Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.
Небето е безсмислена карфица, ...
Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...
Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище, ...
Стихове ронят се в есенен ден.
Октомври, девойка и морския вятър...
Лист подир лист, тихо и нежно красив е света.
И в този миг мисля си:
Нима няма какво да докосне душата, та често сив е не само нощем съня?
Уплашен баща и́... /човечец - пастир/,
калугера чул, сам избрал манастир,
где щерка да прати, далеч от света,
с молба да опази до края честта
от завист човешка, от помисли зли, ...
Моята история, която днес ще ви разкажа, е всъщност една необикновена история за приключенията на трима много добри приятели - Вяра, Надежда и Добрин. Но...нека не бързаме и да опитам да ви запозная с тях. Тримата приятели живеели в едно малко, китно и спокойно градче на име Слънчево. Вие чували ли ...
Ех, душице, ех, душице, моя бедна,
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...
Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...
Слънце ме наричаше ти някога.
Къде си ти, жено няма те сега?
Без мен не можеш ми каза,
а хората не могат без топлина!
А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа, ...
И подреждам цветята по вазите.
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание, ...
Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ...
Забравих как звучеше моят глас,
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.
Брезата ме научи да мълча ...
Сфера – съвършенството вселенско –
сапунено мехурче – докоснах го – спука се –
в сферичка течна се превърна.
Падна на земята – съвършен мокър кръг –
равнинна проекция на сферата.
Тази вечер, някой друг, нещо друго те отмести от мястото твое на ортопедичния матрак. В прегръдките на Нещото, сред ласките на Нищото препусках с криле. Нанякъде. Пътят ли? Пътят е само посока. Накъде ни води, не знаем. Но защо да се питаме?! Не бива да знаем. Не бива, ако искаме да вдишваме, да ни ...
Когато ме разкъса крилатата ми дреха,
когато синевата прокуди мойте рими,
нозете ще ми бъдат опора и утеха,
тогава целуни ме и земното прости ми!
Но тегли ме земята - най-святата ми майка, ...
На скоро прочетох книга, която отново провокира куп размисли у мен. Преди време ги бях разпределила тематично и за всяко имаше есе. Мразя да преписвам. За това... Всичко от начало! И по-синтезирано!
Може ли човечеството да създаде справедливо общество, без господари? Моят отговор е Не. Още преди. Ка ...
В стаята ми влезе облак изведнъж,
разгърмя се и тъгата ми поля.
Аз не знаех, че е твоят дъжд.
Разцъфтяха по стените ми цветя.
Слънцето перденца ми уши, ...
Пренесе ме далече твойта песен –
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...
Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереомет ...