Short stories - Prose

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Ко?!
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...

Bersek

Prose » Short stories

2011-07-16T15:16:35+03:00 1.1K 2

Арета 🇧🇬

Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, кр ...

icohim

Prose » Short stories

2011-07-14T22:16:27+03:00 1.1K 3

Жена ти ме напусна 🇧🇬

Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...

hristam

Prose » Short stories

2011-07-14T21:57:27+03:00 1.4K 1

Отломки прошарен живот (част 1-ва) 🇧🇬

Ставрос се пробуди внезапно от необичайния шум, идващ някъде долу, от кухнята. С мъка отвори докрай очите си и погледна към часовника на нощното шкафче. Беше вече обяд. Това поне е обичайно. Едва стана от леглото с натежала глава и залитайки, заслиза по извитите стълби. Повдигаше му се. За кой ли пъ ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2011-07-14T21:46:03+03:00 862 1

Старата пещ 🇧🇬

Старата пещ
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите ...

gudman

Prose » Short stories

2011-07-14T15:50:45+03:00 2.5K 2

Никол 🇧🇬

Посвещавам на моята приятелка.
Не спирай да вярваш в любовта, рано или късно и тя ще повярва в теб.
Нощта беше тъмна, беззвездна. Само преминаващите коли осветяваха за секунди лицето му. Но истината, дори на тъмно, беше кристално ясна. Тя се вгледа в очите му - тъмни, беззвездни... И нея я нямаше та ...

posh`

Prose » Short stories

2011-07-13T23:44:32+03:00 1.7K 2

Къде сбърках? 🇧🇬

Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...

elenasim1

Prose » Short stories

2011-07-13T23:00:51+03:00 1.4K 26

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Ние имаме една поговорка - каза една вечер Ко Та Рак. - "&(*%#$@@!%^"
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - И какво значи?
- Не знам - извинително сви рамене котакът. - Не разбирам древен котакански...
- Хъм - отново изсумтя сенчестата.
- Превежда се - обади се Но Щен Вълк. - "По-добре два рилона с лапата, о ...

Bersek

Prose » Short stories

2011-07-13T22:54:02+03:00 970

Нещата не са такива, каквито изглеждат 🇧🇬

Мразя съботното почистване! Досадна и неблагодарна работа, която обаче няма кой друг да свърши.
След закуската и кафето, съпругът ми изчезна на кварталното игрище да рита топка с приятели, а щерките се измъкнаха с гаджетата си със заръката да не се преуморявам. Така че всичко чакаше мен. Бърсане, ми ...

Nelsan

Prose » Short stories

2011-07-13T22:48:56+03:00 1.6K 3

Йохан 🇧🇬

Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговор ...

Nelsan

Prose » Short stories

2011-07-13T21:16:12+03:00 893 2

Поет от отчаяние 🇧🇬

Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...

hristam

Prose » Short stories

2011-07-13T00:31:15+03:00 1.4K 9

Среща с мъртвите 🇧🇬

СРЕЩА С МЪРТВИТЕ
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-07-13T00:06:43+03:00 3.6K 12

Из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...

Bersek

Prose » Short stories

2011-07-12T07:49:25+03:00 1.1K 2

До болка непознати 🇧🇬

Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма к ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2011-07-11T09:50:38+03:00 986 4

Дюнер 🇧🇬

Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеш ...

NNY

Prose » Short stories

2011-07-10T17:08:28+03:00 1.3K 1

Споделена нощ 🇧🇬

с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...

rarebird

Prose » Short stories

2011-07-09T12:52:52+03:00 2.2K 16

Из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...

Bersek

Prose » Short stories

2011-07-09T12:39:58+03:00 1K

Колко струва душата на един патриот? (Из "Азбука на мнимите българи") 🇧🇬

ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...

aiqv

Prose » Short stories

2011-07-09T12:31:58+03:00 1.4K 1

Хартиени лодки (3-та част) 🇧🇬

- И не я питайте нищо, сестро, раната ù още кърви! Болно ù е.
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2011-07-08T15:28:49+03:00 883 9

из "Приказки от Никъде" - Миниатюри 🇧🇬

Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...

Bersek

Prose » Short stories

2011-07-08T14:49:13+03:00 1.1K

Автопортрет 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2011-07-07T22:28:00+03:00 1.1K 4

Хартиени лодки (2-ра част) 🇧🇬

Елица тънеше с всеки изминал ден, все повече и повече в разруха и поквара. И в дългове. И в безпаметност. Часовникът, отмерващ щастието ù, беше спрял завинаги. Стрелките му невярващо бяха замръзнали от неподправен ужас върху циферблата, показвайки часа на злополуката. За Ели всичко беше свършило в о ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2011-07-07T22:03:47+03:00 980 5

Мечтателят 🇧🇬

“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...

Нел

Prose » Short stories

2011-07-07T10:06:13+03:00 1.7K 8

Прозвуча ми като обещание 🇧🇬

Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...

fammie

Prose » Short stories

2011-07-07T02:23:49+03:00 921 1

Някъде далеч, на запад... 🇧🇬

Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...

merlin

Prose » Short stories

2011-07-07T00:27:26+03:00 1K

Още една звезда 🇧🇬

В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...

vistor

Prose » Short stories

2011-07-07T00:07:04+03:00 1.8K 3

Хартиени лодки (част 1-ва) 🇧🇬

Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2011-07-06T23:00:47+03:00 937 6

Илюзия 🇧🇬

Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2011-07-05T19:50:01+03:00 853 1

Ненавист 🇧🇬

-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...

Eia

Prose » Short stories

2011-07-04T10:05:27+03:00 1.8K 40

Бурята 🇧🇬

Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...

Wali

Prose » Short stories

2011-07-03T23:15:05+03:00 1K 4

Рожден ден 🇧🇬

От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2011-07-03T18:41:16+03:00 1.3K 3

Край езерото (3-та част) 🇧🇬

-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...

vistor

Prose » Short stories

2011-07-03T18:17:15+03:00 994 1

Портрет - 18част: Ще танцува! 🇧🇬

Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...

kalin8

Prose » Short stories

2011-07-03T12:11:19+03:00 621 2

Просто повярвай 🇧🇬

Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...

lorito98

Prose » Short stories

2011-07-02T22:09:27+03:00 1.2K

Щастлив край 🇧🇬

Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...

emocionalna

Prose » Short stories

2011-07-02T00:46:46+03:00 1.4K 2

из Приказки от Никъде - Инцидент в кухнята на Шира 🇧🇬

ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...

Bersek

Prose » Short stories

2011-07-02T00:21:54+03:00 1K

Спомените за онези лета 🇧🇬

Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...

fammie

Prose » Short stories

2011-07-02T00:18:29+03:00 830

Роуз 🇧🇬

Посвещава се на всички изстрадали души, които остават неразбрани, подобно на William Bruce Rose.
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирон ...

stasi95

Prose » Short stories

2011-06-30T23:00:35+03:00 976

Шоколадова ябълка 🇧🇬

- Един адепт на острието - обясняваше Скиталецът. - Трябва да умее да прави с оръжието си какво ли не. Например... - човекът прошепна нещо в ухото на Но Щен Вълк, който ядеше ябълки от купата в ъгъла на доджо и връщайки се в центъра на залата с чинийка в ръка, кимна на вълка, който хвърли към него е ...

Bersek

Prose » Short stories

2011-06-30T10:26:24+03:00 1.1K

Стената на Мълчанието 🇧🇬

Стената на Мълчанието
Денят, подобно на другите й работни дни, не бе лишен от напрежение. Независимо от прецизната подготовка, все пак изкачаха дребни пропуски в организацията, допуснати, макар и незначителни, грешки от страна да доставчици и партньори, неочаквани допълнителни изисквания, дори необо ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-06-30T04:18:17+03:00 1.6K 8