До розите над твоя дом летален,
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе. ...

По мръкнало – преди да съмне
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли. ...

Колко дена мълчаха, гузно, страхливо - не знам,
като хора без съвест, без чест и без срам.
По партийна поръчка мълчаха от КАТ,
а виновният въобще не бе споменат.
После разбра се като в лоша шега, ...

Знам, любовното бойно поле
е безсмислено вече.
И крещят отмъщения
с кървави пръсти.
Всеки стон е светкавица. ...

Търпеливо затварям очи.
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно. ...

Отключва се сърцето
с най-простото ключе,
а ние търсим под небето
все златното звънче.
Небето пазви да разтвори, ...

Глава 10
Дими спа целият следобед и само един път се събуди, за да отиде до тоалетната, и после спа и цялата нощ. Явно беше изтощен, защото успя да размени само една-две думи с мен. Аз спах неспокойно, като сънищата ми бяха обсебени от кошмари, включващи Димитър и болница. Когато се събудих на сутри ...

Искам болките да издуша
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза. ...

Един Камък. Два камъка. Три камъка.
И гасне със гримаси маскарада.
Аз бързам.
Ще си отида пеш.
Каква е тази улица с червените фасади? ...

Дойде и краят на учебната година. Дванадесетокласниците завършваха. На изпитите трябваше да представят различни видове текстил. Толкова беше топло на вън. В тези горещини не беше нито за излизане, нито за изпитване. И най-малко за изпит по текстил от животински произход. Според Едора, вълната от овц ...

С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
Свят, ти не веднъж си полудявал...
На приливи и отливи се стремиш
старите си клетки да обновяваш,
пременен, все напред да вървиш. ...

Мед купя ли си, туй е еднозначно –
че ще е от магарешки бодил.
“Защо ли?”, питаш. Толкоз е прозрачно! -
Да ми напомня с тебе че съм бил.
Не бидейки ни Марко, ни пчеличка, ...

пищността откъм
безсъвестие - (гòрък) „плод“ на
сърцепустота

Усещам силна тръпка по цялото тяло,
щом до мен застанеш ти,
толкова зашеметяващо действаш ми,
като погледна твоите красиви очи.
През призмата на любовта поглеждам, ...

открадни ми роза
а пък аз на прах
листата й ще стрия,
него ще затворя
в медальон, във който ...

Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток, ...

Майка над гроба на сина си плаче,
след като автобусът се обърна.
Той на тринадесет години едва е,
а повече нивга няма да се върне.
Седемнадесет души, ще си спомним ли за тях, ...

ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО
Къщата на бай Добри Кованджията се намираше в долния край на селището. Беше спретната и варосана, не много голяма, но крайно функционална. А на калпака на високия комин се бе разпростряло като корона щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка бели щъркели се завръщаше от дългия път на Аф ...

Понякога се чувствам празна,
самотна, а може би и луда,
говоря си сама, еднообразна
и угасвам пак в принуда.
Сякаш длъжна съм всичко да търпя, ...

Любя те ...
с най-дългата целувка на нощта,
с която лятото
дари ни безвъзмездно
и в топлите зеници на страстта ...

... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...

Обичаме ли с душа - сме светли и добри.
Помежду ни не избуяват, не цъфтят лъжи.
В градината на добрия градинар - казват,
не никнели троскот и магарешки бодили.
Самадхи

Защо напускаш ме? Къде си тръгваш?
Със теб споделях моите мечти.
Аз искам още дълго да прегръщаш
мен, с галещите слънчеви лъчи.
Ти трябваш ми сега, как да те пусна? ...

Вълнá от тебе, Океан,
галя бреговете ти,
разлята нежно
от удоволствие,
с гъдела на тънък бриз. ...

Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото ...

Във рая няма да ни пуснат,
от нас и дяволите бягат,
към любовта ни неизкусна,
грабливи пръсти пак протягат.
А тя среброто във косите, ...

Синьото огледало се счупи –
бях си го купила срещу уроки.
Красота нова кой ще ми купи
и ще ме пази от замъци с хурки?
И ще заспя пак за сто години – ...

Пита ме един ергенин
за вкуса ми към цветя -
крадени цветя, Евгени,
радват моята душа.
Пазени зад плет бодливи ...

Усещам, как се влюбвам в теб.
Усещам, как ме искаш ти.
Усещам, как ще се излъжа.
Усещам, как в едно се сляхме.
Мисля, как винаги ще си до мен. ...

1.
"Слънчогледите що бяха подгизнали от дъжда
се надяваха да сме заедно отново, да ни наглеждат.
Надяват се на деня, през който ще разцъфнат спокойно."
Гледащ в локвите, появяваш се на повърхността. ...

Във мене паяжинки си плете
поодъртял и хитър паяк.
И мислите ми може да чете –
това със сигурност го зная!...
На мрежата във крайчето седи, ...

21, 30 – 22,30 часа.
Докато шефът ми говори, успявам да нахлузя маратонките, а над дънките метвам една блузка. Черна – удобна хем в нощта, хем не се вижда кога е прана... Така е – голямото бедствие на развода е липсата на жена до пералнята и дъската за гладене...
Грабвам и якето – септември е, обеща ...

Лимеруна се роди в закъсняла детска приказка, така ръбеста, че не успя да се заформи в роман. Остана си в оръфаната книжка, която всяка вечер прибирам в сърцето ми, за да я сънувам. Може би някой ден ще довърша онова писание, за да оживее тя съвсем истинска, така си мислех. А тя взе, че ме изпревари ...

Тази сутрин Ветко стана по-рано от обичайното. Трябваше да се измие, а после да разнесе пустите вестници и списания. Районът, който му отредиха от "Труд" бе твърде обширен. Ще разнеса пущините /помисли си/, а после ще се изтегна на шезлонга върху верандата и ще прегледам пресата, дъвчейки шоколад. О ...

Баба прави палачинки
по рецептата на мама...
Гладна съм!Миришат вкусно,
ала вид те никак нямат!
Бухтички са те по-скоро, ...

Толкова много нюанси на бялото тази зима!
Радостнобяло -
по огрените снежни покривки.
Остробяло - по клоните,
избродирани върху сивото ...

В края на щастието е тъгата –
протегнала е сухите си клони
и потиска спомена за лятото
донесло усмивка на лицето
Младо, мило и наивно. ...