На едно дърво, отдалече,
долетя пакостниче – буболече.
Под кората му се скри
и започна да гризка, и руши.
Застена, заплака дървото, ...

Когато толкова много ми липсваш,
че даже боли ме,
когато сълзите парят на моите очи,
аз просто лягам и заспивам,
в съня ми чакам ти да се явиш... ...

Когато съм особено ядосана, обичам да слушам такива стъргачи.
Направих парчето за себе си, така че се надявам на опитните в музиката да не им се стори твърде дразнещо.
Отлично върви с почивстването на дома. ;)
Имайте милост към мен, съвсем нова съм в това, така че нека просто кажем, че е експеримент ...

«ДОМКРАТ»
Иван Михайлович добивал третий мотоцикл, и все - с руки купленные; сразу старьё взял из-за плохих денег, потом деньги новые пришли – но новый мотоцикл купить – блат надо иметь.
У Ивана Михайловича блата не было.
Не было, пока на свадьбе племянницы не познакомился с важным городским человек ...

Не ме предавай сърце,
Само ти ми остана
Болката е силна, но недей
Не се предавай.
Вярвай, че ще дойде хубав ден, ...

Вятър брули ,хълмове безкрайни
а сърцето търси обич и то без тайни!
Да тупти от радост,да твори любов
и от нищото да носи благослов.
Всяка обич търси своят Ангел... ...

Нито принцесата виждам,
нито зърното от грах.
Не че това ме е грижа,
но, режисьор ако бях,
щях да заложа капана ...

Какво означава да бъдеш мъж? Колко от нас съвсем честно могат да кажат „аз съм мъж“? Не съм възпитаван от баща. Мъжката фигура в живота ми е дядо ми. Възпитаван съм от от него, баба ми и майка ми. Може би са се справили добре, поне така изглежда щом направя съпоставка с други съполовници. Дядо ми ка ...

Слепи, безпътни години!
Дързост, възторг и сълзи...
Смутни, комéтни, любими!
Скръбни... ранени съдби...
Верни, безплътни, свободни! ...

Да обичаш Богиня...
От Оня ден, от всичките най-първи,
аз първият въпрос запомнил съм...
Ти устните ми плахо щом потърси
изстена: „А не е ли само сън?...” ...

Криле непознати
докосват ребрата ми.
Мои ли са те?
Ангел ли, демон ли
поглед размята ...

Пред синята безбрежност се мълчи,
защото думите потъват в нея.
Аз помня как със твоите очи
си тръгна лятото след суховея.
Как – лицемерна и с красив анонс, ...

„Малка Богородица...”*
(вечер в Страната на спомените)
Там горе, дето се вишѝ гората,
бе Родното ми село и Дома –
на три реки го плискаше водата ...

Конкурсите за поезия формират определени критерии, тенденции, очаквания, представи, ако щете дори норми за развитието на съвременната ни поезия. Те влияят не само на младите автори, които са в процес на изграждане на стила си, но и на вече утвърдени имена. Не обичам голословността, затова ще дам при ...

Не, не искам да те измъчвам.
Недей рискува вече с Любовта!
Отдавна мина времето да се промъквам
и да чакам в тъмното нежността.
Не, не чукай – не ще ти отворя. ...

Липсва ми когато,
всичко беше песен,
водката – стотинки,
с шотове по десет.
Любовите цинични, ...

В банков салон влиза стар ерген, за да кандидатства за кредит. Веднага го насочват към кредитната инспекторка, която му предоставя комплект от документи, в т.ч. искане за кредит и декларация за семейно положение.
– Господине, моля Ви попълнете всички графи четливо, без задраскване, и моля Ви искаме ...

Звездите се къпят в морето на твойте очи.
Луната между тях усмихната наднича.
Музика Божествена в душите ни звучи.
Олтар небесен е сърцето ти... и ми се врича.
Поемам духовните ти и житейски обещания. ...

Една колежка по пейка в градската градината ми каза, как си накарала орхидеите да цъфтят, та да се късат от цъфтене. Няма да повярвате! С противозачатъчни. Стривали се на прах и се разтваряли във вода, след това поливаш и ставало малко чудо, в което почти виждаш на забавен каданс, как красотичките р ...

Което отдавна са забелязали народоведите. Богати на замисли, бедни на дела. Но пък ги гарнираме с много думи. Които са многостранни или много странни. С едни и същи слова се изразяваме и при радост, и при тъга , и на мач. Обещаем ли някому да го оправим – оставаме го да се чуди по какъв начин. Подоб ...

Вчера се подсетих за една история от далечното време...
1990 година...
В малката обща стая се събираме на почивка. Ама фактически почивка няма. Полит събрания... Помните това време, нали?
Някои гледаме сеира, други се палят и размахват ножа на умрялото куче, трети си мълчат неудобно.
Две госпожи /ве ...

Сънувам пак с очи отворени,
щурец измислици припява,
а сянката ми пуска корени,
зазидана от теб остава.
Сама, без сянка литвам в тъмното. ...

Уханните ти устни
върху топлата ми гръд
и косите ти посипали лицето.
И изгарящите тръпки,
щом сърце докосне сърцето. ...

Всеки път точно преди да прекрачат границата и да се слеят в едно, тя се отдръпваше. Искаше този момент да е наистина специален, невероятен и за двамата, а не нещо като ястие в ресторант за бързо хранене.
А едва се сдържаше... Тялото й просто я умоляваше да капитулира, но тя се гордееше, че може да ...

Под хълма
полето е овално меко,
извити пътища като реки.
Две-три тополи, като мисли –
изпънати стрели. ...

Катериците
(като мене) са глупави:
трупат лешници,
а после забравят къде са ги скрили
и примират от глад, ...

Открий звездите в моите очи!
Когато плачат - колко са красиви!
Ела и погледни ги! Не личи...
а в тях душата иска да сме живи.
И живи сме. От корен та до връх. ...

Като дързък крадец
дойдох тази нощ
за сърцето ти.
Ти затвори пред мен
всички врати. ...

Разказ, вдъхновен от песента "Почти забравена любов".
Текст: Петър Москов
Музика Васил Найденов
Колко е хубаво да обичаш!
Имаш силата да видиш света от хубавата му страна. Вярваш, че всички хора са добри. Посрещаш трудностите с вдигната глава и знаеш, че пътят по който вървиш е правилен. ...

Усмивка красива, нежна.
На лицето и изгря.
Бе перфектната жена.
Видях я, и сърцето ми се разтуптя.
Не бе висока, инак симпатична. ...

Каква Жена е са̀мо! Укротителка.
От бродна птица - къщно пиле стори.
Напра̀ви ме памучен. И живителен.
Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен...
И нека да си кажат жлъчно хората, ...

Тази утрин беше по-различна –
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето, ...

На Ивайло Терзийски
А беше кратка срещата с поета.
Лежаха между нас поля от думи.
В духовната безмилостна несрета
лъч милостив проблесна помежду ни. ...