"Аз съм българче, обичам.."
Тия стихове ги знам от както сричам.
Но годините минават - жалко - все по-рядко ги изричам.
И Българийо, недей ме съди, че дошло е време, май, да тичам.
Самолет и мен ще вземе, ...

По кожата пробягва хлад,
оставен от ръцете ти бленувани,
а после ме събужда аромат,
замайващ от неистово желание;
събуждам се, ...

Народен човек беше дядо ми, та обичаше и ракийка да си попийва. Всяка година почервенееше ли сливата, хубаво като натежи, зарязваш всичко и идвай да друсаме, та гледай после какви ферментации, какво чудо... Винаги помагах на стария, и сливата отръсквахме, и гроздето обирахме. Плодът се събира в голе ...

Разпуква зората с кристална въздишка,
оплита земята със ледена нишка,
пейзажът покрит е със бял пеньоар,
лениво наднича от сив будоар ...
Но да оставим на страна пейзажа, ...

/вдъхновено от „Млекарката“ на Йоханес Вермеер ван Делфт/
Преди много години, в малък северен град, живееше една жена, която се грижеше за три крави. Беше ги нарекла Хела, Грета и Сима. Всеки ден натоварваше една количка със съдове, пълни с мляко и тръгваше из града. Хората я познаваха и казваха, че ...

Моята муза и днес е унила,
плаче тъжна от тиха печал.
Зима е. На кълбо се е свила
душата ми и зъзне в цветен шал.
Пазят алеите целувки от лятото, ...

Омръзна ми да бъда безпогрешна
неписани закони да зачитам!
Моментът все да е неточен,
а в душата да бушуват чувства!
Как искам коси да разпилея ...

заради
към сатана
лакейства
се рушат навред
безброй ...

Завързах връзките на обувките си, закопчах всички копчета на палтото и плътно загърната във вълнения си шал, аз прекрачих прага и стъпих в снега.
Затворих вратата след себе си, без дори да забележа, че съм оставила ключа си от вътрешната й страна...
Тръгнах по неутъпканата пътека и докато се усетя, ...

"Живей! - да умираш е толкова късно!"
Валери Станков
Далеко от любовните инфаркти
и с най-недоказуеми заслуги,
в търпението свое както вярваме, ...

Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- М ...

Отново съм на брега. На границата, където вълните успокояват жълтата суша. На границата, където невъзможното получава шанс за нов път, ново измерение. И на невидимата линия, където онова, което се смята за трудно, се опровергава от хода на природата.
Отново съм на кривия клон, върнат от бурното синь ...

Когато във Лапландия настъпи час
и пощата им от писма прелива,
тогава Дядо Коледа със весел глас
поръчки за подаръци събира.
Припев: ...

Когато умират звездите
и се ражда деня,
ухаят на утро косите ти
и сънувам, че спя.
Авт. Весо: 16.11.2018г.

Когато те няма,
се катеря
по мебелите,
по дърветата,
по възможностите ...

всяка твоя буква -
от любов пропита
всяка твоя дума -
обич без насита

В ново време с нов закон,
с нови нрави, с нов нагон,
нова сила, нов подслон,
всичко ви е ново, нов е и Содом.
И нямате порядки, нямате сърца, ...

Делникът е
безлюден
самоучител
в диалози.
И двете му лица ...

Нашата река
е замръзнала. Гарван
стъпва по ледá...

Понякога така ми липсваш,
че сякаш няма да те видя вече.
Излезеш ли - оставам в нищото...
(като едно загубено момче).
И в мен е празно. Като в пустош. ...

Объркан е за малко или смахнат.
И в делника е с новия си кат.
Полива под терасата лехите
и буди присмех у съседа си окат.
И не за хляб, за друго нещо гладен, ...

Човек от високо се беси!
Тъй ще знаеш!
Свий го малко тоя свят,
докато е време, че
... знае ли се... ...

В гората горе планинска
Гората стара пиринска
Млада мома младолика
Бере букет от иглика
От иглика и от други цветя ...

Всеки банков офис работи с някоя куриерска служба. Обикновено куриерът е най-чаканият посетител, той трябва да донесе, или да отнесе пощата от един офис, до друг офис, или до клиент. Това е човекът, който Ви познава, който ще Ви поздрави първи, когато влезе, и ще каже два-три „лафа“, за разнообразие ...

Уют, топлина, ухание, взаимност
лъха от черната стара печка.
Дъх на печени чушки и боб
в тенджерата бавно къкрещ.
Обга за баница на нея да изпечеш, ...

- 1 -
> Алчността и щастието никога не са се срещали. Не е чудно, че те не се познават.
> Бенджамин Франклин
Всички лица, събития и факти са истински, защото са измислени от мен.
Зимата най-после напомни за себе си. Силният североизточен вятър пронизваше телата на войниците и набиваше с ледени снежи ...

поне едно е сигурно
поне декември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг ...

Нужни са не само чувства,
нужни са сърце, душа и страст...
една магия, която очарова
дори изстрадала душа.
Магията, таз същата, ...

Екскурзия през зимата звучи добре, нали? Да се поглезиш като идеш на ски курорт в Банско? Камен обаче не бе планирал подобно нещо. И все пак пътуваше към Рила със семейството си. Какво ли бе намислил? Честно да ви кажа си нямам ни най малка представа. Аз обаче имам няколко предположения, и с радост ...

А моят талисман остава вкъщи
и имам в джоба тихичка писалка,
денят си да опиша, ако смръщен
след накой ден започне януари.
Кокичето жадува да разтапя ...

Малка къщичка в полето
на сред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
Гледаше нагоре към небето, ...

Всеки миг в мен се оглежда!
Дали греша, дали изпълвам
дните с любов... Искрите
прехвърчат и припламва зората
та светът да бъде – обичан и бял! ...

Спри сърце да биеш неуморно
поемай дъх дори да ни горчи!
В забързаното време, непристойно
оставаме си само аз и ти.
Раздавахме се толкоз много, ...

В затуления изгрев няма сенки,
откъснати души се реят в мрака.
Съдбата е шивач и взима мерки,
за гробниците ни – не ще да чака.
Дори във светлото – пак на кристали, ...

Ще облека червената си рокля,
онова греховното червено,
и ще седна срещу тебе, да те гледам,
и да пия от очите изумени...
Ще сложа от червеното червило, ...