Прераждам се, чрез прошка и смирение
житейския пашкул пробих
на път към друго измерение,
крила на пеперуда придобих.
И пърхам плахо в непознатото, ...

В аптеката, една жена
обръща се към аптекаря:
- Опаковка дайте ми една,
цианкалий!... А той й отговаря:
- Защо? Не мога да ви дам. ...

Шега си прави с нас и светлината,
жълта като крушка в небето бе луната.
Вятърът пусна ни странна песен,
харесах ритъма, но ти бе някъде унесен.
Усещам те, танцуваш с мен, ...

Рисувам те... или сънувам...
Мъглата... пред погледа се стича.
Криле от цветната есен ревнуват
и ме обгръщат с нежно обичане.
Милват ме ръцете ти страстно. ...

Досадно свикнал все на необичане -
бях почнал да приличам на омразник.
Уж, търся любовта и все се вричам,
а всички до една - от пусто в празно...
И някак си сърцето ми отказа се. ...

Салиери Дантев застана пред огледалото и тръсна глава. От олисялото му теме се спускаха като издъхващи змийчета няколко случайно оцелелели кичурчета от отдавна немитата му коса. Не обичаше да се къпе. От малък се боеше от водата и сапуна. Нямаше обяснение за тази своя странност. Но тя беше факт. Пог ...

Отново пробвам възможностите на FL Studio.

Западнобългарски (огражденски ) диалект!!!
Вчера по икиндия ги видех двайцата на Слопотец, под яфорите до чешмата. Беа Коцкар Коце и Славе Невестаро. Сиромаите седея по турски пред еден поган пешкир со пет стъкла пуни ама не со вода. Сметам дека беа пуни со джурулайката на Ильо Тарикато. Цела футрин ...

Тупур…тупппп…тупп… Чува се ясно, че се тупурка в каросерията.
Мойра ми каза да не отварям. Но какво ли става там?
Любопитен съм като сврака…Двоумя си, но в крайна сметка отивам и дръпвам вратата.
Леле, майко…
Пет жени са оковани към вериги, застопорени към стените на микробуса. Всяка е с белезници н ...

Целувам те по устните и по очите.
И галя дългата ти хубава коса!
Продължавам с целувките надолу към гърдите,
красиви са, целувам щръкналите им зърна!
Целувам те, целувай ме и ти страстно сега, ...

Присъдата ми - влюбен,
без право на обжалване.
Режим на изтърпяването - строг,
светлинен, хармоничен.
Разходки - два пъти на ден ...

Бяха млади и много наивни,
любовта ги оплете във мрежа.
Лунни нощи и залези дивни!...
Тъй съдбата нещата подрежда.
Тя на мокрия пясък на плажа ...

Не съм избирала нито къде да се родя,
нито каква, дори и спомен нямам
кога и как дошла съм на света...
Едни съм чувала, ги щъркелът донесъл,
но появила съм се аз във късна есен - ...

– Всичко е смърт, жено. Всичко е болка. Любовта ражда загуба. Изолацията ражда неприязън. Накъдето и да се обърнем, победени сме. Единственото ни истинско наследство е смъртта. Единственото, което завещаваме след себе си, е прах.
Клайв Баркър
Алено евангелие
1.
Беше горещ следобед. Слънцето блестеше ...

Омръзна ми да те обичам през стъкло.
Из лабиринтите на ледения замък
изгубих себе си. А чуждото тегло
над тебе кръст чертаеше с несекнещ пламък.
Пред мъртвите отдавна, древни божества ...

Роден съм прилеп, но с душа на пеперуда
и кой наказа ме така, не знам -
Мечтаеща да бъде златна рибка каракуда,
мечтаещ дявол... да се изповяда в храм...
Разкъсам се от вътрешната същност - ...

По пътя
В последния си път ще бъда сам.
Поне да сложат и шише ракия
та докато пристигна аз оттам
да има за кураж какво да пия! ...

Уморих се да имам надежда,
но едвали да пиша ще спра.
Все по-често главата си свеждам
и жадувам за дума добра.
Пред земята сме всичките равни, ...

Есента затвори
всички пътища.
Вселената се събира
във един дъжд.
2003

Ти опозна ме тъй добра,
не бива да съм груба.
Обичам ли те не разбра,
но не потърси друга.
Със тебе като на шега ...

Търкулнат кестен, уж преместен.
Живот избутан и профукан.
След "ласките" на някой " честен",
се чувстваш точно поизчукан...
Зъби стискаш, уж се кискаш. ...

Вървя и прескачам в ритъмен ред,
крачка след крачка плюс две стъпки
в забавен летеж.
Мисля за куп невъзможни неща.
Подредените планове тръгнаха ...

Няма ги вече старите закачки,
улиците пак замряха.
Къде са детските играчки,
спомените избледняха.
Село подир село, ...

Не когато...
Не когато в близък хват с друг танцувах,
не когато го прегръщах смеейки се напук...
Чак тази нощ за първи път наистина ревнуваш -
в нощта, в която плача аз за друг...

Искаме наистина строг ред и законност,
а който посяга на дете от нашата народност
зад решетките трябва да иде,
че Андрей в отвъдното си отиде!
Ами ако беше убил ваше дете - ...

Тъй тихо е. Пълзи мъглица.
През нея слънцето не свети.
И много странно е без птици,
като в поема без куплети.
Любимата ти роза слагам ...

Аз крача по земята ти, Българийо,
свещената българска земя,
напоена от кръвта на героите,
загинали за твоята свобода.
Аз коленича преклонно ...

Не харесвам слънце, не харесвам жега, не харесвам лято. Има лек привкус на горчиво. Нещо което кара корема ми да вие от болка, нещо което изтрива цвета на всяка стена и всичко наоколо. Настръхнах. Прихвана ме клаустрофобия от хората седящи покрай мен. Въреки, че не оставах доста сам, се чувствах сам ...

Очите ми блестят в очите твои,
блести и слънцето над тях.
Косите ми танцуват със косите твои,
танцуват в ритъма на влюбен смях.
Сърцето ми тупти в сърцето твое, ...

Костюмът е изгледен, обувките – лъснати, да се огледаш в тях. Само тази кърпичка в джобчето на ревера, как го дразнеше, вратовръзката стегната, като Гордиев възел. Каква досада беше всичко, безброй доклади, печати и документи за разписване. Виж секретарката, поне си я биваше, с това деколте и тези к ...

Днес сричаш, приятелю малък, с тих глас.
Вълшебните букви една по една
показва учителят благ, в първи клас -
да бъдеш научен на добрина.
Азбука българска е Светлина. ...

Едно перо самотно долетя,
перо на птица – тръгваше си ято.
И взех го аз, тъй прелестно бе то,
перо полегнало върху земята.
Прибрах го, беше спомен откровен – ...

– Времената текат, приятелю, но не се променят – въздъхна Любомир и отпи от уискито. – Нищо не се е променило – постоянно те връхлитат напращели момиченца, жадни да слава и склонни да те дарят с ласки, само и само да им речеш – Дааааа, има нещо у теб.
– Стар коцкар си беше и си остана – подсмихна се ...

С аромата на дъжд..
шума на падащи листа,
вкуса на млякото с какао,
топлината на любовта..
пристига красивата есен, ...

Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева, ...

Ноща престига!?
Сърцето е потънало във страх!
Умът презира тъмнината...
паякът, паяжината си плете?
А с Плаща черен тъмнина, ...

Пъстроокият
Очите- кадифени, топли, пъстри.
Погледна ме. Светът ми се изпъстри.
Усмихнах се. Със жест, съвсем нормален,
придърпа ме. Светът ми стана шарен. ...

СЛЕДИ
Ще мине!
Не съм родена да съм гневна.
Гневът ще разруши деня.
Искам в него да погледна ...