Philosophical - Poetry

Домът е там, където е сърцето 🇧🇬

Кой знае колко време е изтекло
откакто сътворили са света,
кой знае с колко клетви са се врекли
проронващи любов уста.
И всяко вричане е тайнство, ...

История

Poetry » Philosophical

2018-09-11T22:19:48+03:00 1.5K 1 3

Към себе си 🇧🇬

На тръгване от този свят ще взема
със себе си добрата си душа
и няма да се противя, в една поема
живота ще опиша до смъртта.
На тръгване от днес в ред ще сложа ...

Миранда

Poetry » Philosophical

2018-09-11T21:55:23+03:00 605 1 5

Вечният път 🇧🇬

От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач. ...

thedac

Poetry » Philosophical

2018-09-11T21:41:39+03:00 609 2 5

Двете страни на една и съща мелодия 🇧🇬

В празна стая, облечено в бяло,
свири момиче на старо пиано,
звук в мажор, с абстрактни мечти,
с парещи чувства под лунни лъчи,
нота след нота в живен рефрен ...

chrisy26

Poetry » Landscape, Philosophical

2018-09-11T19:36:41+03:00 1.1K 3 7

Човек 🇧🇬

Душата е жива, когато обича
Когато копнее, когато се врича
Когато отваря вратите на рая
Когато раздава любов до безкрая
Сърцето е силно, когато е с цел ...

sisilotka

Poetry » Philosophical

2018-09-10T00:02:37+03:00 693 1 2

Разказва старият чинар 🇧🇬

Красива приказка със жар
разказва старият чинар.
Насрещен път. Лисича диря.
Денят крещи, обезумял.
Щурец безмълвна песен свири – ...

plami-6

Poetry » Philosophical, Strict forms

2018-09-09T22:57:49+03:00 1.3K 2 5

Бащино 🇧🇬

Дъщеря ми тича и се усмихва
на своето детство.
Тича като децата от всички поколения, тича като момчето, което бях аз на 10 години,
тича с усмивка към просторите сини на своето детство, на своето време.
Тича напред, където я чака любовта, очакват я толкова красиви неща. ...

obraz4e

Poetry » Philosophical

2018-09-09T21:55:38+03:00 1.4K 2 5

Маската без лице 🇧🇬

В театър от маски всички играем,
аз моята роля усърдно играх,
но как всяка маска с лицето се срасна,
така неусетно, че чак не разбрах?!
Кой ли съм днес – човек ли поет, ...

Writer96

Poetry » Philosophical

2018-09-08T18:02:12+03:00 1.2K 2 1

Едно... 🇧🇬

Не сме от този свят,
забрави ли?!
Щом танцът на живота свърши,
ще сме Едно със Него!...
Той тука прати Ни, Едно!... ...

angelbard

Poetry » Love, Philosophical

2018-09-08T02:17:00+03:00 535 1 2

Резултат 🇧🇬

Фактът смисъл няма.
Притежава резултат.
Ту комедия, ту драма,
управлява този свят.
Тя любов е, и не е. ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-09-07T19:48:14+03:00 626 4 10

Търси врабчето 🇧🇬

Някъде към януари,
един младеж гледаше небето,
не виждаше летящи екземпляри
и нещо му свиваше сърцето:
Пусто е там горе – ...

Зами_Слисев

Poetry » Philosophical

2018-09-07T16:05:09+03:00 1.2K 1 2

Дихание 🇧🇬

На майка ми
В просъница бяла незнайно дихание
събужда заспалия Бряг.
След тихо очакване Бризът-изгнаник
завихря се в шеметен бяг. ...

История

Poetry » Philosophical

2018-09-06T23:51:02+03:00 878

Хрътка 🇧🇬

> Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза има човек.... под слънцето.
> Еклесиаст
Като бяла хрътка по черните хълмове на времето,
тичам неуморно, гоня своя заек на щастието.
И колкото остарявам, по- бързо бягам, защото се страхувам, че няма да успея навреме да го стигна. ...

obraz4e

Poetry » Philosophical

2018-09-06T23:48:29+03:00 1K

Антоним 🇧🇬

Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-09-06T14:45:30+03:00 866 2 5

В моята градина 🇧🇬

В МОЯТА ГРАДИНА
Аз цял ден бях във моята градина,
работих къртовски, за миг ни спрях!
И спрях щом слънцето отмина,
щом всичките лехички окопах! ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2018-09-06T14:34:02+03:00 1.4K

Реанимация 🇧🇬

Тъмно е, защо не идваш?
Не ме ли обичаш вече?
Усещам аромата на душата ти,
мирише на любов с пеницилин.
Навън вали, дъжда облива кръста на отсрещния храм. ...

xxxxxx

Poetry » Philosophical, Other

2018-09-06T00:52:24+03:00 929 1

Чашата 🇧🇬

Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.
Чашата препълниха от обич. ...

СветланТонев

Poetry » Philosophical, Strict forms

2018-09-05T15:38:31+03:00 757 2 4

Съдбовно 🇧🇬

Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага, ...

exs_77

Poetry » Philosophical

2018-09-05T14:17:45+03:00 920 1 2

Учтивост и Доброта 🇧🇬

1. В очи небесни кротко плува,
не открила друго място,
магичната й доброта.
От Слънцето я лъч целува,
небесните очи искрят, ...

Серафиос

Poetry » Philosophical

2018-09-04T14:54:53+03:00 1.7K

Мисълта 🇧🇬

Мисълта си заключих
в малкото сандъче,
а ключето оставих настрана
и усетих свобода.
Вървя по горската пътека, ...

Маня.1

Poetry » Philosophical

2018-09-04T13:25:05+03:00 725 1

Шеста струна 🇧🇬

По „зле погребана” Любов
увяхва цвете - разцъфтяно...
Китара плаче, чула зов –
акорд от старото пиано...
и няма нощ, и няма ден, ...

xubavka

Poetry » Love, Philosophical

2018-09-04T08:57:35+03:00 717 3 2

Животът 🇧🇬

Животът това е.... търкулната топка,
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с` звездите, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2018-09-04T00:45:18+03:00 651 1 9

Матова печал 🇧🇬

Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби. ...

thedac

Poetry » Philosophical

2018-09-04T00:42:33+03:00 596 1 4

За поети 🇧🇬

Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови, ...

xubavka

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2018-09-02T12:42:27+03:00 941 4 14

Жената в мен 🇧🇬

Сънят ми бавно си отиваше и сякаш
ме караше да го запомня днес:
„Защо от мене искаш за избягаш?
Върни се тук, при мен, обратно влез!“
Отпуснах се, потънах в тишината, ...

История

Poetry » Philosophical

2018-09-02T09:57:37+03:00 1.4K 1 3

Съдбата 🇧🇬

Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука.
Ухание на щастие от семето
на срещите ни. Още ли си тука?
А мен ме няма. Тръгнах си отдавна ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-09-02T09:36:08+03:00 614 3 7

Красивият танц на кристалите 🇧🇬

Защо не остана до мен?
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.
Обичах да бъда до теб, ...

thedac

Poetry » Philosophical

2018-09-02T09:29:22+03:00 615 3 9

Аскетика 🇧🇬

Вода и въздух, въздух и вода –
това му само трябва на човека –
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
сияеща над прашната пътека.
Вода и въздух, въздух и вода – ...

Ramadan1995

Poetry » Philosophical

2018-09-01T16:18:25+03:00 517 6

Признание 🇧🇬

В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-09-01T15:33:27+03:00 649 1 2

Да плачеш от щастие 🇧🇬

Само един път в живота си плаках от щастие,
плаках от радост,
плаках със страст,
беше, когато за първом поех кислород,
вдишах дълбоко, ...

Ramadan1995

Poetry » Philosophical

2018-09-01T01:13:35+03:00 627 1 4

Защо? 🇧🇬

„Защо“ е началото на нещата.
„Защо“ е учудването и смелостта
да прекрачиш безмълвно оттатък чертата,
да приемеш без страх мисълта за смъртта!
„Защо“ е съмнение, което ни връща ...

История

Poetry » Philosophical

2018-09-01T00:58:31+03:00 857 2

Боец... 🇧🇬

Kalia1117

Poetry » Philosophical, Free verse

2018-09-01T00:45:31+03:00 1.1K 1 2

Стъкленици 🇧🇬

Животът ни е Дъх от Бога
затворен в малко стъкълце,
като светулка в тъмна доба,
като изгубено дете
се лутаме и търсим в мрака. ...

щураче

Poetry » Philosophical

2018-09-01T00:38:28+03:00 1.2K 7 9

Искам... 🇧🇬

Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал... ...

anabel7

Poetry » Landscape, Philosophical

2018-08-31T20:51:25+03:00 1.1K 9 20

Вечността и без нас се върти 🇧🇬

Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.
На света са покълвали много, ...

thedac

Poetry » Philosophical

2018-08-31T15:18:39+03:00 496 1 6

Научи ме! 🇧🇬

Научи ме, Боже, да прощавам,
да се смиря и укротя,
да се приемам и да се раздавам
докато сметките си уредя!
Научи ме, Боже, да обичам ...

История

Poetry » Philosophical

2018-08-31T09:45:27+03:00 891 1 3

Отваряне на портите на храма 🇧🇬

Аз имам къща, но домът
е нещо много по-различно –
пред портата да спира път,
среднощ да приютиш звездите.
Щурче пред прага ти да спи ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2018-08-30T01:23:34+03:00 843 8 13

Див кон 🇧🇬

Див кон изцвили и препусна
върху нетърпението на полята
и в гъстотата им зелена
издиша кадифено-гривестата си позлата.
Див кон се сля с ...

История

Poetry » Philosophical

2018-08-29T14:40:08+03:00 1.5K 1 5

Откровено 🇧🇬

Прегръдката ми мъжка те очаква,
теб звездна, истинска жена!
Еоните на търсене приключиха,
с теб вече сме и тука и сега!
Преражданията за нас се сливат, ...

angelbard

Poetry » Love, Philosophical

2018-08-29T11:47:24+03:00 492 1

Кино 🇧🇬

LeonaIlieva

Poetry » Philosophical, Odes and poems

2018-08-29T11:41:54+03:00 893