Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на крас ...

Творение на Бог ли е човекът –
не му е време днес да спорим.
Приемам, че е тъй... Тогава нека
за стария Адам да поговорим.
От кал бил праотецът ни изваян ...

Ти може и да ме възненавидиш
за болката, която в теб посях,
а може да простиш, че толкоз свиден
си ми, а все ще плащаш моя грях.
Ще ми простиш навярно, че си мъдър ...

Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...

Душата, вещ усукана,
в мечтите ни изсмукана,
изпрана, изцедена
на ъгъла в живота подредена,
стаена там опитва, ...

Едно време хората са се събирали, за да споделят живота си, сега се разделят, за да живеят живота си!
За да виждаш красотата не е важно къде гледаш, а как гледаш!
Животът е картина, по която един рисува, друг маже, а трети рисува с мазало!

Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...

Благодаря на Бог за Пролетта,
за свежестта на Младостта!
Една отронена сълза
цветята с Обич напои!
Благодаря на Бог за Лятото горещо, ...

Буренясва градината. Няма я мама
да се кланя на новото стебълце.
Да почиства излишното, да преценява
кое е наред да даде плодове.
Да се радва като за пръв път ...

Онзи лунен пастир – кочияшът на времето,
си запали цигара от нашият миг в утринта.
Бог си хвърляше зара със калъч във дилемите.
Птици виеха вятъра в пресни от обич гнезда.
Ти накъса цветя от душата ми - спомен за утре. ...

С тежка раница на гръб,
Ежко тръгна в планината.
Взе си круши за из път
да си хапва сред гората.
Много дълго той вървя ...

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Пѝсарев бавно се размърда. Първото, което го ужаси беше, че всичките му крайници бяха завързани и така стегнати, че явно кръвта не достигаше до нито един пръст по ръцете и краката. По гърдите си усещаше засъхнало от ...

Книжка шарена, красива,
дядо днес ми подари
и с усмивката си мила,
ми прошепна - прочети!
Там написано е ясно ...

Хей, омбрè, накъде си поел?
Стара гара изпива лъчите...
Ти завари ли вкупом лъжите
под гърдите на тъмен тунел?
За трофей ли преплува морето? ...

Освободи, моята лудост!
Освободи, моята лудост!
Искам, да освободя
моята лудост!
1.Не се сдържам в себе си, ...

Устни - меки, тъй нежни, красиви
като пухкава снежна покривка,
очите ѝ - скреж: искрящи и сиви
открояват блестяща усмивка.
Като кичур коса с цвят на кестен ...

Тази нощ сън сънувах
и във него ти се появи.
Цяла сутрин се любувах,
че говорихме си до зори.
За тебе рядко рими пиша. ...

Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви ...

Вече съм голяма
мога да броя,
даже мога, мамо,
гладко да чета.
Букви да нареждам, ...

Прелиствам пак онази стара книга
която тихо баба ми четеше,
все същите герои там откривам,
но баба днес я няма! Просто... беше!
Басмената ми рокля в гардероба ...

Стори му се, че Диди бе пораснала по време на неговото гостуване в странната къщурка. През прозореца съзря един ленив облак, който хвърли сянка върху залива и морската повърхност придоби млечнобял цвят, сякаш Мая бе изсипала запасите си от мляко за хиляди години върху нея. Морското дъно в Бяла бе ос ...

ЕСЕННО ВИДЕНИЕ
Косите ти са първите лъчи
на сънно утро в есенна мъгла;
очите ти са ангелски очи –
блестящи като пламнали стъкла. ...

Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ...

Сянка от спомен
в душите възлиза.
Стихва в сърцата.
Бие камбана наблизо.
Пръст при пръстта, ...

На Б.
Отивай си по пътя -
ще видиш много свят.
Не се обръщай само -
мен не ме е яд! ...

Влезе натрапчиво в мислите,
без да ме питаш дори,
дето ги няма ни титлите,
нито покана важи.
С поглед проникна зад зримото, ...

> Е, сбогом, мила, вън е дилижансът,
> пътуващ за Нуева Есперанса...
> П. Горинов
Целуваш ме. Не знаеш, че съм будна
и наблюдавам как напъхваш трудно ...

ПЕСЕН ПЕТА
Отново в родината
(Продължение)
Един живот пълен с погрешки...
Бледнеят днес спомени тежки. ...

ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
(Продължение)
Галина е в порив любовен
по милия рицар чутовен.
Сърцето ѝ бие, лудува, ...

Знаете ли кое е едно от най-гадните неща в живота?
Когато разбереш колко си прецакан...
И душевно, и физически, и психически.
Моментът, когато разбереш, че рационалният ти разум се е изпарил,
Че отново сам си се набутал в тази до болка позната клопка... ...

Синьо – водите на море,
забравило да се бунтува.
Синьо – мастилено небе,
небе в което жадно плувам.
Синьо – свеж теменужен цвят, ...

Ако някога някой ръка подаде ти...
или просто подложи ти крак!
Значи човек си, приятел и враг.
Не всеки го сочат със пръст
не всеки го карат да вярва, ...

( от цикъла "Пред блока")
Съседките от входа пак са ме понесли:
„Блазе ти, Минке, със такъв добър съпруг!
Общителен, с децата тананика песни,
със нас – засмян, приятен, както никой друг! ...