Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.4K results
За момчето, което остане
🇧🇬
Продължи. Нямаш време за губене,
за заслони и тайни леговища.
Приеми– имаш сила за влюбване.
Открехни си света за съкровища
неоткрити, отлагани, чакали ...
Тръгваме рано. А баба, подквасила
млякото снощи, ми казва: - Сколасала
вече съм, Мите, след туй ще почивам.
Исках да пратя на Евито. Свива
ми се стомаха за вас, че изкуствени ...
CO-вид – 60. Любовта ни събира, любовта ни дели
🇧🇬
Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...
Глава 28. Гаркавый в селе. Село и люди.
*Гаркавый стоял перед Учителем озадаченным, отпрашивался на три гладких дня к деду с бабушкой, в утомлённое село просился. Младший брат отца работает в преуспевающем материке, бурит газовые шурфы на дне океана, готовит подачу газа для улучшения жизни людей про ...
Ще се отбивам пак, ще се отбивам
на спомена в залязващия здрач.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
среднощ като нестихващ плач.
Бих искал само да си поговорим, ...
Не ми прощавай! Няма да те моля
за прошката ти, нито за пощада.
Гръдта си, цялата, ще я оголя
и укорявай още, до отрада.
Виновният ще бъда пак, ще страда ...
,, Къде си? Питам се аз, всеки ден. Какво трябва да сторя, за да те върна? Ти си отиде, тръгна си просто ей така. Остави ме да ме боли и да страдам, сам самичка. Обичах те! Адски много те обичах, но ти бе твърде зает с работата ти, че дори не забеляза синините по тялото ми и по душата. Мога ли да ка ...
Огън пламнал е във моето сърце
Разпален от любов неугасима
Подхранван от две протегнати ръце
Обхванали ме във прегръдка силна
И от две очи загледани във моите ...
Малко сърчице в ръцете ти тупти,
гушнало се в теб и сладко си спи,
обич и сълзи от очите ти искрят,
мили думи тихо мълвят.
Обещават му, че винаги ще го закрилят, ...
Да се бунтуваш, да не се навеждаш,
опасно, главоболно е това.
Да си смирен и тих - у нас изглежда
отдавна най-удобно е така.
Но съм различен и не съжалявам. ...
Молитвата...
Там нейде в лоното на планината
в сама́та съкровеност на гората
разправят: има манастир столетен –
„понатежал“ в години... Достолепен... ...
Стопи се този дъжд в ръцете ти,
след есента очите ми блестят.
Изпи от тях на болката куплетите
и капките тъга, превърна в смях.
С прегръдка ме погали- малко цвете. ...
Тишина е... Двамата мълчим.
Между нас стена ли днес " градим " ?
Посивя небето, не мечтае.
Няма нежност. Самотата вае
призраци от лед, с лик нетърпим. ...
Сенките вече бягат от мене,
но далеч е все още новия ден.
Влачейки с мъка своето бреме,
по стръмния път пристъпвам сломен.
Това не съм аз! Аз живял съм отдавна - ...