Philosophical - Poetry

Изгубена 🇧🇬

В листата се ровя - претърсвам ги,
от кал са ми черни ръцете,
изсъхнали с нокти начупени,
душата - увяхнало цвете.
Изгубих се, себе си диря - ...

Greenheart

Poetry » Philosophical

2012-12-02T22:49:42+02:00 620

Преосмисляне 🇧🇬

Сега съм друг, не съм тъй лекомислен.
Изгубеното си до днеска най ценя.
Сега постъпките си просто преосмислям...
Не мога днешното със вчера да сменя!
Мечтите ми тогава бяха други, ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-12-02T19:05:50+02:00 529 2

Само аз съм фалшив експонат 🇧🇬

Все ментета в света покрай мен
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2012-12-02T18:41:00+02:00 1.5K 43

Моето бъдеще 🇧🇬

Ще съм отново аз поет
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2012-12-02T00:38:32+02:00 669 1

Пречистване 🇧🇬

Изхвърлих греховете си във огън,
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...

Greenheart

Poetry » Philosophical

2012-12-01T23:50:39+02:00 573 1

С Лукавия 🇧🇬

С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...

dmilev

Poetry » Philosophical

2012-11-30T23:05:27+02:00 1K 2

Но дали сме образ недовършен? 🇧🇬

Но дали сме образ недовършен?
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...

p74poli

Poetry » Philosophical

2012-11-30T22:42:02+02:00 590

Всички мои грехове 🇧🇬

Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам.
Затварям подутите от удари очи ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2012-11-30T13:59:09+02:00 747 1

Предсказание 🇧🇬

Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2012-11-29T11:40:28+02:00 578 4

Mъглата 🇧🇬

Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...

nitro4

Poetry » Philosophical

2012-11-29T11:25:47+02:00 661

Песента на Музата 🇧🇬

Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...

ivanleko91

Poetry » Philosophical

2012-11-28T15:28:53+02:00 1.6K 5

Гледна точка 🇧🇬

Вися от земята надолу с главата.
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...

petrokam

Poetry » Philosophical

2012-11-28T13:31:42+02:00 1K 3

Единствен мой 🇧🇬

като стрела
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...

CrazyTsveti

Poetry » Philosophical

2012-11-27T11:26:04+02:00 1.6K 8

Просешка магия 🇧🇬

Когато просякът в студа ти се усмихне,
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...

La-magnifique

Poetry » Philosophical

2012-11-25T22:39:35+02:00 756

Трепети на любовта 🇧🇬

Животът е едно прозрение!...
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...

rudin

Poetry » Philosophical

2012-11-24T21:02:47+02:00 770 3

Apokrifos 🇧🇬

Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...

theironlady

Poetry » Philosophical

2012-11-24T18:30:09+02:00 619 4

Къде си, Боже? 🇧🇬

Лъжа и Истина във "брачно ложе".
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...

dmilev

Poetry » Philosophical

2012-11-24T14:58:53+02:00 1.2K 6

Усещане за прехода 🇧🇬

Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...

ZAGORA

Poetry » Philosophical

2012-11-23T11:12:23+02:00 573

Дъга 🇧🇬

... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2012-11-23T11:06:47+02:00 582

Когато светът се срутва... 🇧🇬

Когато светът се срутва,
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...

SKY

Poetry » Philosophical

2012-11-22T21:11:02+02:00 976

Закъсняла обич няма 🇧🇬

След шестдесет и няколко години
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...

ВаняИ

Poetry » Philosophical

2012-11-22T16:26:14+02:00 1.2K 14

На кой ли времето му стига 🇧🇬

На кой ли времето му стига,
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-11-22T11:13:31+02:00 633 4

Закрачие 🇧🇬

Сърцето Казваш е часовник грешен
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...

Shax

Poetry » Philosophical

2012-11-22T10:52:02+02:00 1K

Глухоняма птица 🇧🇬

Самотата е глухоняма птица
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността. ...

ZAGORA

Poetry » Philosophical

2012-11-22T00:08:34+02:00 1K 3

И знай... 🇧🇬

"И знай..."
Изпросени думи – досущ милостиня,
от теб се отронват тихомълком, едва,
и сякаш не месеци, а десетки години
отминаха, откакто си тръгна. Сама... ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2012-11-21T23:30:40+02:00 947

Пустинята 🇧🇬

В пустинята самотна се лутам аз безкрай,
пустинята самотна - моят Ад и моят Рай...
В пустинята самотна родих се аз и зная,
в пустинята самотна ще си посрещна края.
Пустинята самотна е моят пръв приятел, ...

djordj05

Poetry » Philosophical

2012-11-21T13:54:01+02:00 742

Животът все ще ни подменя 🇧🇬

Огънят от хорските стремежи
ме опърли като черен сняг.
Под тях заспаха синкавите ми копнежи
по един безкраен и лазурен бряг.
Но появи се ненадейно рекичка от безкрая ...

росина

Poetry » Philosophical

2012-11-21T13:43:47+02:00 836 3

Спомени! 🇧🇬

Спомените – това сме самите ние.
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем. ...

natalinka91

Poetry » Philosophical

2012-11-20T20:46:23+02:00 960 2

Тя 🇧🇬

С дреха от лъжи, ушита
безцелно,
сляпо
през света се скита.
В очи първороден грях стаила, ...

Amiliq999

Poetry » Philosophical

2012-11-20T20:00:01+02:00 1K 2

*Жив 20.11.2012 🇧🇬

Промени се самотата.
Ежедневието се оцвети.
Спокойна е душата,
щом любовта лети.
Просто е - избирам да се радвам. ...

krvelkov

Poetry » Philosophical

2012-11-20T19:57:23+02:00 602 4

В радост и тъга 🇧🇬

Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея пред планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2012-11-20T19:22:19+02:00 527

В очакване 🇧🇬

Цвят бледорозов, неразцъфнал -
чака да усети топлината.
Сълзи във очите незакапали -
ще излязат, щом пробуди се душата!
Вик, който иска да изригне - ...

Greenheart

Poetry » Philosophical

2012-11-19T21:06:00+02:00 626 1

Човек 🇧🇬

...и тихо се сещам за странния спомен,
за тежкото лято, за жежкия пек;
за тъжна усмивка, за мислите, знаещи,
че там, в светлината, аз виждам човек.
Човекът ме вика и в мене се взира: ...

dark-paradise

Poetry » Philosophical

2012-11-19T19:34:52+02:00 675

Часовникът 🇧🇬

Разпадна се часовникът,
оставиха го цифрите,
отчупи се парче от циферблата -
и само още надписът
проблясваше с позлата. ...

Greenheart

Poetry » Philosophical

2012-11-17T15:14:23+02:00 612 2

Октомври 🇧🇬

Октомври почна в мене да вали,
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2012-11-16T22:14:53+02:00 999 1 6

Сърце 🇧🇬

Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични. ...

imperfect

Poetry » Philosophical

2012-11-15T23:13:23+02:00 1.1K 14

Светът на Човека 🇧🇬

Светът на Човека
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2012-11-15T15:54:58+02:00 607 2

На болката партнира самотата 🇧🇬

В палитрата на подредения ми свят
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2012-11-15T13:29:22+02:00 1.1K 1 15

Прощални думи 🇧🇬

Няма я вече тук любовта,
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен ...

evotosh

Poetry » Philosophical

2012-11-14T19:32:31+02:00 1.3K 3

Не съм идеална! 🇧🇬

Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша като комин.
Има сутрини, в които съм лоша,
и вечери, в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима, ...

MRG

Poetry » Philosophical

2012-11-14T09:36:21+02:00 2.8K 1