Небето, синьото, небето,
сляло се с безбрежните вълни,
небе, прегърнало морето
- аз зная - в техните обятия си ти.
И взорът ти се рее сред простора необятен, ...

Не може да е истина. Не вярвам!
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога. ...

Колко е размера сърцето,
колко може то да побере?
Волно като птица е в небето,
необятно сякаш е море.
Може би се храни със усмивки, ...

Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...

Уморих се от тежки усилия, уморих се да бъда сама.
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта. ...

Те не падат от космоса,
те са се пръкнали тук,
но главите им просто са
по-дървени от кютук.
Всяка вечер нагло бърборят, ...

Тази вечер Еверест си легна по-рано от обичайното. Чувстваше се страшно изтощен напоследък. Психозата около коронавируса, а и в личен план нещата му, които никак не вървяха, го доведоха до своеобразен физиологичен нокдаун. На дивана остана да лежи престарелият му сетер. Приличаше на Айнщайн в муцунк ...

По дяволите - тлъстите мезета
с ракия и препечени ребра!
Ще си поръчвам - вече - питиета
с чадърчета и захар по ръба!
Мартинито ще бъде моя радост, ...

Във нощ
забулена от мрак
оттекват стъпки,
приглушени
и сякаш стигнали ...

По филма „Свободноизбираем предмет“
Светът е странна холограма
от минали и бъдещи събития.
хората даряваща с познания
в природното величие укрити. ...

- В многомилионен град, а пак съм сам! – разсъждаваше за поредна вечер, доколкото му е възможно, със замъгления си от алкохола мозък Мишо и удари със замах чашата си в бар плота.
- Ей, ти там, да ти, престани да блъскаш чашите, че ще те изхвърля вече! – изкрещя му бармана, видимо раздразнен. – Омръз ...

Бели призраци, облачни клетки,
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите, ...

Вънка силен дъжд вали,
надбягва се с моите сълзи.
Съдбата тъжна или радостна, нали
нощната тревога с радостта пълзи.
Колко ли тялото ми ще издържи? ...

Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпиляни по пода лежат.
Всички безкрайни от мама милувки,
събирани тайно, далеч от светът.
Сега, как ще се боря с живота? ...

По улици простенващи вървях
сред локвички от сълзи неразбрани.
И облаци ревниви аз следях,
попили болка тъжно разпиляна.
Но беше неочаквано за мен ...

Мистична е тази вечер,
сливат се могъщи сили.
Днес във къща, утре в гледчер
обикалят ни светулки мили.
На тревата седнахме си кротко ...

Вървя по своя път
в очакване на залеза студен.
Идва краят на денят,
болка усеща дух ранен.
Аз тогаз ще се слея ...

Човек се бори с плевел и боли,
очите си от работа не вдига.
Инатите на тръни и бодли,
със пот познава, не от нова книга.
И мъдрости недейте му чети ...

СЛОВЕСЕН ХРАМ
Фирдоу́си и Омар Хайям,
Сади, Хафез и Мевляна Руми,
са светците в моя малък храм,
зидан с огнени, премъдри думи.

Вдишвам миризмата на влажна пръст и сухи дъбови листа. Вървя до сянката си. Днес миналото чака да се срещнем. Моето далечно минало. Дължа му го. За лачените обувки с велур, за черните дрехи, с които съм облечена, за сълзите в очите ми. Всичко това дължа на него. Той... Вече го няма. Не и наяве. А аз ...

Автор и прочит: rumbic (Руми)
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша! ...

Истината все ще се яви-
неочаквана и с трепет;
безмълвна,без да заяви,
че е винаги отпреде.
Истината в нас ще се яви! ...

Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...

На въжения мост съм. Спомените преминават на лента през съзнанието ми. Опитвам се да вървя напред сама, макар и несигурно, но те ме дърпат назад. Внимавам да не падна, защото съм без предпазно въже. Над бездната на живота съм, някъде на границата между реалността и илюзията. Първата изцяло в безцвет ...

Беше бяла и девствена тази тъга,
от очи на момиче избликнала
и преви я на две тежестта на калта,
щом събуди се - жаба обикнала.
Там, край блатото спеше, красива, добра, ...

И в утрото на този ден,
запяха мънички душици.
Извиха се из въздуха криле.
Простор и синева, огряна от уютна топлина.
Танц от светлина и аромат, ...

Най - силно са те искали във мрака
минутите, когато не заспивам.
А липсата в часовника тик-така
И времето на кръгъл час умира.
Стрелките му пулсират с бавен ритъм ...

Тялото ти е наслада
за очите на мъжа,
погледът ти обещава
взрив и огън във нощта...
Танцът ни е полет, страст, ...

Имало едно време едно слънчево зайче, родено от топлите лъчи на слънцето. То било весело и закачливо и всеки ден обичало да ходи при децата в една детска градина. Весело скачало от лице на лице и особено обичало да си играе с малките чипи нослета на малчуганите.
Веднъж забелязало, че в градината е д ...

Никой няма звездите на Лора!
Ако щастие грейне във нея,
с тях венче ще си свие, да свети
със вълшебни искрици на челото,
и ще пръска на всички наоколо. ...

Залисия в морскосиньо
от прозореца на крайбрежния хотел.
Докъдето се простира погледът –
от вълни постеля,
а над нея – небесен покров. ...

Не е умряла, само е заспала
в сервилния конвулс на болката.
Придатък на живота като цяло
и на предимствата в природата.
Доколкото разбирам падна ниско. ...

Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...