Беше един от онези дни, в които просто изпитвах желание да седна в градината надвечер, лекият пролетен бриз да гали косата ми, а аз да се наслаждавам на приятното усещане. Точно това и правех, докато не дочух някакъв смях отвън. Отворих градинската порта и излязох на пътя. Там зърнах някакво момиче, ...

С хиляди клетници тлея,
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.
Гара Кръстец е позната, ...

Научих буквите и вече,
мога всичко да чета,
обичам книжките защото,
разказват ми за много чудеса.
Научих за животните в гората, ...

"За да възкръснеш, трябва първо да те предадат..."
Е предадоха ме...
и възкръснах...
По-силна станах от преди!
Болеше ме, но някак, ...

Козунак, козунак,
ще ядем те утре пак.
Със стафиди, със локуми,
без да жалим тлъсти суми.
С ядки или с мармалад, ...

Ще си стоя пък един и същ!
Който не ме харесва - да си ме вземе,
на отглеждане в своята къща.
Аз съм досадно и тежко бреме.
Не, не искам услуги, мечешки! ...

Тази тишина,
която ме влудява ...
Земята е замряла,
птици няма,
нито хора, нито вятър, ...

ДЪЖД ОТ РАДОСТ
Приспала съм до смърт онази обич -
за малко всъщност тя не ме уби...
Макар без думи, но си взехме сбогом,
съдбата ни е вече две съдби. ...

Плаче днес иконата със тежки сълзи,
от очите и обилно те се стичат.
Плачеш Богородице тъй силно,
сякаш дъжд пороен се излива.
Капки падат от небето сиво, ...

Чиста пролет, поглед честен,
ниско слънце нежно грее.
В клони зрее майски кестен,
вятър скита, тихо пее.
Облак в нова бяла риза ...

Някога нотите дръзнали в песен
нови акорди в рефрени да ваят.
Счупили струна на трепети. Лесно е...
с чувства смирени до смърт да играят.
Някъде в тъмното птица проплака. ...

Мартин разхождаше остарелия си вече доберман, когато в далечината съзря бившия си, вече шеф бързо се доближи до него,и без дори секунда замисляне го попита въпроса,който го мъчеше от години.
-Здравей, как си, мале от кога не съм те виждал, какво стана с нея?
На Марто му беше омръзнало, лутането от г ...

Щастлива съм, че Те познавам
макар частично, не напълно.
Пристъпвам и се доближавам
към извор на живот препълнен.
Ти оцветяваш люляково сивотата ...

Моля те Господи, пази децата,
тези малки и невинни същества.
Те чисти да като снежинките зимата,
с малки душички и добри сърца.
Моля те Господи пази децата, ...

За втори път я сънуваше. Светицата, която народът боготвореше! Защо избра нея? Какво още й предстоеше? Чакаше отговора ден и нощ.

От скоро не съм добре, изобщо даже! Огромна буца се е спряла на гърлото ми, а сърцето ми забива лудо всеки път, когато те видя! Истината е,че ми липсваш, май съм влюбена! Какво направи с мен? Как изобщо ти хрумна да целуваш чужда жена на разсъмване? Побърквам се от мисълта за докосването на устните ...

Макар за кратко да бе до мене,
макар че тръгна си от нас без време,
помня ясно твоя пример и завет -
да съм силна, но най-напред да съм
Човек.

Докато се бе опънала на креслото и допушваше поредната си цигара, Ани чу странен шум, а на стената за миг се мярна тъмна сянка. Тя бързо скочи изпущайки горящата цигара върху килима, сърцето и заби лудо, защото си спомни, че е забравила отключено. Ами ако бе някой от тях, дори за секунда не искаше д ...

В тази топла майска привечер въздухът беше натежал от аромата на цъфналите люляци,преминаващите вече лалета и от медения прашец, разнасян от работливите пчели. Обагрен в пурпурно слънчевият диск се сливаше с хоризонта и го възпламеняваше така, че всеки погледнал право в него виждаше как земята и неб ...

Накъде така, дори без чантичка в ръка?
Къде отидохте сега, защо оставихте ни тук, така?
Плачем ний и молим се, скърбим.
В съня си искам да ви срещна и нещо мъничко да ви прошепна, нещо малко но значимо, едно "Обичам те" неповторимо.
Колко тиха бе сега нощта, сякъш и тя потънала в тъга. ...

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...

Христос е там... В пещерата... В плащеница...
Римските войници Го пазят...
Израелтияните вече
Спокойно си
Тръгнаха по домовете... ...

Душата на поета е като птица,
не можеш я затвори в клетка.
Тя все ще иска да излита,горката,
високо в небето и ниско в житата.
Душата на поета търси Любовта, ...

"Я душу дьяволу продам за ночь с тобой"
Опитах. Девалвирала валута
оказа се душата ми съдрана.
И Дяволът не иска да я купи -
не искал по- големи грешници от себе си във Ада. ...

Разкажи ми ти! В какво се влюби?
В тяло нечие или лице?!
Но тъй, принцесо, ще загубиш –
слуги на времето са те.
Когато то ги промени ...

За тебе бие ми сърцето,
и твоето за мен, нали...
помислих си и след което,
си рекох, ах... дано, но на дали!
Започна дъжд от очите ми да вали, ...

Къде си ти, Звездице Витлеемска!
Защо не светиш на тази тъжна Пасха!
Вечерят идните Апостоли.
Тринадесет дихания и само две ръце,
които разчупват хляба на бъдещето... ...

Знаете ли как говори тишината?
Ако имаше начин да я чуем,
щеше да ни настръхне косата
от милиардите звуци нахлули.
Вселената крещи, ечи, взривяват се ...

Майка ми винаги казваше „за всичко си има време под слънцето“. Когато чуех тези думи, знаех че със сигурност каквото и да я помоля, каквото и да направя, за да я накарам да каже „да“ за каквото и да е било, е просто една празна работа. Но нали знаете, че всяка наша житейска „философия“ се обръща сре ...

Как искам
да опиша любовта,
разкъсваща сърцето,
как искам
да опиша любовта ...

Останах силно впечатлен от есето на Йоана, озаглавено: "Бог е създал съществуването? Съществува ли Бог?", намиращо се в Откровения на линк:
https://otkrovenia.com/bg/eseta/bog-e-syzdal-syshtestvuvaneto-syshtestvuva-li-bog
Естествено то породи у мен редица размишления, които беше невъзможно да вместя ...