Облечена си в бял гащеризон,
под който... няма късче плат...
Приличаш ми на сладичък бонбон,
най-вкусният на този свят.
Обвивката ти вече е излишна, ...
Ще ме вземеш ли, мила при теб,
до сърцето ти тихо да легна
и заслушан как бие за мен
нежни длани към теб да протегна.
Ще ме скъташ ли, мила на топло, ...
Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено, ...
Мрак се спуща над Пирин плани́на,
ветър пее сред вековни бо́ри,
извисоко грее месечина,
майка жали, с нея си говори.
Ой ти светла, златна месечинко, ...
Понякога ми е много мъчно...
за всичко ми е мъчно!
но най ми е мъчно, че няма на кой да го кажа..
и ме е срам, че живея във време, в което Любов се пише съкратено – Л’ов
произнасят я все по-тихо, плахо... ...
Белият хаос на танцуващите снежинки
ме отвежда в бялата хармония на моята тишина...
Светлината на бялото изпълва всичките ми клетки...
Мислите ми започват да прошарват белотата
и да изпращат бяла енергия към света... ...
И тази нощ не си до мен, но звездите ярко на небето греят.
Греят те за истинска любов, любов която ти ми подари.
Миличко, не искам аз от мен да си далеч, защо ли трябва вечно да те моля?
Не разбираш ли че съм поет който иска да си моя.
Не си сама, не би могла, защото имаш ти човек, който те обича на ...
Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Че решенията, взети в два часа сутринта след няколко чашки не водят до нищо добро. Но ако алкохолът е горивото, което движи разума, тогава какво? Дали е възможно да се вземат трезви решения на пияна глава?
Моето пиянство обикновено е тихо. Напивам се и започв ...
- Адаш, ще ме хвърлиш ли до града?- отправи въпроса си младия човек към отворения прозорец на шофьорската врата.
- Качвай се!-отвърна му от вътре шофьора.
Камаза ръмжеше на празни обороти пред входа след бариерата, бълващ миризма на изгоряла нафта.
- Благодаря ти!
- Няма защо. ...
Как да бъдеш ти добър
В свят, в който всичките са лоши?!
Нима не си обречен ти на смърт,
Нима не ще те изядат коварни лешояди?!
Нима единствена съм аз такава?! ...
Живяла на земята милостта,
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...
ОСЕМНАДЕСЕТА ЧАСТ
ЮНАКЪТ И ЗЛАТУШКА БЯГАТ ОТ ДВОРЕЦА
Дорде по пътя яздеше, обратно към града,
юнакът все се чудеше, как случи се така,
да го спасят дърветата, в оня страшен миг ...
В часът на Есенната равносметка...
Часът на Есенната равносметка
дойде и ме направи луд –
една искрá в Душата ми засветка,
а тя е заредена със барут!... ...
Из въздуха се носи миризма на КОВИД. Миризма, която може да ви накара да забравите всички останали миризми. Впрочем КОВИД е съкращение – Китайците Объркаха Всичките Игри на Доналд. А по Европа пък броди радикален ислямизъм. Сиреч – коранавирус.
Глава 17. Великолепие новых людей.
*- Невыносимое положение, - шумели ученики, - небо поручило нам наблюдать за его бесконечно грандиозным содержанием, а мы увлеклись земными удовольствиями, неужели это самое важное назначение. И эти беспрерывные войны, вылазящие личные пороки, угнетения враждебных ...