Philosophical - Poetry

Сезифе 🇧🇬

СИЗИФ
Как си, Сизифе?
Камъкът все по-тежък,
а с годините ти все по-слаб.
Няма как да се спреш, ...

bojenski

Poetry » Philosophical

2018-11-10T21:35:13+02:00 1.6K 1 2

Спомен 🇧🇬

За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2018-11-08T22:09:53+02:00 674 1

Подслушване на тишината 🇧🇬

ПОДСЛУШВАНЕ НА ТИШИНАТА
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2018-11-08T20:49:01+02:00 839 8 17

Търпение 🇧🇬

Една очарователна любов
разцъфна – съвършено нова,
разпръсна аромат и каза:
– Откъсни ме, вече си готова!
Не бях през пролетта посята ...

Greenheart

Poetry » Philosophical

2018-11-08T13:11:45+02:00 1K 1

Есенно 🇧🇬

Сега е ред на птиците да си похапнат
орехови ядки.
Листата по земята са ги скрили
с жалостив покров.
До вчера са били високо ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-11-08T09:06:34+02:00 582 1

В очакване на утрото 🇧🇬

Ако сме прозрели
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача, ...

Samadhi

Poetry » Philosophical

2018-11-07T21:32:49+02:00 757 1 3

Знаци 🇧🇬

Видях на изгрева лъча,
две влюбени, летящи птици
и капки върху роза от роса,
събудени от топлите искрици.
Повика ме при себе си перо, ...

Greenheart

Poetry » Philosophical

2018-11-07T14:30:34+02:00 1.1K 1 2

Боли 🇧🇬

Боли, когато се порежеш,
боли когато кръв тече.
Но най-боли когато обичаш някой,
а той не иска да те разбере!
Боли когато с усмивка сънуваш, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2018-11-07T14:28:29+02:00 679 1 2

Когато се оглеждам във очите ви 🇧🇬

Когато се оглеждам във очите ви,
дете съм на Луната - мъдрата,
и съм дете на вятъра в косите ви,
звезда съм, паднала във тъмното...
Когато се оглеждам във очите ви ...

sisidara

Poetry » Philosophical

2018-11-07T14:27:19+02:00 911 1

Венчавка 🇧🇬

Тихи морски вълни -
пелена във краката ми,
а морето шепти
и целува ръката ми.
Пак ме мами на сън ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-11-07T09:57:03+02:00 966 3

Облаче бяло 🇧🇬

Облаче бяло
- Я кажи ми мое облаче бяло, българи в чужбина дали си видяло.
- Виждам ги и са много работливи,
но за жалост те не са щастливи!
Там работят от сутрин до вечерта, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2018-11-07T08:34:24+02:00 1.1K 2 1

Да сме готови за бурята 🇧🇬

Небето над нас сега е безоблачно.
Пълно безветрие. Тишина и мир.
Мир и блаженство.
Но там някъде. Отвъд хоризонта.
Там се ражда бурята. ...

Eipril

Poetry » Philosophical, Free verse

2018-11-06T10:35:40+02:00 620 1 2

Любов на живота ми... 🇧🇬

Да обичаме, означава да си вярваме...
а от тази любов изтъкана от вяра
няма по - истинска и несломима...
Само ако знаеше колко съм влюбена
в теб, в живота на всяка точка и свят... ...

Kalia1117

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2018-11-04T21:59:42+02:00 1.6K 2 3

След смъртта 🇧🇬

Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди... ...

Адриан

Poetry » Philosophical, Other

2018-11-04T20:49:26+02:00 1.1K 2

Несъвместимост 🇧🇬

На Е. С.
Ти си всичко, което не съм.
Аз съм всичко, което не си.
Докога ще си само мой сън?
Докога ще съм твой блян красив?... ...

anabel7

Poetry » Love, Philosophical

2018-11-04T19:39:09+02:00 1.2K 12 28

Доброта 🇧🇬

Доброта
Къде си ти сега Доброта?
Скрила си се дълбоко сега,
дълбоко в човешката душа!
Заедно със своята сестра Тъга! ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2018-11-04T18:13:38+02:00 687 1 5

Мираж 🇧🇬

Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic, Author's song

2018-11-04T18:06:42+02:00 770 2

До изгрев споменът живее 🇧🇬

Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-11-04T14:21:19+02:00 758 6 6

Множество 🇧🇬

Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-11-03T13:18:55+02:00 687 6 8

Нирвана 🇧🇬

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2018-11-03T12:09:05+02:00 619 4 9

Когато доста дълго си живял 🇧🇬

Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...

dansyto

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2018-11-02T14:27:17+02:00 640 8 8

За живите и мъртвите 🇧🇬

Носим своите мъртви във нас.
Затова не сме весели често.
Затова ни затрогва до плач
някой стих или жест, или песен.
Помним много отминали дни, ...

Mitko19

Poetry » Philosophical

2018-11-02T08:37:45+02:00 1.4K 4 9

Край 🇧🇬

Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2018-11-02T02:49:48+02:00 585 1 1

Времето няма смисъл 🇧🇬

Ставам, закусвам, излизам.
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове. ...

Brokenangel93

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2018-11-02T02:46:44+02:00 710

Изтрезняване 🇧🇬

Кръчмарят томахавката зарови
и вино във водата ми не сипва.
След толкова погълнати отрови
забравих вече как от гняв се кипва.
Нетрезвите ми нощи на сбогуване ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2018-11-01T02:21:22+02:00 1.3K 15 16

Прераждане 🇧🇬

Да можех да съм охлювче
или дръвче край пътя.
Под лист дафинов
да отпивам от роса.
Ветрец короната ми ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-10-31T11:41:23+02:00 432

Не цъфтят във пустиня цветя (Посветено) 🇧🇬

Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.
Няма как да покълне любов, ...

ambarr

Poetry » Philosophical

2018-10-30T21:17:22+02:00 2.1K 11 10

,,, 🇧🇬

Прибирам се болезнено
във себе си.
Пак нямам думи за отпор .
Лица без фокус и без име
плющят с език, ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-10-30T21:14:18+02:00 565 2 1

"Слънце" 🇧🇬

Слънце ме наричаше ти някога.
Къде си ти, жено няма те сега?
Без мен не можеш ми каза,
а хората не могат без топлина!
А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа, ...

valcanyon

Poetry » Love, Philosophical

2018-10-30T09:59:29+02:00 730 1 2

Чупка 🇧🇬

Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...

линасветлана

Poetry » Philosophical, Other

2018-10-30T07:01:19+02:00 834 4 9

Дъждът на реалността 🇧🇬

Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2018-10-29T11:04:46+02:00 1.4K 2 7

Храм за бедни и самотници 🇧🇬

Обичам невъзможните неща,
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2018-10-29T11:02:02+02:00 1.1K 10 12

Правото да живеем... 🇧🇬

Погледни в себе си, послушай сърцето си
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...

Kalia1117

Poetry » Philosophical, Free verse

2018-10-29T00:06:13+02:00 928 2 4

Опиянение 🇧🇬

Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...

cosigin

Poetry » Philosophical

2018-10-28T00:18:14+03:00 743

Кръстът на времето 🇧🇬

Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-10-27T19:34:08+03:00 688

Същност 🇧🇬

Животът си върви, дори в отвъдното,
нима си мислиш, че като оттам сме
ще е някак по-различно, не обично.
Светове изгарят ме отвътре, запустели,
без любовна ласка, без целувка. ...

angelbard

Poetry » Love, Philosophical

2018-10-27T17:21:46+03:00 1K

Има ли абсолютни истини 🇧🇬

Най-трудно е да се простиш с лятото,
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа ...

Samadhi

Poetry » Philosophical

2018-10-26T23:00:32+03:00 788 3 5

Стойности 🇧🇬

В нашето евтино време, като купен от склада на едро
един етикет-. Забелязвам – употребява се щедро.
Думата „стойностно“ всеки вре във очите на другите,
но за това дали има ги всъщност заслугите?
Кой и какво са със стойност мислете внимателно ...

Marmadun

Poetry » Philosophical

2018-10-26T00:40:44+03:00 1.2K 6 8

Повярвай ми... 🇧🇬

На стълбата обществена стъпалото най-ниско
изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
Обаче там спокойно е – почти е нулев рискът
да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2018-10-25T00:16:15+03:00 1K 11 20

Как ти подари ми света 🇧🇬

Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...

Адриан

Poetry » Philosophical, Other

2018-10-24T08:15:34+03:00 1.1K 1 2