Валери_Станков
1,156 results
... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих. ...
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих. ...
180
3
3
... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...
195
5
4
Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...
160
3
4
... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...
254
1
... в Поезията стават чудеса, това го знам от Лао Дзъ и Руми,
опитвам се да вихря небеса дори и в най-тъжовните си думи,
да ви изпращам благата си вест дори и през горчивата сълзица,
и точно най когато съм злочест, да ви разсмея с тъпото на вица,
с внезапна рима да ви освежа, дори да липсва, чувство ...
опитвам се да вихря небеса дори и в най-тъжовните си думи,
да ви изпращам благата си вест дори и през горчивата сълзица,
и точно най когато съм злочест, да ви разсмея с тъпото на вица,
с внезапна рима да ви освежа, дори да липсва, чувство ...
151
2
1
... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...
158
1
1
... защо крещят пияниците вън, защо трошат бутилки на асфалта,
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...
292
4
5
Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...
218
2
2
... момче, момчее-е! – и моята брада бе лъскава и черна като мрамор,
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
189
2
2
В един раздрънкан автобус,
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...
400
1
... Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
329
2
3
Защо не продавам фъстъци на някоя спирка.
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
161
3
2
Днес някак много странно ме мързи,
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...
387
2
3
Сякаш някой отряза с нож
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал.
Ти излизаш през час по час. ...
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал.
Ти излизаш през час по час. ...
175
2
1
Ти сънуваш стремглави, дълбоки и мътни води
как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат
и се врязват
в разораната полоса, ...
как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат
и се врязват
в разораната полоса, ...
237
2
6
Вече не ми казваш мило мое момче, мило мое момче,
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...
196
1
2
Да бях поне бъчонка с динамит, че да се пръсна –
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...
172
1
1
Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...
193
3
2
... когато Той на пейката ми седна – и си запали смачкания фас,
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...
266
6
11
РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...
849
3
12
Не доживях до тоя мил момент –
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...
618
2
14
... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...
190
2
3
И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...
230
2
1
За това, че живея, аз нямам ни капка вина.
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...
167
3
1
... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...
176
2
4
... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...
154
1
2
Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...
183
4
4
... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ ...
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ ...
199
3
2
Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици ...
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици ...
396
7
8
... за теб това е адски друго време, и ти си Никой в неговия бяг,
едва ли този свят ще те приеме – за него ти не чиниш гол петак,
останал в тъй далечната епоха, в която всички бяхме по-добри,
ти просто си кварталният пройдоха, събрал за бира сетните пари,
във миналото свое ли се вгледаш, не става да ...
едва ли този свят ще те приеме – за него ти не чиниш гол петак,
останал в тъй далечната епоха, в която всички бяхме по-добри,
ти просто си кварталният пройдоха, събрал за бира сетните пари,
във миналото свое ли се вгледаш, не става да ...
605
7
7
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня
парцаливия чул. ...
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня
парцаливия чул. ...
434
2
2
Как ме гали бръснарят и отнася ме дрямка от стола му,
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото ...
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото ...
164
2
5
Като котка, която впива нокти във дънера гол,
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха, върху буците сол,
със които сладих нечовешкия вкус на живота.
И огледах се аз – прашен конник след дълга езда. ...
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха, върху буците сол,
със които сладих нечовешкия вкус на живота.
И огледах се аз – прашен конник след дълга езда. ...
204
5
8
Все по-добър, все по-смирен – макар за мене да е рядкост,
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...
203
3
3
Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и честно сърце зурли, охранени като шопари върху ...
891
2
6
Лула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Отесах със теслата туфа троскот. ...
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Отесах със теслата туфа троскот. ...
307
1
7
Съдбата беше с мен добра.
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли. ...
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли. ...
172
1
2
... както скитах през Балкана,
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...
177
3
2
Доде живеем в гъстата мъгла, в която Господ тъй не ни целуна,
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...
163
3
3
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...
170
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
