Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.5K results
Любов Такава
🇧🇬
Мило мое, ти в живота ми се появи, радост да внесеш във него и с любов го промени.
Със усмивка на лицето, като слънце грееш ти, защото моето сърце на теб го дадох за да го обичаш ти.
Способна ли си на това, да се посветиш на твоята несбедната мечта?Да намериш мило мое, мъжът готов за тебе да отиде и ...
Докато някой сладко спи, а друг плътта задоволява,
един човек навън върви, блести и песен си припява.
Не е ли син животът днес в очите пъстри на момиче,
или е фин дори нощес – когато смело теб обичам?
Жена без грим, с коси от злато, целуна моята душа ...
Като всеки панаир,който продължава две-три седмици, докато търговци, занаятчии и джамбази си продадат стоката имаше и една негласна търговия...
Повечето богати и преди всичко знатни бегове търсеха наслада не само в сделки,но наддаваха за пехливаните, които са техните фаворити, купуваха сукно,атлаз и ...
В гънките на главният ми мозък,
червейчета малки се нагнездили,
пир си правят, дори се веселят,
хранят се от моите фантазии.
Понякога главата ми гъмжи, ...
Имах любови...имах мечти!?
Имах надежди и водих воини.
Надявах се,плаках ,отчяно молех
да бъда разбран...но някак останах сиротен и сам.Безлюден е днес моят адрес
и никой не иска с мен да дружи ...
«Пряспа»
У Даскал Кирова размер обуви сорок седьмой: ходит, косолапит, бока подмёток утягивает, быстро протирает каждую обувь. Сам он высокий, немного сутулый, разговаривает медленно, курит беспрерывно; пока сигарета во рту - он думает, потом собирает слова перемешанные с дымом, растягивает по буква ...
Всеки човек има спомени. Всяко дете има спомени. Дори старата къща помни своята младост... Когато е ухаела на нови тухли и на прясно гасена вар.
Моите детски спомени са от мрачни и влажни квартири, тъй да се каже аз съм квартирно бебе. От родилния дом - право в квартирата...
Може би затова така се р ...
Oh, yeah, got you drinking out them white cups, sodas
All this shit so foreign to you, thick smoke, choking
Baby, get familiar with the order
Just crack it, then pour it, then sip slow, then tip low
My eyes red but my brim low, that XO ...
Отново е утро… и пак е септември…
аромат ми наливаш в чаша кафе.
Ръцете ти топли и толкова верни…
Чуваш ли? Още пее лятно щурче.
А вече е есен, дори във очите ни… ...
Умът обърква поривите на сърцето...
Сърцето пък отрича неговите доводи...
И вместо да се движиш гордо и напето,
ти си стегната в много здрави окови!
Почти доволна или пък почти щастлива... ...
Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...
Далеч, далеч от земните затвори
и много по-високо от небето
очите ти божествени говорят,
събрали до прашинка световете.
Кълбото се върти във две зеници ...
Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...
Някой си нормалната любов оноди я
и ни зове към нови, хомо, нрави.
Звучи, като начало на пародия,
но всеки тук прочел.... сам изводи да прави...
Не трябвало да се делим по пол, ...
Такова си тръгна откакто се излюпи: хилаво и апатично. Щом майката или бащата се доближеха до гнездото, братчетата му го избутваха и дори стъпваха върху него, за да поемат с широко отворените си човчици храната. Я успееше нещо да лапне, я не. После си намери местенце в единия край на гнездото и дока ...
Умореното слънце зенита не може да стигне,
като примка се свива кръгът му в извечния ход.
Тишината изгуби онези кресливи авлиги,
пак последвали другаде своя номадски живот.
Есента залюля недодялано тънките клони ...
От небето ангел спусна се и никой не разбра.
Живее тя сред хората и от тях ранена беше.
Сега различно е това което случи се със нея. Намери любовта и аз намерих нея.
Тя за мен е мойто ангелче красиво, и за нея давам всичко,защото тя е мойто мило.
Ангелче със ангелска душа, и от всичко друго на света ...
Калахан я гледаше с отворена уста. Лизи не мислеше, че някой успява често да го остави безмълвен, но й беше малко трудно да се зарадва на постижението си, когато имаше усещането, че някаква невидима верига се е затегнала около тялото й.
Франк издаваше онзи нисък звук, който й напомняше за ръмжене. Я ...
Грозна гротеска, тъй грозна съдба
Грозно сърце го е догонила смъртта
Груби ръце и болнаво тъй студено
Грозно лице, бледо, болно, наранено
Рамката сграпчил, той я не пуска ...