Не беше ден – тежеше като болка,
забила обвиняващ пръст в небето.
И времето дори мълчеше – локва,
в която да се давят часовете,
а сянката на кръста бе стрелката ...

Глава трета
Сценарият
На следващия ден наистина ми звънна този г-н Хоган и поиска да се видим. Нямах причина да му отказвам, напротив, чувствах се виновна и задължена. За момент се зачудих не трябваше ли да съм поласкана, че Джеръми Хоган ми определи среща, лично ми звънна по телефона. Колко ли млад ...

Вървиш приведен в уличките тесни,
тежко е, кръста свой на гърба си влачиш.
Войници с шлемове и копия те мушкат,
тълпата те замеря, името ругае.
Вървиш нагоре, хълма за да стигнеш, ...

Здравей, обич моя! Здравей, моя несбъднатост! Толкова неща искам да ти напиша. Такива които вероятно никога няма да прочетеш.
Здравей, не съм писала отдавна. В момента съм пред лаптопа. Слушам музика..."нашата музика". Представям си, че ти си мислиш същото каквото и аз когато я слушам. Мисля си за т ...

Предадох нощите
които те обичаха
захвърлих клетвата
с която те мълвях
изгоних ведмите ...

Черното небе отвори се и взе ви!
Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.
Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе.
Знаем вече, двама сте поне!

Простете тихите окови
На покорените ни висоти
несподелените любови
и споделените некрасоти.
Простете ревността и мрака, ...

Вързвам въдици за попчета. Ние, въдичарите на Бургаския мостик, въпреки че виждаме, как рибарите с многото мрежи, от януари до средата на април, обират едрите лихнуси и стронгили, не се отказваме от своята слука. Каквото е останало, за нас е. Предимно дребни и средни попчета, а понякога и някое по-е ...

Животът в България, през двадест и първи век, не е свобода, а слободия. И режимът не е демокрация, а автокрация!

Почакай, в върни се... постой още малко,
да тръгнеш сега ще е жалко...
Нека изпием и последната капка
от любовта безумно кратка...
Избърши от лицето сълзата поредна... ...

Аз съм поет със ново видение,
ново видение за любовта.
Във празничната ти душа намирам приказки
за детската невинност и незряла красота.
А може би такъв си трябва и до днес да бъда-мъничък поет, ...

През решетката на мъката
се вглеждам
в пъзела от моите мигове
живот -
някои си пасват, други веч ...

Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...

Два облака облякоха небето
в дъждовносив изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му сребристосин.
Но вятър млад издърпа синевата, ...

На една истинска жена!
Една жена
Една жена, а хиляди надежди!
Една жена, а толкова мечти!
Една жена, и милион копнежи! ...

Разпѐти петък...
Че грехът изкупен е,
светът усѐти...

Ако крия в себе си Юда:
какво ми остава тогава?
Да вярвам в Исусово чудо,
щом за сребро ще се продавам?!
Да сея истина трънлива ...

По тялото ти ще прокарам дъх,
с ръце ще те обвия, като в примка.
В едно ще са материя и дух,
страстта ни повали, запали димка.
Не е виновна тука любовта, ...

Снахата изпуснала сина, той хукнал по сайтовете и ми звъни. Имало пътуване до Краков, евтина авиокомпания, направил заявка за хостел , осигурил всичко, аз му трябвам само за компанията…
Бе, не ми се пътуваше – таман се прибрах от Бяла Слатина. И, казано честно – краката трудно издържат, диабетът бие ...

Ето как една жена би обяснила какво иска, ако имаше акъла и честността на мъж. Ако трябва да определя жанр, това е комедия, божествена комедия...
Възпитан - да ми отваря вратата, да не ме излага пред хората. Но не наистина възпитан, че да му се качват на главата...
Добър - да се отнася добре с мен, ...

Помня, в една от нощните утопии на София, познах страстта към живота в острия ѝ поглед, толкова перфектно съчетан с безчувствено пронизващите отдавна изгасналата тръпка в стомаха ми скули. Помня, в очите ми нейният живот бе – филмова звезда. От търсещата някой да я издърпа от дебрите на себепокушени ...

Не се бавѝ, не чакай, мое лято,
да блеснеш в морски и небесни багри!
Дори и календарът сам отмята,
а цифрите му стават все по-драги
и всеки лист светлее като злато ...

Разпети Петък.
Голгота.
Ден на Мъка.
Ден на Печал.
Ден на Тъга. ...

Неприлично предложение, отправям ти сега,
усмихвам ти се чаровно, очаквам отговора.
Дали отново ще си в къщи сама в нощта,
ще я почувстваш ли, ще приемеш ли моята покана?
Ела с мен заедно да усетим страстта, ...

Изработи ме майстор Фабио Бориело през далечната 1613 г. Първият ми спомен, изобщо, е как той сръчно резбова дървото – явор, докаран от областта Ломбардия, – правейки смешни физиономии при всяко движение. Човекът обичаше занаята си и сякаш остави част от душата си в мен. Помня как ме гледаше с благи ...

Има ли нещо по-сложно от нашето мислене? Бог. Съвършеният ред. Хаосът. Безкрайността. Числото едно. Това, че мислим за дадени обекти, не значи, че ги разбираме. Съществуването. Какво е то? Какво не е? Това, което си мислим ли е? Това, което виждаме ли е?
https://otkrovenia.com/bg/eseta/syshtestvuva- ...

Ти ли ми даде от вярата нафорна,
хляба раздала на гладните лебеди!?...
Ти ли ме водиш до точките опорни
всяка неделя, чрез нашите обеди!?
Ти ли посяваш ми в мислите истини ...

Неплатили кредита тежък на предците си,
натрупахме свой - непростимо греховен.
И за него хвърлихме перде на очите си -
на поколенията го оставяме - бездуховно.
Казваме: - За мъртвите добро, или нищо! ...

По великденските по́сти,
Весела покани гости.
По́чна рано да се спря́та,
списъците да премята.
Пазару́ва, ти́ча, го́тви, ...

Исках всичко. От всичко получих.
Мощ. Небе. И отломки звезди.
На неведоми пътища случих.
Прекосих запустели межди.
Кули маджонг понявга редих. ...

Вселената се събужда за живот. Багрите ѝ покриват всяка гънка на земята. Тогава в нея има само радост, цветя и хора, които жадуват за любов.
Ухае на младост, на живот и пролетните красоти овладяват сърцето. Властват чувствата! Любовта си играе своя пролетен танц.
Хора, слушайте, вселената пее за вас ...

В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом,дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...

-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас!
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..

Птиците отлитат при
най-малка опасност,
летенето е инстинкт
за самосъхранение.
Не се оправдавай, ...

След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада , няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица лежа си аз на диванчето и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а…..

Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм…