Не ме позна -
бях скрита в спомена ти дълго,
макар с лице поизбледняло
от годините.
И аз съм неуверена ...

Лудостта от заобикалящата ни действителност
дали поражда мисли на подла отмъстителност
Вина вменена от болни фантазии
отприщва ли шизофренични халюцинации
Ако неразбран от обществото остана ...

Човекът от далечната страна
(На моят приятел Хайри)
В нашата страна дойде човече отдавна,
тя те прие и ти я прие като втора родина.
Разказваше на другите народи историята и славна, ...

Знае ли сърцето ти,какво е любовта?
Невинно,тихо чувство,изпълващо,неспиращо.
Безвластно,подчинено цялото ти тяло
се рее на облак из дъжда.
Знаеш ли,какво е самота? ...

Понякога душата ни ликува,
понякога е скръбна и тъжи
и често в нея ураган бушува,
подхранван от неправди и лъжи.
Понякога се къпе в светлината ...

Огледалото днес ме посреща
и с усмивка на малко дете
ми нашепва с гримаса отсреща:
"Остани си в душата хлапе!
Запази своя устрем момчешки ...

Бях изгубен, моята душа в капан на мрака сякаш беше.
Пътища не виждаше, нито светлина в тунела.
Обвзе я самотата, приятелка за нея беше.
Но нещеш ли, радоста пачука на вратата.
Там стоеше ти. ...

Син месал е здрачът –
тихичко трепти
под луна погача
и трохи звезди.
Нощ тъма ще храни ...

Тягостна ли днес е тишината.
На съдбата ни тъгата.
Виждам в очите ти боли.
И животът е тъжен нали.
Когато в сърцето е студено. ...

Растёт трава – словам не прорасти,
таким, которыми играет ветер
и вышивает из зелёных петель
ковёр под росы россыпи... Скажи,
каким словам к той красоте пробраться ...

Пак ме буди на птица звънливият глас през прозореца
и докосвам на росния изгрев усмивката с длан,
вдишвам светлия сладостен мед, пренаситил просторите
и оглеждам се в славей, от дъха на липите пиян.
Над искрящи поляни летя и се радвам на билките - ...

Водна лилия
Водна лилия – прекрасен блян!
Бисерна вода по теб блести,
погледът ти радостно засмян
като слънце те краси. ...

Гората ме обгражда постепенно,
превзема ме – въобще не е въпрос:
да ме притисне с войните си снажни,
застанали около мен на пост
и да погълне къщата ми странна ...

Стоях тъжна на брега и ронех сълзи сам-самичка, като изгубена птичка.
Захлупила лице в шепите си, седях върху пясъка, който бързо-бързо се напои от пороя, който се стичаше от двете страни на лицето ми. Ридаех като малко момиче, изоставено от своята майка.
Никой нямаше наблизо. Само лек ветрец едва-е ...

"Спи спокойно,
мисля си за теб и те обичам!“ -
прошепна ти и ме прегърна.
Ще заспя сега, любов. Заспивам.
Защото знам, че ме обичаш. ...

С пръстче търся Светлината,
в тъмното със затворени очи,
напипвам само хлада на стената,
а Светлината отвътре ми шепти:
Отвори очите бе маймуно, ...

Пълен съм с чужди животи,
и със увехнали ноти,
себе си как да намеря,
като не зная къде е.
Кой би откраднал живота, ...

Пресъхнаха в мълчание реките.
Вода мълчах, подир мълчах и огън.
Наричах, но от думите преситена
смирих се и заслушах се във Бога.
Отпих роса, а утрото откри ми ...

Сега за мен си само непозната,
далечен спомен от една любов,
една частица в края на нещата,
затихнал тътен от забравен зов.
Погубен стон от нежности безкрайни, ...

Хан Аспарух
Край Дунава тихо и спокойно е сега,
остана само спомена и на конете грохота.
Ханът с народа си български премина реката,
заби знамето си с конската опашка в земята. ...

Ти виждаш всичко - светът е твой
и те боли за всеки нас поотделно.
Старикът Ти крепиш и водиш го полека,
онази майка, залисана за миг
изгубвайки ръката на детето ...

Препускат с колесници
нежни спомени във мен
за палещи звездици
от твоите зеници.
Ах, вихър мой студен, ...

Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...

Какво правим ние, човеците, на земята! Какво търсим, ако не намираме Господа! Кого възлюбихме, ако не познахме Господа! Как живеем, ако не викаме към Господа! Прах и пепел са дните ни, ако не ни водят към Господа! Благославяй душо моя, Господа!

Понякога времето стремглаво се спуска надолу, където човек не знае в бързея му:кой ден е,защото нощите безсънно зоват към решения неподвластни на разума.
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки ко ...

Андор
– Не те разбирам, Бориен.
– Няма нищо за разбиране, Андор. Или е по-уместно да те наричам Ваше Превъзходителство?
– Не аз ще бъда посланикът на Негово Величество в Либертия. Но ще те запозная с нея съвсем скоро. Все пак ще ти се наложи да изпълняваш разпорежданията ѝ стриктно и без въпроси. Ня ...

До: Моето Сърце
От: Мен
Здравей, отдавна не сме се чували.
Как си? Чувстваш ли се добре?
Сърдиш ли се, че те изоставих? ...

Слънце в косите ми весело грее,
лято във мене трепти,
нека душата ми радостно пее,
щом пак до мене си ти!
Искам букет, светлина и надежда - ...

Магистралките и учителите са най-добрите пазарници. И едните, и другите имат стока, продават я и пак имат стока…
хххх
Студенти в Оксфорд – не е казано каква боя са – поискали да се махнат портретите на всички бели там. Щото били „колонизатори и потисници“…
Добре – ще ги махнат…
И чии портрети ще ост ...

ПОИСКАЙ…
Поискай от Бог
с искрен копнеж –
да не щеш
нищо ...

Вендета на Времето
(експромт)
Две Предишни момчета
пак не влезли във клас,
обявихме Вендета ...

Песен от Безкрая
Безкрай!...И вятър, който вие
със цвят неверотно син...
Морето, корабът и ние –
от дързост луди до един!... ...

Честит Еньовден на всички!
Легенда разказва с много тъга
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем. ...