zelenaradost
435 results
Погалва есен слънцето на изток
и то разпуска медените пръсти,
по-ниско, по-обичащо и близко,
с последните лъчи – щастливи, гъсти,
и в пъстрата игра листата падат, ...
  293 
Вървя сред цветна есенна реклама,
по-пъстри листи не познавам, няма,
сезонът от лъчи плете си дреха,
преди дъжда да донесе утеха
за всички жадни за дъждовна ласка, ...
  283 
Върви ми, топла есен тича
по своя мил хлапашки начин,
роман от цветен дъжд – обичан
в сърцето тихо капе, значи
ще заговорят цветовете ...
  318 
Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна, ...
  382 
Сертификати, колко мило, значи
за здравето се грижите. Е, браво.
Душата горко иска да заплаче,
че в робство плува цялата държава.
Робията е страшна и позорна ...
  341 
Дъждовен кораб води ме далече
към свят невинен, нов и непознат,
уханна е притихналата вечер,
преливаща в дъждовен аромат.
Живее ми се просто и щастливо ...
  571 
Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито ...
  283 
Обличам се в дъждовна топла дреха,
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички ...
  341 
Игра, в която ние сме играчки,
до изборите има само крачка,
на сляпо крачка, полет в щедра яма,
изкачване с романтика на драма.
Лъжите мазни, слети с пазарлъци, ...
  266 
Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...
  1299  14 
Кораби и лодки, и фъртуни,
бури, и цунами, и порой,
щастието искам да целуна
и да любя, а си имам кой.
Искам на мечтите да се кача, ...
  587  10 
Толкова бонбони не обичам,
колкото обичам шоколади,
саралии видя ли, дотичвам,
сладък внук съм, казва често дядо.
Баниците с ябълки и с тиква ...
  616  15 
Корабът полита малко бавно,
първо си горивото зарежда,
щом загрее, после литва плавно
и разпръсква тонове надежда.
Слънчеви усмихнати любови, ...
  562 
Последно слънце с жълта паяжина
погалва есенните цветове,
денят подобно златен път ще мина
над часовете - обли върхове.
Ухае ми на топъл хляб домашен, ...
  332 
Усещам го, че лятото е близо,
по мисъл се изкачва тъй свободно,
по изгрева в морето рано слиза,
изкъпва свойта слънчева природа.
Усещам го, че лятото е близо, ...
  416 
На есен и морето е червено,
така се вижда, ако през листата
погледне се и синята вселена
със слънчеви лъчи кипи оттатък
сезонът от дъждовни листопади, ...
  389 
Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.
Усещам, че я дразня и унива, ...
  460 
Дъждовно настроение ме чака
и капките танцуват по перваза,
смехът дъждовен носи се сред мрака
и няколко надежди ми показа.
Вали предесенно, вали и топли, ...
  344 
"33 годишна почина пред болница в Монтана,,
Нова телевизия 17.09.2021 г.
Смъртта единствено я приюти,
че болниците бяха без врати,
че болниците бяха без сърца, ...
  294 
Присяда изгревът на ранен бряг,
шуми морето, за да ни събуди,
сърцето, като пръски на маяк,
изпраща светлина към лятно чудо,
което още малко е, расте, ...
  513  11 
Потича слънчево червено
от бавни есенни листа,
върви през времето – вселена
от багри с мирис, радостта
на пластове над мен се стели ...
  341  12 
Щурците свирят стара морска песен
и звуци по вълните си растат,
и лятото сред тях се изгрява лесно,
макар че вече, вече е на път.
Минутите – строени колесници ...
  579 
Народът влачи чужди тежки грешки,
за чужда алчна страст ще отговаря
и вместо цар е милиони пешки,
врата към ада всеки ден отваря.
България е райска, но с държава ...
  374 
Ухае на липи до блока в ляво
и въздухът се точи като мед,
а лятото минутите раздава
на топки шоколадов сладолед.
Животът ми пораства на балкона, ...
  337 
И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее ...
  402 
В канавката от хиляди години,
така изглеждам на звездите чак
и чакам звездоход от тук да мине,
за да ме вземе в звездния черпак.
Ще грейна сред звездите, ще ме има ...
  652  19 
Щурците ваят пътя ароматен
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния, ...
  521 
От есенни мастила оцветени,
листа празнуват заедно с дървета,
попива есента дълбоко в мене,
макар че лятото в сърцето свети.
Като река ухания ще плисне, ...
  1601  20 
От август ми остана слънце – късче,
две шепи орехи и морски смях,
и на перваза розово сакъзче,
и две, три миди в спомени прибрах.
От изгрев лента на косата вързах, ...
  1101  14 
„Неделята ухае на канела“
Надежда Ангелова
„Неделята ухае на канела“
и на кафе, на мляко с шоколад,
на ягодова пяна, и на смелост, ...
  394 
А тинята в канавката е гъста
и ненаситна, хищна, и всеядна.
Щом потопи човек, дори и пръста,
овалва го калта и му се гади
от него, всичко живо, и напразно ...
  717  14 
Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат ...
  599  13 
Влязох късно в детската градина.
Баба беше мойта забавачка.
Изпитът за вход дали ще мина
и с децата как ще слея крачки?
Вкъщи беше хубаво, защото ...
  633 
Пеят птичета навън
покрай блока сив,
сякаш, че летя насън
или в стих щастлив.
Колко приказно ехти ...
  266 
Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.
Но щъркелите вече се подготвят ...
  560  19 
В неукротените редици
на политическия цирк:
брашно продават го за трици,
печалба – триците без риск.
Голяма глупост, по-голяма ...
  348 
Слънцето изливам го в лъжичка,
после тичам с него и се смея,
после с лъч играя си на жмичка,
с друг се реша, за да поумнея.
С пръстите лъчи плета на люлка, ...
  367 
Светът заспа в мамона и се киска –
насън, наяве, кой ще разбере,
а суетата в новата си ризка
на добротата кожата дере.
Не стига друго, ковид ни притиска – ...
  347 
Ваксини греят сякаш са награди
и сякаш обещават чудни гледки,
и купища забравени наслади,
а всъщност са продукт на алчни сметки.
Макар че хората не ги долюбват, ...
  327 
Времето е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.
Плува си душата в бяло лято, ...
  407 
Random works
: ??:??