Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...

В квадрат с дължина на страната 1 е вписан равностранен триъгълник. На колко е равна минималната дължина на страната му?
Пояснение. Наричаме един равностранен триъгълник вписан в квадрата, ако всеки негов връх лежи върху страна на квадрата.

Някой ден, не ще да бъда,
някой ден няма да ме има.
Някой ден в пръстта, ще бъда,
някой ден в обречената зима.
Някой ден лозите мои, ...

Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.
Живял разбойник с името Дервиш, ...

Всяка нощ, всяка нощ, всяка нощ,
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси, ...

Особняче:
- Колко много звезди има тази вечер. Толкова е красиво, като океан, небесен океан.
Точното око:
- Обясни ми, къде видя много звезди, като реално тази вечер има само пет звезди на небето. Даже, онова там май не е звезда, а самолет.
Особняче: ...

Разказваше я още дядо ми.
Един имал проклета жена – инат, че и за износ. Все против, все контра, все нейната да е. Макар че – както всяка жена – не знаела каква е нейната…
Веднъж се разхождали покрай реката и той се възхитил на ливадата. Рекъл: „Чудесно е окосена!“. Жена му възразила: „Не е косена, ...

Българската интелигенция в странство обича да развява патриотизма си. Вероятно бихте се съгласили с мен? Независимо, че това се прави за „чужденеца“; да не се изложим!
Иначе много рядко се бием по гърдите от умилителни чувства по родолюбие. Знаем кой е Апостола на свободата, дори може да сме чували, ...

Днес обърнах небето
нагоре с краката,
рових, рових…
и облакът даже се скри.
С две-три капки ...

От зората си древна
ро́да човешки
към звездите поглежда
с молби и с болежки.
Но някак не иска ...

Понасяш безмълвно безброй присъди,
при вятърни мелници търсиш промяна,
но колкото и силно да стискаш със зъби,
уви сърцето не е от стомана.
Боледуваш по несбъднато обичане ...

Слънцето с червена риза
се показа рано сутринта
и зад облаче излиза
весело, засмяно.
После в жълто се облече ...

Истина ли е,че
светът ни е реален?
Истина ли е,че животът
не е безкраен? Истина ли
е,че човечеството е ужасно ...

Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...

Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи,
а забравил в дома си сърдечните струни.
Само камък заоблен, само бяла горчивка - ...

Отпускарски лежерен, бос и кокетен,
с бронзов загар, чародеец на плажа …
Зноен, разголващ, горещ, мимолетен,
спомен рисува върху пясък и пяна.
С размах на художник там, в градините, ...

“ Когато отидох, бурята вече беше утихнала. Адмиралът спеше. Корабите стояха неподвижни…в легена. Дядо му беше полковник, прадядо му – капитан, а внукът постоянно се изживява като адмирал и тениските му са винаги мокри”.
“ Нашият дядо пък, беше художник. Затова мислехме, че и внукът ще бъде талантли ...

Роди се с изгрева, от нежната прегръдка на скалите с океана. Изплува от разпенените води и бавно пристъпвайки, тръгна по брега. С усилие опитваше да синхронизира движението на ръцете и краката си и да улучи правилния ритъм. Отдавна не бе заемала плътна форма и това трудно й се отдаваше. Огледа с инт ...

Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...

Отново и отново
се мъчиш да залъжеш
копнежа си по мене,
да ме заместиш с друга.
След толкоз безнадеждност ...

А тинята в канавката е гъста
и ненаситна, хищна, и всеядна.
Щом потопи човек, дори и пръста,
овалва го калта и му се гади
от него, всичко живо, и напразно ...

И неделният ден понякога е скучен за гурбетчията...
Атинското слънце изведнъж напече, после облачета като за дъжд го закриха,..
и като напече от ново, само стой на сянка и гледай...
Шляех се без цел и посока, както се пее в песента...
Поспирах се пред някоя витрина, не толкова да видя какво се прода ...

Привел е питите си слънчогледа,
тъгува за тръгващото лято,
а ято птици простора си споделя,
сбогувайки се с мястото познато.
Трептят полята в мараня, ...

Стоя във своя замък притаен
и от светлина се крия нощ и ден.
Повече от всичкото това
се страхувам само от вода.
В дните древни бил съм роб, ...

Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб ...

Преди да дойде есента
и лятото в леглото си да хлътне,
под куполите звездни на света,
едно момче мечтае да те гушне.
И знаеше, че няма от това ...

Всеки път прилича на спирала,
от която се завръщаме... нагоре.
Забелязваме, че нещо се повтаря,
Предусещаме – кръгът ще се затвори.
И циклично сменят се сезони, ...

Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...

В неделя, когато най-много си женен,
не смея и мислено да доближа.
Промъква се мракът - и стар, и лежерен,
превръща и правдата даже в лъжа.
В неделя, когато най-много си женен, ...

Няма време за глупости,
няма време за драма.
Държавата пуста е,
че народа го няма.
Интернета се пълни ...

По островите в Южните ширини́...
На залезът вълшебството когато
подпали облак, скочи Океана
внезапно залюлял вълни, богато
обагрени от страст необуздана... ...

Какво общо има между всички предумишлени убийства? Човек е изследвал тоя въпрос открай време. Науката може донякъде да прозре чрез психологията душевните терзания на тия нещастни люде, но съвсем частично, отвлечено и неясно, като задимено стъкло, през което гледаш света.
Независимо от хладнокръвието ...