ВТ
620 results
В живота си с много разговаряш,
ала няма с кого да помълчиш.
Интересът всичко обуславя
и започваш думи да редиш.
Звездите и Слънцето се раждат сами, ...
  514 
Таят у себе си изгрев и залез
миглите копринено-призрачни.
Замечтани очи са гроб и съдба.
- Обичам те, мила! Липсваш ми...
  432 
Изгрев и залез. Залез и изгрев.
Слънцето се ражда. Изгаря докосналите го и си отива. Но ние отново и отново се надяваме да го видим. Макар и в сетния си миг. И затова винаги искаме само едно – да доживеем до утрото. До последното свое утро.
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Звездите се появяват пред н ...
  746 
Пясък и пяна са с еднаква природа –
тъй било е угодно на бога.
Телата и чувства потъват в тях,
но винаги помниш нейния смях.
Пясък и пяна са с еднаква съдба, ...
  506 
Веднъж попитах Дявола на чашка кафе:
- Ако зависи от теб, би ли се отново родил?
- Кога? По-рано? По-късно? От всичко съм доволен. А ти? – усмихна се той.
- Не говорим за мен. Може би. Все едно. Но не бих се променял. Отново ще бъда, какъвто съм бил. Харесва ми да съм струна от виола, арфа, пиано. Б ...
  674 
Морето има свои обичаи,
души купува, а продава сълзи.
Влюбено е в черните забрадки
и постъпките сурови не кори.
Дива вълна се люби с бряг, ...
  562 
Казват, странник – това означава,
че роден си по-различен,
без вятър попътен следваш мечти,
но не те приемат за себичен.
Винаги летиш след тях, ...
  492 
Многолик е бил земният свят,
разкъсван от високи стобори.
Парите го превръщат в борса
за тела и сърцата на хора.
Колони от избелен варовик ...
  497 
(Животът, какъвто е)
Нощта решаваше съдби,
накрая измори се
и приседна да почине.
Помоли утрото да ù помогне, ...
  481 
Смъртта обича да се труди,
работи без почивен ден.
От светлина разделя мрака
с час, от живота подарен.
Граница е тя зловеща ...
  637 
Казват, Смъртта била ново начало,
защото Бог е приятел с Дявола.
Не враждуват двамата, ала хора разделят
и душата човешка помежду си поделят.
Тъй превръща се Бог в наш изкусител, ...
  584 
Пролет е! Някога, помня,
прозорци се къпеха в цветя.
Вечер, над веселите балкони,
изгряваха безбройни слънца.
Спеше спокойно градът, ...
  602 
Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...
  1153 
Вървях бавно и търсех с поглед едно усмихнато лице. Нощта отдавна бе завила с черната си пелерина заспиващите улици. Зад редките светещи прозорци самотни компании правеха равносметка на погребаните си надежди. Други давеха в чаши своята вяра за по-добра съдба.
Изморен трамвай бавно се приближи до сп ...
  752 
В памет на Й.Е.
Тишина разрязва белия лист.
Да го запълня аз не мога,
макар със спомени да е пълна
погълнатата ме нощна утроба. ...
  466 
От дълги некролози с речи
на червея не си по-вкусен.
Живей щастливо, както можеш –
туй по-добре е от намусен.
Живота си черпи с пълни шепи, ...
  465 
Целувах две нектарени зърна,
с език разгарях влажно лоно.
Астарта диво виеше снага,
Едем умората прогони.
Помня, стенеше с гръб към мен, ...
  556 
На М.
Към бог, мечта или съдба
забързана по своя път вървиш
и по него няма спирка,
на която с мен да помълчиш… ...
  532 
Раждат те, хранят те,
спиш,
изправяш се, питаш,
вървиш,
търсиш, надяваш се, ...
  432 
Вятърът разравя ни душите,
оттам изплуват обич и омраза.
Тъй бързо отминават дните,
без нужното на някого да кажем.
Но ако всичко си изрекъл, ...
  462 
Било отдавна непростимо
да си сред другите различен,
между тебе и звездите
да не признаваш властелин.
От древносттта такива хора ...
  409 
Животът е като цигара,
една отрова сладка.
Запалена с искра от обич,
пазим я с ръце от вятъра
и от съдбовните несгоди. ...
  447 
Свечерява се вече,
тук-там прозорци отварят очи.
В тях зениците-сенки
мълчаливо разказват свои истории.
Някъде тяло полита към плочки, ...
  398 
Животът само е бездрумие,
в което всеки търси своя път
и онзи, с когото заедно,
ръка в ръка, да извървят.
Казват - да обичаш истински ...
  395 
Събуди се от някакво движение до главата си. Всичките тези години го бяха научили да спи леко. Отвори очи и видя малко момиченце в пъстра рокличка. Държеше в загорелите си ръчички шарено котенце и двете го наблюдаваха с любопитвство. Имаше нещо познато в главичката, прибраните коси, фигурката. А и д ...
  587 
Събрах жарава от звездите,
каймак отсипах от Млечния път,
зрънца кафе дари бялата птица -
тъй направих за теб капучино,
непито от никого на света. ...
  809 
- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...
  837 
Каква ли странност
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват – ...
  379 
Платна над хоризонта реят
на кораб странници залисани.
Да живеят със звездите
те от съдбата са орисани.
От мълнии не се страхуват, ...
  481 
(или „Животът, какъвто е...)
„Витошка”. „Графа”.
Пълни витрини
за пълни джобове.
Пред тях хора. ...
  507 
На М.
Поисках да съм Коледа в очите ти,
като нея да ме срещаш с нетърпение,
твоите мечти да сбъдвам,
без да търся от съдбата разрешение. ...
  1972 
Разля се чашата с времето,
на дъното утайката остана.
Там не открих мечтана обич,
а само от Смъртта покана.
Да чакам друго няма смисъл, ...
  521 
На М.
Обичам да те любя в съня си,
с дъх по тебе да танцувам
след всеки нежен твой овал,
да го рисувам с целувки, ...
  1087 
Ако искайте вярвайте, но за мен градският ни транспорт е бил, е и ще пребъде като национална гордост. За малко щях да забравя – отскоро е и поредната европейска забележителност. Защо ли, ще ме попитате. Много просто. В тези смутни времена на оцеляване, когато човек за човека не е приятел и брат, а н ...
  1114 
Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетя ...
  805 
С камъни се удря отдалечe,
за близо смелостта не стига.
Отдавна тъй убиват вещици,
но и кладите за туй не пречат.
Отлитат думи в пустошта, ...
  652  11 
Сълзи на свещ застиват вледенени
от погребващо надежди безразличие,
върху листа се раждат кръстове –
на смъртта заслужено отличие.
Времето издало е присъда, ...
  508 
Животът е безкрайно Нещо.
Казват, той имал си цена,
поетите го в стихове описват
и ние свойта следваме съдба.
Стремиш се в него да натрупаш ...
  456 
Денят заспа,
сгушен в нощния мрак.
Луната се скри.
Изморени калинки
се притаиха в тревата. ...
  666 
Обичта изгаря недостойните
да живеят в слънчев свят
и пръстта превръща се в убежище
без причината да бъде враг.
„Не", изречено от разум, ...
  491 
Random works
: ??:??