ...
  211 
ЕДИН ЩАСТЛИВ НЕЩАСТНИК
... отдавна спрях за щяло и нещяло да се изнервям, стана ли в зори –
живея – благ на мисъл, чист на тяло, не си мечтая слава, власт, пари,
благочестив – минавам край глупака, и пред мъдреца тихо си мълча,
на мравчицата сторвам път и в мрака с трошица хляб от моята бохча, ...
  180 
ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
Виновен съм.
За всичко съм виновен.
Докрай виновен Бог ще ме държи.
За туй, че ние всеки миг се тровим ...
  867 
АЗ ПОМЪДРЯХ ЗА ИСТИНАТА СВЯТА
Денят – дошъл от Бога, си замина.
През Варна тръгна дрипавият мрак.
На пейката си в Морската градина
задрямах – свит във своя анорак. ...
  186 
ЧОВЕКЪТ С ТЪПАТА БРАДВА
... Човеко – трън в полето със бодли, света осеял с трупове и трупи,
сечеш дърво – и адски те боли, щом дръжката на брадвата се счупи,
на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза? – ...
  220 
ШЕПА ПЯСЪК
... този свят все нявга ще зачеркне в речника си думата война,
ще се моля в Българските черкви да е Мир, Любов и Светлина,
хората край мен да бъдат братя! – да е светъл дългият им Път,
и добра Надежда да им пратя, че за нас си мисли Бог – Отвъд, ...
  188 
ДЕВОЙЧИЦИТЕ ОТ "ЕРГЕНЪТ"
Ах, девойчици мили, стига с тоя Ерген!
Тия Tv-програми са ми някак безвкусни.
Ако няма кого, изберете ме мен? –
да ми сричате римите ...
  666 
НЕБЕСНА СПИРКА
... на автогара Варна стегна студ – и бирата не ми вървеше никак,
навярно ме помислиха за луд? – след автобуса името ти виках,
диспечерът направо изкрещя: – Разкарай се от тук, дим да те няма! –
и стиската ми пролетни цветя остана там – на масата за двама, ...
  174 
ЛУДИЯТ
Ще се побъркам някой ден.
Наистина ще се побъркам.
И в мозъка ми просветлен
ще стане тихо като в църква. ...
  199 
ТОПЛИ РИМИ
Така живях си – праведно и чисто,
мен Господ Бог ме водеше по пътя.
По-дребен от търкулнато мънисто,
мен мисълта ми никой не помътя! ...
  207 
ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...
  177 
ЖРЕБИЙ
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...
  278 
СТИХОВЕ ОТ КАШОНА
Моите стихчета, Господи, сигурно са ти омръзнали –
като котета зимни,
родени във тъмен балкански кашон,
с неизвестен баща ...
  412 
КОПРИВЕНАТА СУПИЧКА НА МАМА
... додето на котлона къкри супа
и мама стърже моркова с ренде,
и крайчето ми дава да изхрупам,
и знам, че утре пак ще ми даде, ...
  833 
СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
… когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,
аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,
и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,
и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида, ...
  627 
СЕЛФИ С ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... понеже старостта опроверга надеждите ми за красива вечност,
понякога се смъквам на брега – човече под Съзвездието Млечно,
милувам с поглед морските вълни – и тихите светулчици на фара,
и чакам най-красивите си дни да ми стовари Бог на Морска гара, ...
  322 
БИРАРИЯ
Поетите на майчица България
мълчат като загърлени със тел.
Цанят ги за пазванти на бирария.
За портиери в някой скъп хотел. ...
  244 
КЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ
Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол. ...
  713  10 
Random works
: ??:??