Philosophical - Poetry

Стъпки на кръст 🇧🇬

Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-06-28T13:54:46+03:00 656 5 22

Мъжка изповед през очите на жена 🇧🇬

Замина си. Остана жаждата неутолима.
Не те упреквам, нито ще те съдя!
Написах ти писмо с обръщение "любима"
Спокойно можеш да вървиш по пътя!
За мене не мисли! Аз ще се справя някак! ...

Миранда

Poetry » Love, Philosophical

2018-06-27T22:21:59+03:00 722 2 9

Камъче 🇧🇬

1.Прахът от живота се рони,
по Света се навсякъде разстила,
доказателства в себе си събира,
с вода се в твърд превръща,
че даже и мрак отвъд него гони. ...

Серафиос

Poetry » Philosophical

2018-06-26T01:53:08+03:00 974

Двоякост 🇧🇬

Какво е щом небето завали́,
дали е просто чакан дар от Бога,
а може би е нас да ни сломи
с непоносима стихийна прокоба?
Какво е щом Слънцето напече – ...

dansyto

Poetry » Philosophical, Other

2018-06-26T01:50:05+03:00 579 1 3

Битки 🇧🇬

Животът си е същ – крило на птица.
Оставам сам, но няма да се дам,
дори и да ми коства сто плесници,
на своите мечти ще бъда прям.
На младост да се радвам? За какво? ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2018-06-26T01:47:56+03:00 626 4 3

Когато Любовта ти търси име... 🇧🇬

Когато Нежността ти търси име –
ще го намери в много имена.
Глупакът само казва: "остави ме"
на влюбена и истинска Жена.
Ако завърне се, когато сам остане ...

angelmilev

Poetry » Love, Philosophical

2018-06-26T01:42:17+03:00 684 2 4

В храма 🇧🇬

... И пак
във храма
съм сама.
Заключила
зад себе си ...

Violet_86

Poetry » Philosophical

2018-06-25T21:13:32+03:00 944 3 9

Животът е като библиотека 🇧🇬

Животът е като библиотека,
с много книги по лавиците.
Четеш една след друга,
романи най-различни.
Едни - красиви, ала скучни, ...

СветланТонев

Poetry » Philosophical

2018-06-25T03:22:45+03:00 486 1 4

Отново те виждам... 🇧🇬

Плакала съм, страдала съм,
усмихвам се и повече се смея...
морето от дъжд по бузите ми...
не иска да спре да живее..
Обичала съм, обичам и сега... ...

Kalia1117

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2018-06-25T01:08:23+03:00 993 1 4

Порастване 🇧🇬

От толкова заблуди душата е безпътна
блуждае в царството на самотата
частица радост нужда бе. Замлъкна
сега се движи в коловоза на тълпата.
Виелици подухват, косите се белеят ...

Миранда

Poetry » Philosophical

2018-06-24T23:00:43+03:00 632 1 2

Вяра 🇧🇬

1.Духът е в теб проникнал,
Дявол знание излива.
Бори се за теб Душата,
Животът е веч възникнал,
тялото ти грехове попива, ...

Серафиос

Poetry » Philosophical

2018-06-24T13:08:02+03:00 954

... не се разбирам. 🇧🇬

Но какво пък?!
Загадката е в търсенето на отговора.
Толкова съществен, че е нужен цял живот...
Но всички търсят думи и изгубеният кивот.
Да чуят, да пипнат, но не и да усетят. ...

pepe-lqnka

Poetry » Philosophical

2018-06-24T13:03:41+03:00 887 1

Целувката любовна на земята 🇧🇬

Човек във Мъката се ражда!
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.
И колкото човек да се нагажда
накрая само получава ...

angelmilev

Poetry » Philosophical

2018-06-24T12:41:56+03:00 554 2 2

Научих се! 🇧🇬

Научих се да бъда силна.
И падах. И се борих. И летях.
Над проблемите всесилни
аз се учех да живея. Оцелях.
И трудно беше. Няма спор. ...

БениAsteri

Poetry » Philosophical

2018-06-23T23:54:56+03:00 840

Музика 🇧🇬

1.От вълната на звука се ражда,
навсякъде в природата играе,
всеки с нея танцува,
на тоновете й безкрайно се любува,
и в сърцата спокойствие насажда. ...

Серафиос

Poetry » Philosophical

2018-06-23T01:01:09+03:00 1.8K 1

Еволюция 🇧🇬

Преди да се родя бях волна птица,
към слънцето със вятъра летях,
пресичах океани, материци,
владетелката на небето бях!
В делфин се преродих сред морска пяна! ...

Елка

Poetry » Philosophical, Other

2018-06-22T23:32:53+03:00 819 2 7

Пустиня 🇧🇬

Кораб се чернее в пустиня безкрайна
А мракът там придава красота омайна
Нейде из таз пустиня страховита
Скита една душа с овал от мъки увита
Сърцето й бе като компас преди ...

DidoeS

Poetry » Landscape, Philosophical, Free verse, Other

2018-06-22T23:22:29+03:00 891 1

"Човекът" 🇧🇬

“Човекът”
Човекът, заслепен от житейски мъдрости лъжливи,
губи се в измислен свят,
лута се, върти се в лабиринт от илюзии ронливи
и бленът за него с реалността е слят. ...

LacrimosaM

Poetry » Philosophical

2018-06-22T17:13:42+03:00 758

Старата къща 🇧🇬

"За онези моменти, които никога няма да си върнем,
но винаги ще останат с нас като спомени"
Някъде там скътана в средата на града
Спи една стара вековна сграда
Тази сграда достатъчно е видяла ...

DidoeS

Poetry » Landscape, Philosophical, Civic, Free verse, Other

2018-06-22T17:09:01+03:00 812

Лято мое 🇧🇬

Лято мое, лято, вече си презряло.
Класовете падат - пусто опустяло!
Няма кой да сбира тежкото ти злато.
Плачеш като жито, сринато в земята.
А наблизо - ето, го очаква зима. ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-06-22T17:03:42+03:00 443 4

Подай ми корона от злато 🇧🇬

Подай ми корона от злато
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...

Адриан

Poetry » Philosophical, Other

2018-06-22T15:31:26+03:00 606 1 2

Среднощно ( по Смирненски) 🇧🇬

Посяваме ерес в измислени дни
и жънем полета със плява.
Със лаврови клонки се кичим сами,
а тях само Бог ги раздава!
Обречени тънем в забрава и мрак, ...

ambarr

Poetry » Philosophical

2018-06-22T15:19:57+03:00 1.2K 3 2

До болка праведен 🇧🇬

Не пуша, не пия,
не ходя с жена си.
С въжето на шия
живея в дома си.
Не вярвам и Господ ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2018-06-21T23:41:03+03:00 491 2

... 🇧🇬

Няма покаяние, каква е тази дума,
по-стара и от руски филм -
с дъждове и неизменен влак.
Как времето назад препуска
и невидима остава, ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-06-21T23:22:19+03:00 443

Страст 🇧🇬

Сърцето ми с болка бе обвито.
От самота и страх то бе привито.
Самият факт че то туптеше...
Самият живот даже го гореше!
Усамотено там далече в края ...

DidoeS

Poetry » Love, Philosophical, Other

2018-06-21T09:25:13+03:00 596 1

Сбогуване 🇧🇬

То пък една кобила,
куца, та куца.
Срокът на годност е минал.
Не става и за каруца.
Да вози дърва, сгурия, ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-06-21T08:20:42+03:00 556

Молитва 🇧🇬

Все по-трудно ставаше да те прогоня
от мислите натрапчиви, зловещи...
Преследват ме, откакто аз се помня
в параклиса за теб запалвам свещи.
Какво ли не изричах пред олтара, ...

Миранда

Poetry » Philosophical

2018-06-20T14:36:21+03:00 759 3 8

Игра 🇧🇬

Числата, те са повод за игра.
Не са причина за тъга.
Не им придавай смисъл изкривен.
Какво като отминал е и този ден?
Животът всеки миг е нов и прероден, ...

Rilska-Iglika

Poetry » Philosophical

2018-06-19T23:53:41+03:00 1.8K 3 7

Душата на поета 🇧🇬

Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица, ...

Елиза13

Poetry » Philosophical, Other

2018-06-19T22:51:03+03:00 945 6 15

Репетиция за живот 🇧🇬

От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-06-19T20:15:42+03:00 663 6 8

Клониране 🇧🇬

Виждам се в огледалото.
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...

pavli

Poetry » Philosophical

2018-06-19T14:11:19+03:00 551

Жмичка 🇧🇬

Дете и слънце играеха на жмичка.
Момчето се криеше зад някое дърво,
а Слънчо търсеше да открие сянката му.
Преброди цялата земя и стигна до края.
Най-после я намери и играта свърши, ...

СветланТонев

Poetry » Philosophical

2018-06-17T22:12:58+03:00 521 2

Меридианите на живота 🇧🇬

Противоречия в душите ни вилнеят
и по малко изпепеляват ги всеки ден.
От суетата изплетени люлки ни люлеят
с ритъм, така лудешки и непотребен.
Да забравяме започнахме каквото, ...

NovelaDenarova

Poetry » Philosophical

2018-06-17T18:57:00+03:00 1.2K

За мен Недостойния 🇧🇬

1. Време беше мястото си да заема,
Вярата ме хвана в Свещените ръце.
Трябва да реша на човек проблема,
да избягам от лъжовното в моето сърце.
2.Дали отново ще ви видя, ...

Серафиос

Poetry » Philosophical

2018-06-16T00:08:18+03:00 1.6K 2 2

Транс 🇧🇬

От транс душата сякаш има нужда –
да следва жадно своите мечти.
Не друг, самият аз не я събуждам,
че тя без жал ще ме изпепели.
Мечтите други са ми, не са земни, ...

dansyto

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2018-06-15T19:45:03+03:00 543 1 3

Възвисяване 🇧🇬

Роденият да литне и лети,
не може друго да го сполети.
И рано или късно той ще е
водач и хората ще поведе.
Живота си ще го остави тук ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2018-06-15T19:14:17+03:00 447 2 1

След розовите облаци 🇧🇬

Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах - ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-06-15T16:59:18+03:00 401 1

Желания 🇧🇬

Не искам много от този живот -
само да изпрати пътник жаден.
Аз роса от цвят ще му извадя,
за да продължи по своя път.
Не искам много от този живот - ...

slaveja123

Poetry » Philosophical, Other

2018-06-14T11:37:19+03:00 457

Връщам се.. 🇧🇬

Върнах се, върнах се.
От далечно време,
като дъжда на юг...
Върнах се, върнах се
Като морето под кораба, ...

Kalia1117

Poetry » Philosophical, Free verse

2018-06-14T00:52:35+03:00 951 4

Татуираното море 🇧🇬

Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето, ...

BorBorhes

Poetry » Philosophical

2018-06-13T13:04:52+03:00 1.8K 6 8