Зимната вечер бавно падаше над града. На самотната автобусна спирка имаше само един кандидат-пътник. Облечен в червена роба, с изкуствена бяла брада, подпрял на скамейката голям бутафорен чувал, Дядо Мраз уморено поглеждаше часовника. Още три адреса и щеше да се прибере във фирмата, да отчете свърше ...

Дишай моя нова мечта,
не затваряй очи уморена.
Грей над мен!Ти ярка звезда,
от обиди и злост затъмнена.
Дишай моя нова мечта, ...

Очите си ще дам, за да прогледне,
дете жадуващо за светлина.
И ще поискам, то до мен да седне,
да ми разкаже цветно за света.
Ръцете си ще дам, на воин славен, ...

Разнищвам тъмните си мисли,
разнищвам ги на хиляди парчета
и буреносните облаци в душата ми
се разпиляха от силата на вятъра!
Променям времето – ...

Тиха, смирена жена,
имаш сърце от неволи.
Бавно те дърпа света,
в своите съхнещи двори.
Искаш да бъдеш звезда. ...

Обичам те! Ела!
Подай ми твоята ръка!
Поведи ме по пътя
на моята мечта.
Не ме оставяй! ...

Къде остана, ти, човещина,
къде угасна, боже, добротата,
тая дето като майка и баща,
закриляше от лошото сърцата.
Хората са алчни, завистливи, ...

Как запази благостта в очите
след всичките ни грехове?
Кръвта по ризата протрита
и тръните, в челото впити,
са нашата вина и страхове. ...

Днес нали е петък ден?
Е, работен... и за мен.
Само че ме тъй мързи,
едва местя си очи.
Едва мърдам, да ви кажа. ...

Щом си наблизо – познавам!
Аз усещам дъхът ти, любов!
Приближаваш ли – всичко забравям
да те спра – не, не съм и готов!
Щом при среща изтръпвам ...

Не се обръщай назад,
ти вече си тръгна.
Не искам да срещам
погледът ти хладен.
Защо ми е такава любов, ...

ВИДЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА АГОНИЯ
Затвор. Тяло. Прокоба.
О, мечти... мой ад, мой рай!
Жив ли си копая гроба
или животът мъртъв е безкрай?! ...

*1*
Звънна ми една вечер телефона. Гледам на екрана съученичката от гимназията в Кюстендил – Буна. Тя се омъжи за един благоевградчанин.
– Сийке, – казва – изтрещях. Мъжо ми замина в Австралия да пасе овце тия дни и изкуках. Организирам женска среща на класо у назе в Благоевград. Пали гуменяците и и ...

И ето ден – и ето нощ е,
душата ми гори за теб, мое съкровено още.
И ето радост – и ето мъка.
Докога ще бъдем в затвора на тази несполука?
Глава на твоето рамо навеждам, ...

Единствен ти и само, само ти
тешиш ме тъй, когато съм в тъма.
О, моля те, върви си... и прости!
За мен съдба е в мрак да съм сама.
Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак, ...

Ти ме видя, когато бях в мрака
Видя ме, когато бях сломена и плаках.
Но ме остави и си тръгна,
точно както и всички други.
Стоях затворена в апартамента си с месеци. ...

Никой в селото не беше наясно какво точно означава неговия прякор. Знаеха само онова, което той винаги разказваше. През лятото на 1965 година от общинския вестник „Краневски глас” бяха изпратили журналист за отразяване на жътвената кампания в ТКЗС-то. На обяд, когато всички били в хоремага, за да тъ ...

Една любов, родена в златна есен,
приятелска любов, без реверанси.
За тебе стъкмих тази малка песен,
във ритъм на шансони и романси!
Една любов, в сърцето що извира, ...

Няма по –тъжна картина на света от една красива наранена жена... Виждам я всеки ден... в различни образи. Тя не говори за своите слабости, защото никой не я пита. Свикнала е да чува, че сама си е виновна за всичко. Светът я сочи с пръст, като открита язва за своите собствени, прикрити недъзи. Тя мъл ...

Поскръцват ли дъските под краката ти?
Не, не! Това не е артрит.
Похлопва ли от вятъра вратата ти?
Не, не! Това е динамит.
А Любовта ви нежна не е ли експлозия? ...

Казват, че българите сме на изчезване. И аз се чудя защо ни приеха в Европейския съюз! Ами ние сме изчезващ вид! Всички данни говорят за това! Всички изчезващи видове на Земята живеят на ръба на оцеляването – значи ние! Ами тогава Европейската и Световната природозащитни организации трябва да ни защ ...

Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пари, лято, и на нея...
Той се взираше - дали в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ...

Нона седеше на стълбището пред къщата на майка си и наблюдаваше дъщеря си, която почистваше зайчарника. Момичето се навираше в клетките, местеше дългоухите обитатели от един ъгъл в друг и метеше с малка метличка. Понякога прекъсваше работата си за да вземе някой от тях в ръцете си. Говореше му нежно ...

В онази нощ бе толкова красиво,
бе истинска, как щастие ме окова,
щастлив бях и ти също бе щастлива,
спомням си аз и до днес това.
В онази нощ съвсем не бях самотен, ...

Горчи животът, устремът е сладък,
а пътят води винаги натам...
И ни е равен, нито пък е гладък,
но страшно е да бъдеш вечно сам.
Какво самичък можеш да направиш? ...

Снежното в нас се стопява,
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен ...

В селски дом, при многолюдно семейство живеело едно коте. Децата го обожавали, възрастните се грижили за него. Но най-дълго време животното прекарвало с немощна, трудно подвижна старица. Тя обичала да разговаря с мързеливото коте. Тъй като всички били много заети, а и то било добър слушател старата ...

Крила от леш висят прекършени
от гърбовете на разбити “Вчера”
Не желая близост с тях
Не понасям миризмата
Но ...

Отидох сред Звездите обругани,
останали без капка светлина,
превърнати в отчупени кристали
със кратери от адска самота.
И там ще се обвия във безкрайна, ...

Утрото над Горна баня
ме събужда със петли!
Слънцето изгрява рано –
грейват първите лъчи!
Котката протяга лапа, ...

“Синко-о-о-у, синко-о-о-у!” - проточи майка ми. “Като те гледам с какви мадами се влачиш, та душата ми се стяга. Не знам какъв ще е вторият ти брак, но първият сигурно ще мяза на манджа с грозде.
Първо се мъкнеше с оная гювендия, дето беше превъртяла километража.
После пък ти се закачи нахалницата, ...

Им дадов години со љубов,
а ми вратија со минута презир.
Си ја гледам несреќата
во истуреното кафе
си го живеам животот ...

По „Аз съм никоя, а вие кои сте?“
от Андромаха (Белла)
На Емили Дикинсън
Аз съм никоя, а вие кои сте?
Вавилонската кула докоснала Бог? ...

Деня тежеше вече от умора,
а някъде далече бе нощта!
С прибежки бързаше "Потока хора",
за нощен отдих у дома!
Той призори в тъмата бе оставил, ...

Пламък черен,
в око Му блести,
зъби бели, остри
слюнка по тях пълзи.
Нокти твърди! ...

Не съм те виждал. И не те познавам.
Усещам те по сянката и ръста.
Ако днес тебе, сине божи, съжалявам,
дали по-леко утре ще си нося кръста?
Сълзите, дето днеска съм преглъщал ...

Пак съм сам. Цигарата догаря.
Бутилката на масата стои.
Споменът в душата ме изгаря!
Капка вино в чашата искри!
Празна е. И тя като сърцето ...

Ти си корабът пострадал,
едва достигнал до брега.
Аз ли? Аз съм твоят капитан!
Морето, вярно, беше бурно.
Но, понякога, бе топло и лазурно. ...

– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...