Онази без лице съм, анонимната,
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена. ...

Живее в стар квартал,
от старо време не помръднал,
на девет крачки от река,
безшумна празна и замръзнала.
В дома й скита котарак, ...

Чу добре. Не казах сбогом.
Туй не значи остани.
Имам аз безброй тревоги.
Знаеш ти добри лъжи.
Чу добре. Оставам боса. ...

Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бе́ли повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби душѝ ...

Пътувай към мене
Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност.
Аз ще те чакам до сетния дъх.
Най-топло е с твоите длани. ...

Усмивка - красива, широка,
радва всички навред.
Но не всяка би зарадвала този,
който чака за миг, за момент,
да види точно определената - тази, ...

Бялото пиано в душата ми изсвири
музиката за лодкаря в теб.
За болката по теб ми трябваха пластири,
имах нужда от надежда след порой.
Ела вземи ме в тази лодка ...

В паралелите
на двете реалности
съществува
ревността на жените
и ...

И е ясно, че няма да върнем
пропилените дни, часове.
По-добре сега да ожънем
оцелелите в дъжд класове.
Семената на сухо да свием, ...

Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седал ...

Животът е безмилостен татуировчик. Всеки получава от него безплатен татус. Рано или по-късно. По желание или без. Независимо от житейският си статус.

За него времето е спряло
тъй както си летяло,
поредната борба със вятъра
сърцето не преодоляло
и своята последна песен ...

В нашия квартал дойде хлапе,
с усмивка чупи то стъклата!
Като във оня филм на Чаплин –
и го прави бързо и напето...
След него изневиделица – стъклар, ...

Снегът валеше на парцали,
а татко дърпаше шейната.
Аз гледах някъде нагоре,
натам летеше и душата.
Кръжаха пухкави снежинки, ...

Няколко вечери преди Коледа е. Мими пак е в леглото и очаква феята на сънищата. Небето е обсипано със звезди, а Луната е като съвършен кръг – пълнолуние е. Ще дойде ли феята? Чудеше се Мими. Няколко поредни вечери тя не беше идвала, а Мими толкова много искаше да дойде.
И ето, бледолилавото сияние и ...

Не се яде, не може да се пие,
тогава важно ли е за човека?
Такива ли ще сме сега и ние –
с инстинктите си, чак от памтивека?
Не се ядат ни чувства, ни тревоги, ...

В началото на новия век спряхме да се боим от черни котки, тринадесето число и бръмчащ хладилник…
Съдбата му се случи случайно…
Модерен художник рисува картина – „Портрет на жена“ или „Нощна София“. Каквото стане…
Животът се развива по спирала. Без спирала – по-бързо…
Столетия човечеството мислело и ...

Ще минат години, ще дойдат и нови.
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...

Марко Менгони - Няма да ми мине това, което ти ми остави
----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Andrea Ragazzetti, Evan Bogart, Lee Dewyze & Toby Gad
-------------------------------------------------------------------------------------- ...

Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...

Вървеше по пътя всеки ден вече петдесет години. Тридесет години беше директор на завода, а последните двадесет като пенсионер продължаваше всеки ден да върви по навик до портала на завода и обратно.
Спираше до всяко дърво, вадеше от торбата поредния некролог и внимателно го закрепваше с четири кабър ...

Колко струва едно „По човешки” ?
„И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.” ...

В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...

Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...

в една страна с бол
сиво вещество - сива
икономика

Оглушителният грохот бавно ме убива,
а в сърцето ехото отеква и застива.
Сякаш с патерици тежки са въоръжени
милиони по света души осакатени.
Все по-често, Боже, в празни погледи се взирам ...

От жълтите павета заслепен,
за хората забрави в този ден.
Сега е друг той - променен
и все сериозен, все вглъбен.
Не го закачайте, не го търсете! ...

Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс. ...

Колко сладко е да бъдеш сам,
да чуваш само свойте мисли.
И те ефирни, като в храм
да бъдат лек за болната душа.
Не чувстваш липсата на хóра, ...

Тази микро-Вселена която създадохме с чувства
наш храм е!
Но също тъй наш е затвор.
Животът е мъка и битка жестока, изкуство
И срам е ...

Независимо дали го осъзнаваме всички сме като огледала и си влияем.
За това е важно да внимаваме как се"докосваме".
Когато някой пипа Света около себе си с гнусно-мазни ръце, това което вижда в хората пред себе си е същото като ръцете му.
Благодаря Ви търсачи на Чистото и Красивото!
Останете по-дълг ...

Ти виждаш ли ангел дошъл от небето,
с разперени в полет красиви крила,
ти чуваш ли как се вълнува сърцето,
и как запъхтяно тупти и сега.
Ти знаеш ли колко очаквах момента, ...

Пусни ме да изляза, ще се върна.
Пусни ме, своя дълг ще изпълня, кратко щастие за миг позволи ми.
Освободи ме!
В златната клетка ще се върна, златна птичка ще ти бъда,
дълг и подчинение ще изпълня. ...

Когато да си тръгвам, аз оставах.
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда. ...

Дали от тихата влага в очите ти
в студената петъчна нощ
в този дъжд нежен се влюбих?
Ще те чакам притихнал в мечтите ти -
свят толкоз добър... толкова лош, ...

Сърцето ми е само.
Само в тъмната кинозала.
Само по пътя за дома.
Само в купено на нощният влак
към града ...