А ти мечтала ли си някога да бъдеш птица,
в неволен полет да летиш,
ръцете ти криле да бъдат на орлица,
безкрайното небе да покориш?
И само с облаците да флиртуваш, ...

Макът днес увяхва в кървава сълза,
а залезът от мъка есенно изстина.
И от стъбълцето му под бялата бреза
пристигналата вечер свети тъмносиня...
Аз не ще поискам този ален цвят ...

Колко лошо е с простак да имаш общо!
Със първичните инстинкти е на скот.
Той в главата си е пълен с недоволство,
от комплексите си в жалкия живот.
А простакът смята всичко че е просто, ...

Нещо достигна до Елизабет в мрака, в който се беше сгушила като в топло одеяло. Не можеше да определи откъде точно идва това некомфортно усещане, но опитите й да го игнорира останаха неуспешни и накрая то се оказа достатъчно, за да я накара да изплува от дълбините на съня без сънища, в който бе потъ ...

Трябват ли ви пари?
Трябват ли ви души ?
Трябва ли ви любов ?
Трябва ли ви живот ?
Трябва ли ви съдба ? ...

Автор - Величка Николова - Литатру
Как да ти кажа, че аз те обичам,
щом не си близо, човече?
Как да ти кажа: - Светът е безличен,
щом ти от мен си далече? ...

ПОХОТЛИВИЯТ СЛЕПЕЦ
Автор - Величка Богданова - Литатру
Прибирайки се гузен нощем в къщи,
аз хвърлях ризата си за пране –
изцапана от сладострастни пръсти, ...

И пустинята някога е била океан,
а плажовете – равни поля,
огромният остров – малък вулкан,
дъждовната капка... човешка сълза...
Всичко се мени, дори звездите, ...

Плачи! Сега ти трябва това.
От друго нямаш нужда.
Сънят приятел е изгубен
и радостта далечна е и чужда.
Не спират сълзите! По-добре! ...

По пладне юлското слънце тъй беше напекло, че човек показал някоя оголена част от тялото си изпитваше чувство на жигосване от огнените му шишове. От тая жега хората по главната улица, по точно по ,,Стъргалото" бяха доста оредели. Петьо Гларуса се беше разплул в плетения стол, под чадъра на аперитив ...

Добрия да пожали теб
и своята Земя – кърмаче.
Да ти изпрати обич –
да не плачеш,
света да не заплашваш с бури ...

Нощта е така студена и тъмна,
а гарвани пеят в душата ми.
Напусна ме любовта и днес разбрах колко съм сама.
Телефонът не звъни ,а чашите са празни.
Бутилка водка и кутия цигари ще са моята утеха сега. ...

Sanremo 1992
------------------------------------------------------------------------------------
Алеандро Балди & Франческа Алота - Не ме обичай
Санремо 1992
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Лятото безкрайно ти отива
Желаеш ли коктейл със чадърче?
Ако във вълните съм се скрила
Ти дали ще дойдеш да ме търсиш?
Хайде, да избягаме на тихо! ...

Залезът изстисква
последните си капки
върху няколко лениви облака.
Мъждукат помежду им
стриктни пазванти ...

От моя прозорец се виждат морето,
рибарските лодки, скалите...
Понякога влиза на топка небето
и в синьо обличат се дните.
Ухае на сол и на слънчево лято ...

Човекът сам избира свойте битки,
да враждува, да упорства, да крещи.
Или да спира на житейски спирки,
да раздава обич и да продължи.
Човекът винаги добър се ражда ...

Покана от Южния вятър
Навън ме вика Вятър южен
завихрящ жълтите листа
и двамата в тандем задружен
щуреем с него в Есента... ...

Ел Камино*
(Пътят)
„Човекът“ добре преживява,
но идва внезапен Момент,
когато за Път закопнява – ...

Flame within a flame
Of a silent burning crusades
Watch it closely,
Feel its titanic rage,
Breath in its power ...

Не казвайте, че трябва, че това е
така необходимо за Света,
не казвайте:”Светът това желае.”!
Небрежен мах
и хиляди душѝ ще изгорят, ...

Наредени са дружно по жиците
черни перли, ветрец между тях...
Всяка - шепа голяма, но малка царица,
нависоко, над всичко, без страх!
Изорани са вече пшениците, ...

7.
Човекът, с когото заживя Зария след разрушения си брак, беше добър и лоялен. Макар че никога през съвместния им живот не ѝ призна, че я обича, между тях цареше взаимно доверие, уважение и най-важното – държаха един на друг. Ако някой я попиташе като какъв е по-добър за нея – като любовник или при ...

Звездити красиви ме канят на танц!
Нежен, безкраен валс...
Блещукат омайно в дълбокото нощно небе.
Красят тъмнината в тихо присъствие
и галят сетивата с вечно магично обаяние!... ...

Днес баба омеси небесният хляб,
а пръстите сръчни в небето звъняха.
Духът ми от болката станал бе слаб,
но тя го завърна под родната стряха
в старо мушкато до гроб да цъфти ...

Случва се човек да се излъже,
да види нещо, дето не е там.
А никой не ще да ходи тъжен,
да става хем за смях и срам.
Каквото и по път да ни се случи, ...

Вече бе тъмно,тъмно като здрач. Луната се разстилаше по гладкото,синьо небе и гарвани грачиха зловещо,зловещо,грозно. Алис не можеше повече да пази тази своя тайна-макар и да бе късно,тя реши да свика всички на заседание в хола.
-Оуф,Алис,какво пък има сега,момиче?-попита с чувство на досада Оугъст. ...

Сега не идвай в моето мълчание.
Вземи си бира, пуканки, цигари.
Далече в тишината ще остана,
танцувайки с неканени кошмари.
Не са ми тези танци за споделяне. ...

На...
Запраща без милост ръка на съдбата
към хората всичко, което заслужават.
Фина жестокост, лъжовно доверие –
на кого и по колко от тях сама преценява. ...

Към нас,децата, Алафрангата питаеше небивал интерес. С неговата благоверна имаха едно момиченце на нашите години.
Село Роза, освен че беше с най-голямо землище в Ямболска околия и броеше към три хиляди население.
Наближеше ли Петковден, една забързана веселост напираше в душите и сърдечни надежди гр ...

Преди седем лета моят татко замина
не на тежък гурбет за далечна чужбина,
а по вечния път и звездичка в небето
стана. Тих е денят и на мама лицето
не краси вдъхновяваща сладка усмивка. ...

Горчива сладост е всяка наша среща,
в мигове откраднати от самотата на деня,
когато жадно се изпиват устните горещи,
от дива страст изгарят нашите тела.
Те сливат се, както слети са душите, ...

Es ragt in’s Meer der Runenstein,
Da sitz’ ich mit meinen Träumen.
Es pfeift der Wind, die Möven schreyn,
Die Wellen, die wandern und schäumen.
Ich habe geliebt manch schönes Kind ...

/из сборника с ужасии "Тя"/
На първата официална среща – той се подготвяше за нея седмица, преодоля студентската мизерия и събра дори 4 лева и 20 стотинки от заеми за вечеря, демонстрирайки студент-богаташ, тя му даде първи нишан. Когато той гордо попита келнера за пилешка пържола, тя невинно отбеля ...

Пуснах ръката ти за секунда, обърнах се и му махнах за сбогом. Вече трудно се намираха такива приятели и бях сигурен, че нямаше да се срещнем повече.
Не ме видя. Гледаше теб...