Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.7K results
размисли
🇧🇬
Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
5 част
– Спокойно, Су Я – потвърди подозренията му НаСеКи Са МеТа – точно в този момент вярната на своя род НаКаКа ИСа СаКа жертва тялото си за делото. Както обикновено КаТа ДжаСа е пиян, а ИОн СаКа още не е изтрезнял. Затова е пратил малкият си брат, БаРа СаСам, да го замества. Та точно с него е ИС ...
Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ...
Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
Старият крал...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...
Когато вървиш нанякъде и се усетиш, че се губиш, единственият изход да не се изгубиш напълно е да смениш посоката!
Две неща нямат граници – въображението и идиотизма, ама то щото и между тях няма граница!
Ако винаги имате съмнения дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, напълнете я с т ...
На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и к ...
Обядът продължи нормално. Оханес беше усетил гнева на Сара, защото се държа леко резервирано, но на тръгване от дома беше дори развълнуван за предстоящия брак.
Който Сара нямаше да позволи да се състои.
*****
– Не може да ме омъжи. -каза Сара, крачейки напред назад в стаята си.
– Има правото, той ти ...
Удавих се в усещане за грях,
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле, ...
Живееше в най-тъмното велик поет,
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив, ...
Искам да опиша красотата ти,
да вярвам, че ще бъда съвършенство.
Но думите ми леко отлетяха,
прегърнаха ме в спомен и изчезнах.
Гледам полудялото ни спускане ...
(Обичам те ) е това
Пази се,далеч съм но с теб съм аз сега,
обади се като се прибереш веднага!
Как си ти? Кажи ми как ти мина деня!
Има ли усмивка на твоята уста? ...
Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама, ...
АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота. ...
Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...
Небето бе смирено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
По мен се плъзна мисъл благородна,
да потопя се в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...
Кристален звън и блясък на сребро.
Под трепетния звук на клавесина
танцува пак, танцува Пиеро,
опиянен от самота и вино.
Кръжат край него в шумния салон ...
Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,
с душа люляна в пипала от мълнии...
Родил съм се да търся бурите сред свят прокажен. ...