Част 4 Едни таки‘а…. вампири
Минаваше един след полунощ и Доротея дремеше пред лаптопа в кухнята с бира в ръка. Неочаквано Бъки започна да лае, той беше обучено куче и не се влияеше от всяка катерица или лисица, преминаваща през пътя. След секунда силно блъскане на входната порта разцепи тишината. М ...

Чуден сън сънувах,
бяхме двама с теб,
устни ти целувах,
галех те навред!
Нощта бе толкоз кратка, ...

Лаура Паузини - Ти да ме обичаш – спешно се нуждая
------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Laura Pausini, Alfredo Rapetti Mogol, Massimo Pacciani & Eric Buffat
--------------------------------------------------------------------------------- ...

Златното сечение е една от най-големите природни тайни. Но какво представлява то? Древните са го нарекли още божествена пропорция. Едва ли може да проследим исторически, кой пръв се е натъкнал на него. Следите му се губят в лабиринта на призрачната древност. Ако вземете една произволна отсечка и вър ...

Как да ти кажа, че е студено?
Навън и в душата.
Зима е. Нормално,
лятото отдавна отмина.
Не искам, но все пиша! ...

Към Бога водят седем стъпала.
Пред мен са, ала нещо ме възпира.
Аз някой ден по тях ще се кача,
но още ми е рано да умирам.
Животът не е безвъзвратно отлетял. ...

В един малък и красив град живееше един мъж с двете си дъщери. Нямаше жена и всички мислеха, че е починала преди няколко години , може би малко след като се беше родила по-малката сестра. Мъжът работеше много, по цял ден беше извън къщи, на една, а после и на друга работа. Стараеше се нищо да не лип ...

Аз никога не вярвах във миражи
Аз никога не вярвах на миражи
Не стягах куфари за бъдещият рай
Лъжата нашите учители изяде
И ги изплю около Магадан. ...

Не съм идеален, не съм и без грешки,
и аз като всички грешах по човешки -
подвластен на завист, робувах на слава,
ревнив по природа, горях на жарава,
но всичките грешки са минало вече. ...

Не се родих, за да бъда известен,
родих се просто човек.
Животът към мене хич не бе честен
и също не толкова лек.
Поемах удари, сънувах кошмари, ...

Зимата дойде! Ах, каква зима ставало тук! Вятърът няма къде да се спре! А дърветата...те чак плачат от студ. Сълзите им замръзват по клоните!
Иглика отиваше на работа, внимателно стъпваше. Всяка крачка беше като в минно поле. Ако не внимава, ще падне! Под снега имаше лед...
По опустялата улица върве ...

В бясна надпревара със спрялото време.
Часовника цъка, отмерва все наобратно.
Няма ден, няма година, днес идва,
след него и утре, а утре преобръща се в днес!
Светът се върти....все натам, ...

Снежецът пада от небето,
а във очите ни- магия.
И всичко побеля до дето
изпием по една ракия.
Ще ни затрупа снегопада ...

Когато
и да дойдеш,
няма
да е късно.
Защото няма ...

Да си помълчим
...
Какво ще кажеш да си помълчим
И в мълчанието истината да намерим
без да я крещим на глас, ...

Направи го с нежност
красиво на инат
изпрати по времето
твой любовен знак.
Нека да е жаден ...

Ожидание младежко,
мост между съдби…
Проба или грешка?
Къде остана ти?
Копнеех да те има, ...

Мислиш ме за неучетива,
щом думички ти редя на ред,
мислиш ме за груба, щом
те удрям с остър куплет.
Не, недей ме ласкай ...

Да ти кажа честно правичката -
Аз ама хич не съм за тебе.
Като в обувката ти съм камъче,
все някак вечно ти преча...
Като трън във пета̀ те убождам, ...

Безкрайно земна съм и е от кал,
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.
Орисал ме да вярвам в чудеса. ...

Обичам да съм сам, потънал в своите мисли. Да разсъждавам както си искам, без някой да ми противоречи. Мразя да ме поучават, а това често ми се случва. Само да изляза от къщи и срещам някой познат, който започва да ме разпитва. Съветва ме за най-банални и незначителни неща, като че ли съм някакъв ма ...

Навън се смрачаваше и песента на щурците и жабите ставаше все по-напоителна. Лежах си в някогашната моминска стая на майка ми и леля ми, дочитайки поредния роман от личната им библиотека – „Летище“ на Артър Хейли, въпреки че трябваше да чета „Илиада“. Дядо вече ме беше извикал на вечеря, ала аз си п ...

Дедукция:
Светът ако не беше добър, нямаше да е оцелял > щом светът е добър, значи всички хора сме добри > щом всички сме добри, следователно и аз съм добър човек!
1. Няма лоши хора, има лоши постъпки!
2. Няма лоши хора, има само неразбрани!
3. Няма лоши хора, има грешни възприятия!

Ах,тя е със очи красиви!
О,тя е със красива рокля!
А,да усмихва се свенливо!
Видя я Дяволът
и скокна. ...

Купчина пера по пода..
Пореден опит за летене.
Не се отказваше пред болката,
крилата си зашиваше умело.
Фрактури имаше навсякъде, ...

Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас?
Мислех черното в хляба, а хляба – в сърцето изтляло. ...

Небето
закопчава
във илика
на разперените длани
с иглички сняг ...

Ти. И аз...
Нов сняг ще натрупа и всичко от вчера
студената зима ще го заличи.
Макар да е скрито, пак бих го намерил.
Не го ли открия – съм нямал очи. ...

Не само на 14-и февруари, всеки Божи ден, трябва да бъде такъв!
Всяка година поздравявам влюбените. И пиещите. Днес ще направя друго. Ще се обърна към един български мъж. Не знам дали е средностатистически и се надявам да има изключения от тях. И така :
- Ей ти , приятелю ! 🙂
Да, точно така на теб т ...

1. Мъдрият човек предава знанието чрез собствения си живот, глупавият - чрез живота на другите.
2. Крайностите са криволици по пътя към мъдростта.
3. Разнообразието прави живота толкова непредсказуем и интересен.
4. Любовта е идеална възможност да надскочиш себе си.
5. Омразата се ражда в пресъхнали ...

Не ме събуждай още Слънце
че съм уморена,
преди малко съм заспала,
любена и премалена!
Луната снощи скри се, ...

В живота ми забързан – знак крайпътен –
по мене жълто куче ли пролайва?
Любов далечна погледа ли мъти,
или пък стърже в лепкав мрак трамваят?
Такъв ли – медна круша, плод обрулен, ...

– Елизабет! – извика Финиан след нея.
Глупачката се беше навряла в лицето на знахарката, но дали от шок, или от проклетия сенчест късмет на Шей, жената не реагира.
– Желая Ви късмет! – изкиска се момичето и скочи през близката врата към някакво незнайно помещение.
Финиан изруга на ум, но бързо отско ...

Знам, че трябва да тръгвам. Времето ме притиска в стените, бута ме в ъглите и диша във врата ми. Ей сега ще отворя вратата. Искам само една минута, Боже, моля те, превърни я в безкрайност. Боже, спри всички часовници по света, помогни ми да го погледам още малко. Този мъж, тази моя сладка, горчива, ...

Тази обич странна -
уж по детски, на шега,
май ще вземе да излезе
най-тъжната обич на света.
Тази обич всяка вечер плаче, ...

Когато изтича мигът…
Не знаеш ни дата, ни час, ни секунда…
И по-добре е така…И ако знаеш - какво?
Няма смисъл.Не можеш да избегнеш това!
Така ли си орисан?Или така си се орисал… ...