3.
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...

Моето момиче, ти не ме разбра,
отвори рана дълбока в моята душа.
Жива рана която не заздравява никога,
дълбока рана, сълзи изпълнена с много тъга.
Защо използва и забрави ти Любовта, ...

Сладко залъче за тати,
две по-сладички за мама.
Дядо Боже те изпрати,
щастие си ни голямо.
В трети месец, трета дата, ...

За мама и татко съм още дете,
но своя тайна от скоро си пазя.
Лудо съм влюбена в русо момче.
Даже името му още не зная.
От последния чин ме погледна, ...

Жената,
която ни чисти входа,
е малко неугледна,
но има блага усмивка
и топли очи. ...

На моята сцена, в моят спектакъл
от мен инспириран, от мен изигран,
вдига завесата ежедневен театър
на слънчева улица, с моя талант.
Рядко видение, неудачно сравнено ...

Ще си отида, аз ще си отида.
Ще дойде в тази стая някой друг,
ще промълви "ти колко си красива",
а ти ще разбереш, че вече съм далеч от тук.
Ще падне нощ, звездите ще изгреят. ...

НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ я обичал
но тя лежеше между нас
когато ме прегръшаше
Мъчех да уловя мислите ти
бяха далеч от мен. И празнотата ...

Години наред правеше огледала. Беше станал майстор с елмаза. Не му трябваха линеали, нито нещо друго. Ръката му не трепваше, дори и за най-сложните извивки.
Рамките също си правеше сам. Дървото оживяваше от резбите му и се оформяха прекрасни цветя, животинки и всякакви фигури.
Имаше период от живота ...

бедуините —
туптят сърца свободни
сред пустините —
............................................
бедуините — ...

Стрина Цеца от Градец
тръгна рано на пазар.
Да си купи благ медец
от липа и от прашец.
А на пътя баба Минка ...

Стъкълца и песъчинки,
сън, неразказан никому.
Най-трудно отшумяват
спомени,
без да ги е имало. ...

- Адрес?
- Спиридон Танчев.
- Няма такъв адрес при нас - констатира жена на средна възраст с вид на учителка.
- Явно това е името му - допълни стоящата до нея колежка от изборната комисия.
- А? ... Да, да, Спиридон ... Танчев - поизпъчи гърди мъж на средна възраст с ретро прическа с бретон и мазна о ...

Не мога да гласувам
за лъжата,
за тези същите,
които ни крадяха,
преоблечени сега ...

Живееш в градовете от хартия,
не бързаш да им даваш имена,
от бурите, от всяка зла стихия
ти пазиш всички живи семена,
защото вълчи зъби да посееш, ...

По-добре, че не видя,
как в миг света полудя.
Сякаш в сапунен балон
всичко хубаво отлетя.
По-добре, че не видя, ...

Седях на стола срещу горящата камина,
гледах снимки от албуми и спомени,
сълзите ги бършех, че падаха громки,
по лицето ми бръчки образувах от болности.
Липса гръмогласна запя войствена песен, ...

Задухай, ветре, отнеси моята молба,
отнеси я, ветре, към моята съдба.
Да срещна моята любима, моята жена,
добра жена и да отгледаме наши деца.
Задухай, ветре, и доведи ми я нея, тя, ...

СВЕЩЕНИКЪТ: Кой е там? Не чувам глас сега!
Не мълчете, чадо! Не така!
ТЯ: Чакай малко, хляба да си ям!
Стига мрънка саму " Кой е там? " !
СВЕЩЕНИКЪТ: Есмералда, ти ли си това? ...

Не мислù за мене, ако можеш.
В спомена красив ме заключи.
Нежността в забрава облечи,
но едва ли в хлад ще я затвориш.
Може би напразно се тревожиш ...

0
Всичко започна наесен. Въздухът беше наситен с тъгата, която предстоеше. Но тогава тя беше още щастие. Пролетта никак не беше близо, но се оказа прекрасна.
Странно е да говоря за тъга, пролет, аз нямам още 25, всичко се променя, животът е пред мен, и така нататък. Нали? Всичко е напред? Но това е ...

ЛЮБОВЕН РЕКВИЕМ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Приготвих чай от вчерашния дъжд.
Тръпчив е малко – но ще го изпия.
Той има цвят на неузряла ръж
и дъх на късноесенна кория. ...

От есенните багри си набрах –
такъв букет не се създава лесно.
Ноември сякаш беше в златен прах –
почувствах се магично и небесно.
Оранжевото царстваше навред, ...

Много страхове и болки изпита Вяра Арнаутова през последните часове на петъчната вечер, след като таксито, в което се возеше, излезе от пътя и се заби в дърво. Тя беше усетила, че шофьорът смърди на алкохол, но не бе реагирала. Ако бе настояла да слезе, сега щеше да е жива и здрава, а не на пихтия.
...

1. Гарван гарвану око не вади./ Но храната му може да открадне и изяде./
2. Който копае гроб другиму, сам пада в него./ Особено ако има кой да го бутне вътре./
3. Покритото мляко котките не го лочат./ Но това не означава, че няма да вкисне./
4. Селото, като остане без кучета,/ нападат го вълци./
5. ...

В деня рожден на любовта
От мъгла долети, погледни – подреден
и изчистен домът е, от теб изоставен.
Трапеза подреждам за рождения ден
на наш’та Любов. Да не бъде забравен. ...

В една птицеферма, която се намираше в края на областния град и до която можеше да се стигне за петнадесет минути от последната спирка на автобус номер 13, се измъти пиленце.
Докато беше просто яйце, собствениците на комбината за птичи продукти не му възлагаха големи надежди. Едно такова малко, асим ...

И след всичко станало аз бях оставена сама.
Това ли заслужавам?!-крещях
Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.
Мракът ме обгърна.
Сълзите ми секнаха. ...

По-мили есенни лъчи не помня,
излива ги небето – синя стомна,
летят и кацат с нежни пируети,
и всеки е сърце горещо, свети.
Огряват есента като надежда, ...

2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...

Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...

Стари хора на пейки седят,
стари спомени с приказки будят!
Млади хора край тях преминават
и през ум не минава им,
утре те на пейките също като тях ще седят!

Самотен лъч сред сивите гиганти
е пуснат за пореден път
свободно и реално да препуска
из улиците на града.
Лабиринт от лица, обиколни варианти, ...

Чакам те. Господи, колко много обичам да те чакам. Господи, a колко много обичам твоето пристигане. Обожавам метаморфозата в твоите очи. Как само за миг в уморено ти небе запалвам хиляди слънца... И пулса... колко бързо набира обороти. Не се страхувам за сърцата ни... В мига, в който се срещнат очит ...

Нямаше те във залата.
Странно!
Как тогава се взрях във очите ти -
кръгли, кафяви, немигащи?
Нямаше те ...

В ден за размисъл съм днес,
дали от утре пак да те обичам?
Дали думите ти лоши да простя,
а после пак от себе си да се отричам?
Дали отново да се примиря ...