Снощи Господ хляб е месил
и брашно е разпилял.
Над земята се надвесил
и какво, какво видял!
Бели къщи, двори бели, ...

Ела при мен, хвани ме за ръка.
За мен, хвани се, либе и не ме пускай.
Ела при мен, единствена любов.
Аз гърба ти винаги ще пазя.
Ако дъждът не може да спре. ...

В най-трудния момент не съм до теб.
Съдбата ми е да линея като сън.
А твоята да светиш като път
в нозете на изгубените дни.
Да носиш всеки слънчев лъч ...

На 25-ти ноември, около 20 часа, ми се обади мой познат, работещ във високите етажи на Топлофикация, за да ме предупреди, че от 22 часа парното в централната част на София ще бъде изключено за цяло денонощие, заради авария. Благодарих му най-сърдечно. Жестът му бе благороден и топлоспасяващ. Незабав ...

такова време
дойде — че трябва да си
бодър и насън
..............................................
алтернативно: ...

Лято жарко през зима
си мечтаеш да има,
сменяш лудо море с върхове.
Буташ дюни безумно,
тъпчеш джоба и шумно ...

Две шепи присвити и мъничко лято,
от хапеща зима прикрито,
листата – в косите на есен богата,
звезди – пиленца под корито.
Върбовите клони - писукащи свирки, ...

Роди се две седмици след определения от лекарите ден. На контра! Напук на майка, баща, баби, дядовци, роднини, комшийки...
Те ще му казват кога да се роди… Ама-ха! Какви са те, бе? Доктори някакви… Знаели… Да, но не знаят с кого си имат работа…
И се захвана да доказва на всички колко невероятно неза ...

Ето ги, отвън се сипят -
Бели, нежни чудеса.
Дървета, къщи, всичко кичат,
със белоснежна красота.
Вълшебни мънички кокетки - ...

Разбягали се,
като стадо духчета,
които само нощем в тъмнината
на своите си
духчовски седенки ...

След дълги години на дълга борба,
след проба и грешка, след мир и война.
След падане, ставане, слънце и дъжд,
ето ме, жив съм, пораснал и мъж.
И гордо пристъпвам към тронната зала, ...

Колко е трудно да бъдеш човек
в този забързан космически век?
Да отговориш на злото с добро
и да запазиш под свойто ребро
малка частица безценна любов! ...

Късна есен гората съблече,
а ноември мъглите довлече
и небето с олово напълни,
преди дните си той да изпълни.
Дъжд и вятър листата подгони ...

Моето Сузуки
вози каки със подути джуки
черни кожени седалки,
дето бият с полицейски палки.
То е вече кат' закон: ...

Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна, ...

Тенджера под налягане –
Вари безотказно боб и джолан.
Процесът е бърз, без мазни петна.
И домакинята доволна остава.
Понякога, макар и рядко, ...

Отишъл си си..
Казват,..хората те уважавали,..
скърбяли..и почет ти отдавали дори!.
А знаят ли,..те хората,..
за маската, която носеше? ...

Плаче тъжната есен,
вятър обрулва листата.
В тъжни мисли съм унесен,
сълза се спуска към земята.
Спи тъжната гора, ...

В главите ни е пълна каша!
Преплитат се реалности и въжделения.
А уж е толкоз простичък светът -
дари Любов и получи в замяна.
Какво е сбърканото в този свят? ...

На пейката под навеса
тихо ще седна,
обещавам да не вдигам шум.
И ще чакам, без да се оплаквам,
дори когато има дъжд. ...

Стига де, не изглеждам така, това не е вярно – снимките са пипани.
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...

И тази нощ сънят избяга –
дали от пълната луна?
А болката до мене ляга
с гореща, пареща сълза.
Но кой ли нежно я избърса ...

Не те заслужавам.
Толкова е просто.
Без значение колко исках
или опитвах
или колко искам ...

Сърцето още помни онзи момент,
в който устните ни се сляха
и усетих ръцете ти по тялото си,
а то цяло по теб гореше.
Завладя всичко в мен — ...

Екзистенциално...
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...

Шутът въртеше любов с кралицата,
вървеше унесен и често се спъваше,
тогава прозвъкваха на шапката му
звънчетата и всички висши особи
от смях си умираха понеже ги чуваха... ...

Душата ми...
Душата ми е оня тих потаен залив,
където хвърлям котва във дни на изпитание,
там нежен бриз след бури бушуващи ме гали,
а лъх от Свободата е с девствено очарование!... ...

Стълбите изглеждаха страховито. И сякаш се смаляваха високо горе. Поне трийсет бяха, а отвъд тях се мержелееше сиво, неприветливо небе. Подлезът бе почти пуст. Теодора стоеше долу и се чудеше как да подходи. За пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Никой не си бе направил труда да я ин ...

Едно обичане в днешно време
е равно на закъснение на гара.
Псуваме тихо, близкото минало,
а после друг я сърба тая попара.
След нас е потоп - бунтът на машините – ...

Светът изкриви се, съвсем май изкука,
за левче – надежда, за три лева – лука.
Духът ми по мъжки навярно държи се,
но мъж разлигавен, с перчем и изписан.
От днес обещава, че в чалга заслушан, ...

Протегни ръката си към мен сега,
усети сърцето ми как бие в ритъма на любовта.
Ритъм ту спокоен ту малко див,
но от всичкото красиво нещо аз оставам си щастлив.
Не го ли виждаш мило мое, ...