Philosophical - Poetry

Печал 🇧🇬

Ах, как да бъда милостив,
как да продължавам да съм хрисим;
животът към мен не беше жалостив,
но пак от волята му съм зависим.
В какво да вярвам не остана, ...

Donovan

Poetry » Philosophical

2012-02-05T15:17:19+02:00 1.6K 6

В белотата на бели години 🇧🇬

Там, край пътища, чезнещи в кишата,
бели преспи затрупват недавното
и земята студена, въздишаща
под мъглите, застелили равното!
Побелели от сняг са могилите, ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2012-02-05T15:05:13+02:00 640 2

Не пресичай магистралата 🇧🇬

Не пресичай магистралата
Спри се в своя непомерен бяг.
Никой не пресича магистрала.
Нито чака посред лято сняг,
нито вижда в правата – спирала. ...

alkaltchev

Poetry » Philosophical

2012-02-05T15:02:17+02:00 878 13

Паунови пера 🇧🇬

Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-02-05T12:46:12+02:00 1.6K 1

Последното танго в Париж... 🇧🇬

Последното танго в Париж...
Историята е позната,
не можеш да я промениш:
било към края на Войната
и окупиран бил Париж... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2012-02-05T08:54:23+02:00 1.5K 9

Смирена 🇧🇬

Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!
Изстрадала, разбрала що е грях ...

daniela1974

Poetry » Philosophical

2012-02-04T22:13:09+02:00 1.3K 8

Там, под снагата... 🇧🇬

Там, под снагата на млада бреза,
поспряло се бе да отрони сълза
едно птиче плахо, безсилно, самó,
изгубило пътя към свойто гнездо.
Ридаеше тихо сред пустата шир, ...

margyola

Poetry » Philosophical

2012-02-04T22:00:42+02:00 1K 9

Безименен 🇧🇬

Ранен лист отронва есента...
И като сълза в око на птица,
не можем да го видим, от това
пак в ежедневие улисани.
А знак е той за Вечността – ...

kging

Poetry » Philosophical

2012-02-04T21:51:33+02:00 549

Прераждане 🇧🇬

Една пътека меко се извива
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче ...

Ondra

Poetry » Philosophical

2012-02-04T17:44:45+02:00 1.2K 6

Дар 🇧🇬

Дар
Човекът от Ла Манча си отиде ....
но ни остави чудния си дар -
как можем нови светове да видим
и да останем достоверно там! ...

gamarima

Poetry » Philosophical

2012-02-04T15:41:56+02:00 907 1

Душа 🇧🇬

Душата ми е птица бяла,
полита често към простора -
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по-трудно обратно се връща, ...

valantai155

Poetry » Philosophical

2012-02-04T14:00:35+02:00 646

Бариера 🇧🇬

Бариера
Един следобед, май при залез,
пътувах, сложил на небето показалец.
Следях как слънчевият кръг ми се усмихва,
а денят, завит със мрак, полекичка притихва. ...

ringo

Poetry » Philosophical

2012-02-04T11:11:58+02:00 727

Порцеланова кукла 🇧🇬

Лицето – вкаменено от студения вятър,
очите – гледат безшумно напред,
устните – разтворени от някакъв крясък –
тих,
безшумен ...

Denn

Poetry » Philosophical

2012-02-04T11:01:46+02:00 601

Простреляните птици 🇧🇬

Простреляните птици
Те вече няма никога да могат
и Вятърът да гонят закачливо,
и да зоват Душите ни: в тревогата
на всяка буря да вибрират диво!.. ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2012-02-04T08:48:39+02:00 718 2

Когато си отиде любовта 🇧🇬

Когато нищо друго не остане.
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго. ...

tanelia

Poetry » Philosophical

2012-02-04T00:45:03+02:00 825

Неонов сняг 🇧🇬

Пак сипе се неонов сняг,
небето озвездява,
политва кон ли огнегрив,
земята с плащ намята.
И сякаш скрива рай и ад, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2012-02-04T00:35:52+02:00 584 1

Полуобиколка 🇧🇬

П ОЛ У О Б И К О Л К А
Завист отхапа парче от луната.
Била заплаха, персона нон грата.
Слепите къщи дъха си стаиха.
Сенки намръщени в мрака се свиха. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-02-04T00:20:30+02:00 650 9

Рисувам тишина 🇧🇬

Тихо е и снежно е в душата ми,
досущ като премръзнал февруари в храм.
Тихо е, безсмъртно тихо в мислите.
Вали. Вали красива споделеност там,
където тази моя чиста зимност ...

myanakieva

Poetry » Philosophical

2012-02-03T23:56:02+02:00 1.2K 12

Снежен ангел 🇧🇬

Със прах от сняг и смях събрах
две пълни шепи и край мен ги пръснах.
В небе под мен, с лазур над мен
засилих се и се откъснах.
От на земята любовта, ...

kging

Poetry » Philosophical

2012-02-03T23:35:14+02:00 613

Завръщам се във ранното си детство 🇧🇬

Завръщам се във ранното си детство,
прикрила своя жар да имам и да отминавам;
и търся се сред думи, и срещам неудобство,
със себе си отново аз започвам да се радвам.
И търся се сред думи, и срещам неудобство, ...

pandemoniums

Poetry » Philosophical

2012-02-03T23:13:46+02:00 619 2

Духът на чашата 🇧🇬

Творецът има сигурно вина,
затуй че е създал от кал човека.
И като чаша с празна кухина
да дири съдържание, го врекъл.
Да сипва най-изискани вина, ...

nellnokia

Poetry » Philosophical

2012-02-03T13:22:04+02:00 1.1K 19

Колко сме далечни 🇧🇬

Колко сме далечни!
Приближаваме се бавно,
плавно,
а душите ни – човечни
срещат се и тихомълком ...

Denn

Poetry » Philosophical

2012-02-03T12:08:08+02:00 528

Медитация 2 🇧🇬

Колкото дълбоко в мен се вглеждам,
в най-дълбокото политам.
И се слива дишаща безбрежност
със сърдечния ми ритъм.
Смисълът велик един и същ е: ...

feia

Poetry » Philosophical

2012-02-01T11:45:20+02:00 1.9K 32

Вяра, Надежда, Любов 🇧🇬

Вяра, Надежда, Любов
Какво е Вярата могъща?
Опора? Вечен брод в света?
Дали е все една и съща
и в живота и в смъртта?! ...

p74poli

Poetry » Philosophical

2012-02-01T11:10:57+02:00 712

Една лунна нощ в Океана 🇧🇬

Една лунна нощ в Океана
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2012-02-01T10:42:45+02:00 777 5

Като птица 🇧🇬

Как искам да се рея из простора
далеч от всяка жалка, човешка суета,
от болните амбиции на слепи хора,
от шумотевицата на града.
Защо за птиците е туй възможно само, ...

valantai155

Poetry » Philosophical

2012-01-31T20:38:56+02:00 790

Какво си ти, Поезийо? 🇧🇬

Какво си ти, Поезийо, кажи -
не си ли птица с мисли полетяла,
усещаш ли, когато в нас боли
душата и тъй грешното ни тяло?
Какво си ти, Поезийо, кажи - ...

ekstasis

Poetry » Philosophical

2012-01-31T20:31:37+02:00 1.2K 26

О, Време! 🇧🇬

p74poli

Poetry » Philosophical

2012-01-31T16:44:44+02:00 851

Сълза 🇧🇬

Онази сила на живота, която тласка към летеж,
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...

liusito

Poetry » Philosophical

2012-01-31T16:29:14+02:00 975 1

Истина 🇧🇬

И по пътя към своята истина,
вместо кон оседлал – колело,
ще научиш езика на мислите,
ще си меч, после щит и перо!
Че животът е странно понятие, ...

ivanleko91

Poetry » Philosophical

2012-01-31T14:20:22+02:00 2.2K 1 39

Луна над Царевец 🇧🇬

Луна над Царевец
(балада)
Огромна като скръб,
като декор в театър
по крепостния ръб ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2012-01-31T10:38:34+02:00 1.1K 5

Понятия 🇧🇬

ПОНЯТИЯ
Мъдрият не казва "Никога".
Умният не казва "Винаги".
Честният планини не вдига
между себе си и другите. ...

alistef

Poetry » Philosophical

2012-01-31T10:16:43+02:00 1.4K 4

Писмо до Господ 🇧🇬

Господи, защо така реши
и ни направи всичките различни,
а после ни ориса със един аршин
да гоним слепи щастие митично.
Ела да видиш, Боже, как ...

valia1771

Poetry » Philosophical

2012-01-31T10:03:28+02:00 913 27

Светлината в мен 🇧🇬

В очите си аз нося Светлина,
с която път проправям си през мрака
и виждам в тъмното небе звезда -
тя ме зове и ми показва знака…
В душата си аз нося Светлина - ...

daniela1974

Poetry » Philosophical

2012-01-29T18:18:46+02:00 798 3

Българка 🇧🇬

Българка Не знам с каква ли орис съм орисана? За радост или мъки съм родена? В книга на съдбата ли съм вписана, та пак в българка съм преродена? Аз пленница на любовта си съм изконна. В багрите на чергите съм писана и вплетена в оглавници съм конни. Пак българка съдбата ме орисала.

s-tania

Poetry » Philosophical

2012-01-29T17:56:11+02:00 683 1

На Катерина Билай 🇧🇬

Бяла светлина, поток извира
в дълбочина от нейната душа.
Благословена от Твореца да лекува
душата първо, после и плътта .
Не лека орисия, отговорност ...

tanelia

Poetry » Philosophical

2012-01-29T17:12:14+02:00 1.9K 1

До кога 🇧🇬

До кога
Като кокошки ние
цял ден ровим във
боклука -
за няколко трошички ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2012-01-29T16:44:04+02:00 580

Съд 🇧🇬

Съд
Сред есенно-зимната градска картина,
във сграда до главния път,
заставам аз бавно с душа подсъдима.
Изправям се пак аз на съд. ...

Vortexa

Poetry » Philosophical

2012-01-29T12:48:15+02:00 842 2

Сбърканото време за една душа 🇧🇬

Една душа от финото космическо поле
се скита из дебрите на земната материя.
Душена от грубите вибрации на битието,
диша малки глътки от земната поквара.
Диша, за да изпълни мисията своя, ...

tanelia

Poetry » Philosophical

2012-01-28T22:20:17+02:00 906

Светът е щедър скъперник 🇧🇬

Ех, колко много
ни е дадено на този свят,
а колко малко позволено е
да вземем.
Милиардерът даже ...

vladun

Poetry » Philosophical

2012-01-28T20:19:43+02:00 1.1K 19