Скъпа, дигнах самолета,
но местото е едно!
Та, ако с нещо си заета
за друга, знай, ще бъде то...
24.03.2017. ...

- Тук ли работи дядо ти? – попитах аз и погледнах огромната сграда.
Бяхме пътували повече от час и половина от посолството дотук. По едно време дори ме хвана страх, защото излязохме вън от Москва – видях табелата за край на града – и продължихме по някакво шосе покрай богаташки къщи. Мрачната физион ...

Жаден съм и още как!
Ще те изпия с цялата ти хубост.
И пак! И пак!
Ще те изпия тихо и до лудост
в мен, ще се разлее тази хубост. ...

Не помниш ли? Ти беше в транс.
С любов докосвах те едва.
Сънуваше щастлив романс
роден от приказни слова.
По- нежно и от нежността ...

И пее песента –
на седем преки
е детството…
Щастлива певица!
Поисква, ...

Дъждец липите росна,
поспря за миг да си почине.
Листенце от чемшир докосна,
погали връхче на малина.
Окъпа люляка на двора, ...

На само седем къси преки от дома ми,
живее още детството, немирното.
Но кой ли ще успее времето да мами?
Опитайте, сигнал да му подсвирнете.
На ъгъла е къщата му – до фонтана, ...

Пролетта не пресече тъгата.
Само люляков цвят наваля
и изчезна. Самотният вятър
дълго гони го, сякаш е блян.
Подир него раздавах въздишки, ...

На сутринта децата шумяха възбудено. Приличаха на група настръхнали врабчета, в очакване да им хвърлят трохи. Всички говореха за младата двойка, която бе в кабинета на директорката. Някой щеше да бъде осиновен. Надежда и очакване витаеше из коридорите и стаите на сиропиталището. Рядко се случваше та ...

Беше май месец, природата се раждаше, а нещо в мен сякаш умираше... Трябва да постъпите незабавно каза спокойният глас на лекаря. За толкова години той беше виждал всичко и вече нищо не можеше да го впечатли. Аз обаче се страхувах и то до болка. Постъпих в психото със свито сърце, прибраха ми всичко ...

Той си мисли, че е много важен,
може би дори незаменим.
Цел в живота – само да докаже,
че по криви пътища вървим.
Жили, хапе, лее се отрова. ...

За България би се той,
превърна се в икона и герой
и със своята смела чета
разруши тиранията проклета.
Този гениален борец за правда ...

Море: реалност и илюзия
Белеет парус одинокий
в тумане море голобым
М.Ю.Лермонтов
Все този тътен, този плясък ...

Ако държиш в ръката си живота,
ще стискаш здраво или ще го пуснеш?
Ако отнасят се със теб жестоко,
ще тръгнеш или ще стоиш послушен?
Ако си влюбен в някой силно, ...

От най-обикновеното нещо,
от най-прозаичните случки и думи,
ти, магически вещо,
извличаш скъпи парфюми.
Имаш вродената дарба, ...

/ В памет на родителите ми /
Преди малко се обади братовчедът, големият Петър , от Мъглиж '' Чичо, дойде една намахана госпожа с ония лъскавите коли,.. Търси те, каза че заедно сте работили на Хаинбоаз в онези младежки бригадирски години... Чудно, познава баба Рада, дядо Петър,.. ходила горе на мана ...

Нощта разпуска своята завеса
от тъмносин пипит и хиляди звезди.
И за разкош,
на сцената небесна добави
окръглен, светещ … реквизит. ...

В една студена зимна вечер,
или по-скоро беше привечер
до вратата на ресторанта в парка
плахо застана цветарка.
Едва усмихната дори ...

Видях на пролетта сълзите
и тъжен спомен се усмихна в мен,
премяната дъждовна на брезите
и стария, угрижен клен.
Замира песента в тревите ...

Попитай луната за мен, когато в съня ти ще идвам.
Навярно съм плах и смирен, но твоето име на сън ще бълнувам.
Попитай морето защо, тъй силно така се бунтува.
Навярно копира от мен, сърцето ми нежно за теб се вълнува.
Красива си ти, любима на всички, ...

Не е шумна тази любов,
Не дойде със заря и фанфари.
Не усетих кога, как, защо,
но в душата ми огън запали.
Тихо, кротко, приседна до мен ...

Аз съм вятърът, който гали нежно листата,
целува любовно цветята, невидимо пърха в тревата.
Вятърът бръснещ съм аз, фурия с убийствен глас,
огъвам дървета и клони, птиците с виене гоня!
Аз съм оня вятър, по гладната ти кожа разстилащ аромат, ...

Мина толкова време, прекарано без свобода,
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите… ...

В стиховете на големите поети
срещнах първо любовта
и в душата ми като звездица свети
нежната им красота.
После влюбих се безумно в светлината ...

Самуел Цвемер (1867 – 1952г.)
Християните, които са избрали да разпространяват Благата вест за Божия Син Исус Христос знаят, че има места по света, които са особено враждебни към Благата вест. Опасността за живота на християните по тези места изниква не само заради климата, предразполагащ към разбол ...

Тишина в главата ми.
Тишина в душата ми.
Изчистен сюжет като в черно-бял филм.
Само вълни в морско синьо придават и цвят.
Но пак изгря слънцето. ...

Кошер чуден за къщичка си имаш
пчеличке лекокрила с много сила
летиш усърдно от цвят на цвят
набираш за нас слънчев аромат.
Пчеличка разузнавачке всеки час събираш ...

За някои мъже достигнатият житейски Еверест е венериният хълм.
Има жени, които са успели да превърнат вагиналната си флора във фауна.

Буквите били са ни посланици,
днес посолствата са пълни със трева..
Имахме история със страници,
а какво изграждаме сега?
Борис Първи вярата приема, ...

Да кажеш край се иска дързост,
а аз я нямам! Знаеш и това.
Да кажеш край се иска твърдост -
да не те е страх от самота.
Да кажеш край и да си тръгнеш. ...

И без да казваш с думи,
видях „Обичам те!“ в очите ти днес.
И всичко, което е помежду ни,
е писмо пристигнало на точен адрес.
Прочитам буква по буква, ред подир ред, ...

Казваш,...
да обичаш истински е трудно...
Обичал ли си някога,
и някого, ти истински,
за да го знаеш? ...

Хубаво е в Шумен. Тихо е.
Стъпва тишина по релсите.
Лее се в море от стихове.
Някъде страхът навел се е.
Гарата е дама необичана, ...