Момчето си отива. Безвъзвратно.
Жарта в очите му – на прах и пепел.
В душата му ръжда. (Била е златна).
Мъгла и вятър – всички добродетели.
Сега не мѝсли. Не очаква. ...

Не ме кори за неизказани слова,
за чужди грешки не търси вина,
не слагай рамки в любовта -
изгаряш в собствената си война,
дори не виждаш пропастта ...

Без часовник.
Времето спряло - в осем,
гонещо любимия призрак.
Без очи. Всичко е восък.
Тик-так, тик-так! ...

Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... Величие!... ...

Събуждам се. Усещам тишината,
Oглеждам се във старо огледало,
и бавно плъзгам се по перилата,
усещам край, но мисля за начало.
Началото, което да отвори ...

---- Що не рече, бе братанче?!
Язе съм Димитар, ваш братанец!Нашиот единородец Миле умре у Хамбург! А в понеделник, демек утре, неговата жена Бианка, ке опее в храма "Свети Климент Охридски", наш духовен Отец и защитник на Верата, закрилниче на Охрид, Бог да опрости мъките му на наш Миле!
Значи,, вя ...

Обич моя, моя обич, не тъжи!
Някога ще дойде нашето време.
Сега навън е мрачно и вали,
и твоята любов за мен е бреме.
Не гледай ме с разплакани очи! ...

„Непоправимо”, щураво хлапе
оставаш си в душата ми красиво.
Едно пораснало и недотам момче
най-приказното братче мило.
Едва ли бях и съм добра сестра, ...

Лятна привечер. Вятърът носи аромат на рози. Онова време от денонощието, в което на изток вече се появяват първите блещукащи звездички, а на запад мастилено-черната паст на спускащата се тъмнина дояжда последната ивичка жълто-розово небе. Тишината е нарушавана единствено от звъна на щурчетата и крас ...

До обяд времето беше прилично хубаво, майско време, на приливи и отливи, ред слънце, ред облаци. След обяд изведнъж се смрачи и заваля проливен дъжд, толкова изненадващ, че всичко живо се покри на сушина. Улиците изведнъж опустяха…
Но не! Точно на централната улична артерия остана да крачи под дъжда ...

Сам или самотен,
туй е различно.
Самотен се чувстваш
на оживен кръстопът.
Хора минават, ...

В годините живях с душевна болка,
трошици хляб подавах ѝ и мъничко вода,
престъпно я държах без милостиня в клетка,
не желаех свобода да ѝ даря.
А тя разгниваше се в болно тяло, ...

Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...

Тя, истината, винаги боли...
До края трудно тя се отстоява.
Със адска болка. Даже със сълзи.
Понякога до кръв ни наранява.
Тя, истината, следва своя път. ...

И аз, като всички, полека старея -
на мене годините също тежат.
Отколе на тази земя си вирея
и моите спомени тук ще лежат.
Направих до днеска каквото съм искал ...

Денят, във който ...
О, как искам всички дни
да бъдат като този:
зелената вълна да хвана
и липсата на тежък трафик, ...

Жадувам за слънчеви лъчи -
за твоята прелест чудесна,
ала в тъмнина душа тъжи,
напразно искам лъч да блесне.
Ти си прекрасно момиче, ...

Какви грехове изкупвам за да бяга щастието от мен?
Бяга и не поглежда назад.
Самотно ми е. Нямам компания, нямам човек до себе си.
Няма при кой да се прибера.
В малкото моменти в които се почувствам щастлив ...

Понякога, за теб е по- добре, почти да мислиш,
свободна си сама да го решаваш,
поискаш ли да тръгнеш – значи искаш,
дори когато имаш дарба да прощаваш.
Не съм във теб, но помня, близо съм. ...

Живота има си дилема,
всеки чуди се кой е и какъв,
по кой ли път да поеме,
всеки иска да е пръв!
Стойки чупки всеки прави, ...

Става и ми подава ръка. Изправям се и тръгваме мълчаливо. Хубаво е да е до мен, но като не говорим, се нагнетява нещо, което сгъстява въздуха, и той става труден за дишане. А аз се съгласих да отида с него! Когато стигаме до улицата, ме пита:
– Откога искаш да започнеш?
– Трябва да напусна първо. Не ...

И предчувствам - това ще се случи,
в час незнаен ще дойдеш при мен
и най-ценния дар ще получа -
ще осмислиш ти всеки мой ден!...
Ще ми звъннеш във някоя сутрин, ...

Пълни с живот се препичат върбите,
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.
Кестени се сбогуват с цветовете, ...

Бих ли могла да разбера чувствата на младите?
Старая се да не правя безпочвени сравнения.
Известно е, че са различни мечтите, наградите
по пътя житейски на различните поколения.
Светът се променя бързо, трудно го следваме ...

Младо момче беше Христо, още нямаше пълни двайсет години. Ама недъгаво дете се роди. Хилаво беше като вейка, а единият му крак беше по-къс от другия и затуй все накуцваше. Чорлава беше косата му и скриваше сините като небето очи, дето имаше Христо. Пък устата му беше тънка кат карфица и от нея излиз ...

Прощавай, ще си тръгна,
не мога отново да заспя.
Прощавай, ще си тръгна,
искам да живея в яснота.
И ще ме молиш и ще питаш, ...

Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата,
редове без нестройни лимити.
Светове ми подай и обичай ме. ...

Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача. ...

Заключѝ ми с девет ключа римите,
лудостта на възел завържи.
Питат ли те за лика ми, името,
опрости нещата. Излъжи!
Донеси вода от девет извора, ...

Случайно видях я, едвам я познах!
Това беше вярата, сега осъзнах!
Премръзнала, мокра и кална,
леко смутена, печална.
Не видях друг до нея да спира! ...

Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...

Как със теб се разминахме... Помниш ли...
Беше в минал живот... Или вчера...
Днес сме тъжни несрещнати орбити,
две вселени, любов ненамерили...
Аз съм всичко, което не искаш ...

Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...

Малка забежка към поп-фолка от нас:музика и текст-Соня Станчева и аранжимент-Кирил Гунчев.Опитахме се да избягаме не само стилово,но,но от типичните за поп-фолка текстове.Дали се е получило...ще видим.

Даже не си спомням -
кой си.
Толкова си безличен.
За такъв като теб,
не си задавам въпроси. ...

Обикнах Огъня,
не чувствах как
гореше ми крилата
нощите във ден
превърна ...

Чудно е през месец май. Времето е толкова динамично, че в един ден може да те грее слънце, да те намокри дъжд, да се скриеш от градушка или силен вятър. И на следващия ден все едно, че не е имало нищо. Това е последният пролетен месец. Всичко, което март и април не са успели да събудят, сега отваря ...

Теменужка
Или Нушка. Усмихната към всички, висока, изправена походка, пищна стройна жена с тъмна коса и очи и светла кожа, с две думи – хубава жена вече в зряла възраст. С къса леко бухнала чуплива коса коса.
И тя пристигна от „работа“ чрез препратки, т.е. от телефон на телефон, търсиш някъде кварти ...

Когато прочетеш и този стих,
ще бъда някъде в небето.
Очи под кал се взират за звезди.
А птица - феникс не е самолета.
Отдавна късно е. Не се гневи! ...

Родино – скъпа, свидна, мила,
мой свиден майчин дом, мой бащин кът...
На юг прегръщаш ти Родопа, Пирин, Рила.
На север Дунав приласкал брегът.
През теб Балканът опнал си лъкът... ...