Петък вечер е. Площадът
с листа като накъсани афиши.
Последен ден е на пиесата.
И ето покрив, който да ги пази
от влагата навън, от вятъра, ...

Едно, две, три.
Хайде, поспри!
Огледай се. Тишината ехти.
Чудиш се, накъде? -
по първата пряка пътека. ...

Посрещна ги весел камбанен звън и тежка миризма, от която главата й се замая. Първоначално Лизи реши, че е на парфюм, но когато очите й привикнаха със сумрака вътре, осъзна, че идва от десетките горящи свещи и кадилници, наредени по всяка повърхност, свободна от книгите, разноцветните кристали, малк ...

Ненужна е мръсната кал
на лъжливата пошла утопия,
че родът ни, е гладен чакал –
случайно проникнал в Европа…
Че тюрки сме по език – ...

Как бързо времето си мина
и с теб неусетно направихме година.
Оказа се ти невероятен смелчак,
как така реши се на предложение за брак?
В октомврийска сутрин събуди ме рано,рано ...

След всеки път когато с теб се разделим,
и кажем си довиждане, до нови срещи.
Жадувам сладки мигове да споделим
и да ме сгряват спомени горещи.
Когато в мрака ме оставяш сам, ...

КЕСТЕНИТЕ
На площада в Ловеч
три стройни кестенови дървета,
три силни момчета,
трима юноши крепки ...

Да се кефиш, че някой е вкарал гол някому във футбола е като да се кефиш на същата ситуация в групов секс…
Неизвестно от кого организираната престъпност и известно от кого неорганизираната държава…
Канибалите обичат и вегетарианци…
Паметта е по-лоша от жената. Дори на стари години изневерява…
Бандит ...

ЛиАн Раймс - Не можеш да пребориш лунната светлина
------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Dianne Warren
------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Дъян Уорън ...

Стенеше вятърът буйно в забрава
и пишеше писмо на непознат,
шепнеше с листата на горската дъбрава,
издигаше из под земята подвиг заровен и свят...
Че тук преди повече от век- ...

Когато се родих ... навярно слънцето
пробождало е връхчето на хоризонта
и е обсипало с любов сърцето ми,
за да събудя изгрева ти с обич.
Когато се родих ... навярно птиците ...

Замайвам се. Когато те поглеждам.
Това е - зная, че си Ти,
Онази Тя - със пагубната нежност,
безмилостно, която, ще ме покори.
Не правя опити да Tе оттласна - ...

Чувам ли те или дъжд ръми,
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ ...

Да пея - да разливам дъжд по устните на вятър
в душата разлудял се мъж поискал да порасна
в сърцето - полужив акорд в мънисто заледено
събрал сълзи на мокри рожби морски и големи.
Да пея - да посипя сняг над пътя на душата ...

То си е пак така -
както беше преди:
Кривнеш ли ти сега -
на табло ще висиш.
Ако пък си и крал ...

Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга ...

Повярвай, малко човече,
хората са лоши, носят зло.
Повярвай малко дете,
хората забравиха какво е добро.
Цветята за секунда погледни, ...

Липсваш ми, бабо! Чу ли? Не, разбира се, че няма как да ме чуеш. Ти си мъртва. Сякаш беше вчера, когато те видях за последно – студена, стиснала устни завинаги. Спомням си свещите, цветята и как една съседка пъхна вафла в ковчега ти – ей така – да си хапваш по пътя.
Пораснах, бабо. Вече имам мъж до ...

Искам тази вечер –
най-сърдечно да ми изгладиш ризата
и… да се заемеш със вечерята,
пламнала като млада невяста…
А аз – аз да напаля камината, ...

На глава с обръч от млада лозница.
За ръка хванал мома хубавица.
По нашенски хоро да извием.
От бакърен котел вино да пием.
От писана бъклица люта ракия. ...

Ако Жената беше цвете за мирисане, нямаше да измислят парфюма!
Ако Жената беше СВН (Света Вода Ненапита), нямаше да я има Огнената вода!
Който гради пясъчни кули, спи на пясъка!

А устние ѝ пролетно миришат,
цветя, милувки и мъже въздишащи,
любов...
нозете ѝ обсипват със целувки,
сърца и рози, ...

***
/на Цветан Тодоров/
Тази тема е неизлечима.
Екзистенцията не е
под въпрос. ...

Преди година,
когато заминах да живея в любимия си град,
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно. ...

Любов –
скрита в поглед, във строфа,
млада, чиста, неопетнена,
винаги ранена, но непобедена!
Пореден гаф. Следа в сълзите, ...

Морето ми направи подарък.
Пък той ме попари.
Взе ми сърцето и хукна да бяга.
И го видях. И тичаше с друга.
И аз бягах, лутах се. ...

Ако излизането трябваше да е някакъв опит за извинение от страна на страшника, никак не струваше. Беше пълно с хора, излезли след жежкия ден да се насладят на прохладния ветрец, идващ от морето, но Калахан правеше всичко възможно да ги избегне. По уличките малките сергии все още бяха отворени, претъ ...

Да те забравя ли?! Не бих могла!
Нима забравя се мигът вълшебен?!
Докосването с трепет...Нежността...
На някого, как силно си потребен?!
Да те забравя ли?! Как бих могла?! ...

Слънцето залязва, появява се Луна,
ден след ден, това е кръговрата на живота!
Светлината на деня се сменя с тъмнина,
всеки ден повтаря се, това е истината!
А Слънцето се влюбило в своята Луна мечта, ...

Спи ми се и не ми се спи.
Ако заспя, ще се събудя бързо.
Мога да спя, и да не спя.
Отварям очи и съня развързвам.
Теб чакам само. ...

Неказана дума,
нечути слова.
Това е куршума
ранил любовта.
Спестявате гласна ...

Избери мен. Само още веднъж. Само този път. Близо е вече краят. Ще чакам. Няма да съм припряна. Няма да ти е лесно. Нито безоблачно. Нито тихо. Няма да имаш всичко.
Но ти рискувай. Няма гаранции. Няма безветрие.
Може и да те залее приливната вълна. Да те погълне земетръсът. Да не устоиш на цунамито ...

Не, не плача, не сълзи, не –
просто пак заваля.
Богомил Гудев
Пак заваля – а теб все те няма,
пак заваля – ти все още си тук. ...

Имам тялото ти,
докосвам го, мое е!
Имам сърцето ти,
трепти в едно с моето!
Имам душата ти, ...

Отново събуждам се, мое любимо момче,
до топлия дъх, равномерно пълзящ по чаршафа.
И времето спира... Макар че зад кадър тече
и тихо гравира челата ни в доблестни шарки.
Поглеждам ти профила, нежно по мъжки скроен ...

Нека я има онази магия –
бялата, дето орисва с любов,
дето ни дава и смисъл, и сила,
вплела сърцата във нечий живот!
Нека над всичко превес придобие, ...

Не съм си тръгвала! Но се завръщам.
Горчива - като корен от глухарче.
Ти - хем си, някак друг... И хем - си същият!
От болката е. Само тя нагарча.
Не съм си тръгвала! Приспивах нея. ...

Вземи ме, облако бели!
Прегърни ме! Вдигни ме
нагоре, нависоко, в небето!
Понеси ме
над планини, реки, морета... ...