„Ще те целуна...“ -
изшептя на слънцето
луната - „ ..., че ми
с поглед дръпна струна, след
което още тръпна...“

Записах се да уча в първи курс,
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
Животът не избира на конкурс. ...

Денят с нощта се сменя,
на слънцето луната прави път.
Човек - човек изменя,
но Той видял е всичко! Той денят!
Усмихва се и тайно прѝхва ...

Едни ги свърши, други – обеща
когато се прощаваше с нощта.
Живееш – като всички – от и до
на времето в удобното гнездо.
Превръщаш дните си в едно тире, ...

В този град, в който
неоновият дъжд късно през нощта
придава зеленикав оттенък
на посивялата брада
на дрипавия Дядо Коледа ...

Събуди се по първи петли!
Облечи бяла роба. На голо.
Целуни ме и после тръгни.
Ще ми липсваш, но връщай се скоро!
Набери ми лечебни треви! ...

Ме љубиш ли и ти, ...
(Каролина Гочева)
Летѝ!
Към мен летѝ!
Аз живея за теб! ...

Добре съм, Обич... Вече съм добре...
Прощавай, пак заглъхва телефонът...
Гласът ти пак е тих. Непроменен.
Усещане за топъл юлски спомен...
Добре съм, Обич... Някак оцелях... ...

Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш, ...

Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота. ...

Кожата ти е толкова хладна
въпреки жегата вън.
Само капките пот са роса
по сърцето ти.
А аз изгарям от любов. ...

16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...

Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...

Ще затворя очи
и теб ще зърна,
да видя онзи блясък,
с който ме прегърна!
С твоята усмивка ...

и тази нощ
и всяка следваща след нея
кръвта във вените
трепти в безличен ритъм
до онази нощ, ...

Какво да се прави, не ставаш!
Не влизаш в калъпи и правила,
Светът е измислил конкретни представи,
рамки, окови... такива неща.
И който е с нещо и някак различен, ...

Не променяй своя план,
няма идеално време,
ще окаже изигран,
риска, който не поеме.
Всеки час, секунда, миг, ...

От очите ти капят неспирно сълзи –
преживели са пясъчна буря
или може би жарещи летни лъчи,
сякаш слънце в тях дръзко се втурна?
Ако не е така, то очите сълзят ...

Колко те обичам и за тебе ме боли,
разумът отрича, но сърцето не греши,
колко те обичам и до болка липсваш ми,
лудо в мен сърцето бие, радостта си няма
как да скрия, щом погледна аз към теб, ...

Появява се. Изчезва за миг.
По-красива от вселената ни
и по-топла от милувка на сън.
С бяла роза скрива снощния път.
Няма смисъл да измислям света. ...

Какво пък...
Оставям Ви една сълза...
Само една сълза!
Не я делете!
Тя е на всички ви! ...

Не може да плашиш скитникът с път,
нито ленивецът с легло.
Не си прави, не си прави труда!
Така е днес... Било е някога, било...
Не може да уплашиш ти лъва, ...

Ти си моето тайно обичане.
Ти си моята скрита мечта.
Ти не знаеш, но аз те сънувам,
с бяла рокля сред росна трева
и в косите ти черни палувам, ...

По нотите разбрах че си красива!
На пръстите по нежни петолиния.
Ти топло галиш ласката сънлива,
а аз съм ключът сол и ватерлиния.
Зачената от залез магнетичен ...

Мечтател аз да бъда
с интересна книга във ръка,
да разлиствам лист по лист,
за да се пренеса в реалността.
Мечта си имам и то голяма – ...

Добро утро, лято.
Рано днес се съмна.
Ухаеш на липи
и капчици, дъждовни.
Лято пеперудено, ...

Ах, море...
Обичам, живея понякога плача,
друг път се смея,
тя е тук – дива и понякога спокойна,
тя е тук – ранима и понякога бойна. ...

Два бряга - между тях река,
която между нас протича...
Кои ще могат да отрекат,
че с тебе още се обичаме?
Над нас облаче пълзи ...

В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук, ...

Човече, ти, който забързан вървиш
и сутрин, и вечер молитви мълвиш.
Ти в църквата палиш дебелите свещи,
а твоя дом – пълен с най-скъпите вещи.
И работа имаш. Върви ти по мед. ...

Когато слънцето угасне
и вечерта раздипли балдахин,
когато вятърът въздъхне
и те поръси с шепот син,
тогава става някаква магия ...

Душата ми е струна...
(моряшки лирични миниатюри)
*
Душа, запей любимата си песен,
в дует със океанските вълни ...

22.06.2019
Кахър...
Имаше кахър Евлоги от известно враме,
явно,че заплетен беше,даже нерешим...
Ходеше замаян..Остави нещо, пак го вземе, ...

-Янче, Янче-е...
Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и приз ...