Тясната уличка вечер
Се смалява от мрака почти,
Приближава от мисли отвлечен
Самотният пътник встрани.
Той си знае, че свърши ли мрака, ...

Пълна с цветя е градинката в двора -
вечен предвестник са на любовта;
те с аромата изпълват простора,
щом ги докосне с дъха пролетта!
* * * ...

Отколе химерна - до болка позната.
Раздирана вътре - отвън осъзната.
Пристъпва на пръсти - понякога бяга.
В душата ликува - в сърцето ни стяга.
Вода ни докарва от девет дерета ...

9.
А следващите дни минаха бързо и напрегнато. Пак разговори, пак изследвания, пак някакви консулти... Чувствах се като парче месо в голяма кухня – някой го мие, някой го шпигова, някой го маринова...
И никой не му казва какво го чака. Макар че няма нужда – пътят е един. Към красиво подредената трап ...

3. Омайно вино
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити кол ...

Животът е прост! Като длан!
Стисни я и всичко изчезва!
Човек е за Бог разгадан...
Но човек за човека е бездна!
Денят ни е зрънце в прахта! ...

Не искам да ме търсиш.
Не искам да ме обичаш.
Не искам да ме искаш.
Не искам сърцето ти.
Не искам душата ти. ...

Детството се пъхна под кревата
с трепета на палаво момче
и извади то оттам дъската,
гъбата и тебешира и звънче.
И удари детството звънчето, ...

Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...
Вятърът с косите ми лудува
и вóди облаците за разтуха ...

Тази сутрин доктор Асланов се събуди с някакво смутно чувство. Един сън сънува, ум да ти зайде! Чувстваше се като урочасан от циганска вещерица! Плисна надве натри лицето си с вода, колкото да прогледне, и веднага зарови нос в съновниците. От съображения за сигурност няма да раздиплим този сън, за д ...

Следите на човека
Какво остава след човека:
доброто име и честта
и криволичеща пътека
в която си вървял в света. ...

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в тоз ден. Ама беше време за жътва и всичките селяни прекарваха дните, че и нощите на къра. Улиците бяха тихи и морна жега върлуваше наоколо. Само някое куче се чуваше да лае от време на време зад оград ...

Прибирам се отново у дома.
Крилете ми
са вече уморени.
Загубих няколко пера,
но жадните мечти ...

Виж, нямам скелети във гардероба,
чеиз от нафталинови вини
и вятър свири в дупката във джоба,
сонатата на бъдещите дни.
На прима виста стиховете пиша ...

Преди дъжд ме обичай!
Не затваряй прозореца!
Виж как слиза небето
натежало, оловно и бременно.
И току ще стовари ...

Без теб е трудно, непоносимо,
сърцето ми с твоето е неделимо.
Не под кожата, в душата си ми влязъл,
да бъда само твоя си ме белязал.
Без теб е пусто, студено и сиво, ...

Скоро ще ми поникнат крилете отново, нищо, че сега са оголени рани. Сама ги отрязах, редом до тебе да крача, и от тогава, като от вино пияна, все търся ръката ти в здрача. А нея вечно я няма. И безразсъдно посоките бъркам, поела отново по пътя сама. Но скоро ще ми поникнат крилете..
Дано само си спо ...

Любовта не стои като камък, на едно място, а, също като хляба, трябва да се прави; да се прави непрекъснато, да се прави наново.
Урсула ле Гуин "Грънчарското колело на рая"
I.Напред
Покрита с пласт от черен лак,
нощта поиска за трофей луната. ...

Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега. ...

Една истинска история…
Бе променлива и коварна пролет –
след слънце жарко – нов полярен мраз:
и хора, и дървета, птици в полет
оказаха се в ледената власт. ...

На Божана,
вдъхновяваща и незабравима
Едно дете със бурна кръв, гореща
със огън във очите - блян
един мечтател, завладял сърца човешки ...

Затвори очи! ...
Усещаш я, нали?
Цветна като сън,
топла като лято ...
Насища тишината ти с любов ...

Обичам те, щом нежно ми прошепнеш –
„Обичам те“ в ранна утрин през юли!
Обичам те, когато ме погледнеш,
обгърнала ме в сладострастни думи!
Обичам те, когато ме прегърнеш, ...

Нямам аз любов такава
Тъй както ручей сред леса
с теб моя смях да ромоли
и да съм пролетна роса,
нямам аз любов такава... ...

XXIX
Водата беше приятно топла. Плува крол, но бе изгубил представа за времето и дължините, които измина. Намираше се в един от най-луксозните президентски апартаменти, на последния етаж в хотел "Принчипе ди Савоя" в Милано. Римската баня беше единствена по рода си, обслужваше само обитателите на тр ...

Виновна съм, че те обичах до полуда.
Раздавах се, отрекох се от всичко друго.
Дарих ти моето сърце, а ти си ме лъгал.
Дълбока рана си посявал в моята душа.
Виновна съм за кръговете тъмни под очите. ...

Ако ви е заинтригувала първата част на моето импровизирано проучване, а именно Фейсбуковизъм (I част), може би ще ви е интересно какви други наблюдения имам върху това явление, което по-рано нарекохме "религиозно течение" поради откритите сходства с други такива.
Предвид изключителната масовост на о ...

5.
Не мога да я опиша – просто я виждах цялата, като единен образ. Ни коса, ни лице, ни ръст, ни походка... Влезе, каза нещо на едната сестра, обърна се към леглото и замря...
Така стоя секунди – най-много десет.
После се обърна и изтича навън...
Буквално изтича – въпреки токчетата, които отчетливо ...

Има факти и събития, които никога няма да получат нормално обяснение. Всеки сблъсък с тях ни стъписва и загатва за могъщи сили с тъмна природа, които управляват този свят. Техните промисли не съвпадат с нашите и разрушават крехката черупка, която се опитваме да си изградим, подобно охлюва, за по-гол ...

Завръщам се с най-топлите си чувства,
всред залеза във приказния, неподправен, детски свят.
Сърцето ми забива лудо а душата жадно вдишва,
дъха на млечно-лилав, люляв ароматен цвят.
И пак ръце протягам към лъчите златни ...

Минутке спокойствие!
Твоята сила
в мигове нощни ми дава крила.
Тъй както в небето
Луната красива ...

душата -
в ЛЮБОВТА
зареяна
Земята -
от войнѝ ...

Все по-често чувам как душата ми плаче,
обречена да вижда истини и да мълчи,
жестоко е времето и някак нехае
да отрони своите истини...
Ридае душата — тъмна е нощта ...

опитах да ти покажа
необятността на любовта
опитах да залича страха
да го хвърля в пропастта
да гние ...