Не разплаквай китарата, още е рано –
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета. ...

Той стоеше пред огледалото и бавно нанасяше белия си грим. Движенията му бяха точни, заучени с времето, сякаш бяха първото нещо, което някога бе научил. А може би дори бяха… може би затова хората толкова лесно вярваха на маската, която носеше всяка вечер.
Тази вечер той щеше да се превърне в клоун. ...

Заболях тежко -
от безсърдечие и безразличие
към околните и към себе си.
Отидох на лекар за преглед.
Той ме класифицира: здрав ...

Настройвам се оптимистично,
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен, ...

Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа, ...

Десетки стихове за теб написах,
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.
Опитвах се, опитвам постоянно ...

Урокът на Хитър Петър
Хитър Петър остарял. Един ден неговите внуци му отишли на гости. Той решил да изпита тяхната алчност и да им даде урок. Накарал жена си да опече една тава със семки и извикал децата да си вземат. Най-малкият грабнал една шепичка и изтичал да играе, а най-големият – напълнил два ...

И, стиснала зъби, вървя,
раменете назад, брадичката - горе!
Гордостта ми е важна, Аморе,
отвънка навътре кървя...
Кървя и уверено крача, ...

Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...

Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...

Съмна се в моята тъмна душа,
щом озари ме усмивката твоя,
тя угаси на тъгата свещта,
тя ми показа мира и покоя.
Бодро задава се новият ден, ...

Капчици роса – сълзите на природата...
За нас ли плаче тя – хората –
бедните, зловредни нейни създания?
Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,
за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища, ...

Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...

Няма други такива лета,
затова и до днеска ги помня.
Баба радостно маха с ръка
и ме вика, очи щом затворя.
Дядо с кепе накривено там ...

Признах, че в ореолите от злато
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име, ...

Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...

Всъщност, дъждът тих ми беше приятел –
винаги плачеше заедно с мен.
Вместо букети, ми пращаше ято,
все ме прегръщаше, даже студен.
Мисля, дъждът ме закриля невидим ...

Дъджорналисти - Краят на това лято
------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-----------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...

Кога и защо е станал Бай - не знам. Слушам за него вече 10 години и все си е Бай. Казват, че така се обръщат към майстор. Ама, ние се обръщаме така просто към по-възрастен. Та, наскоро се запознах с тази личност. Не! Не преувеличавам! Личност е! При това, забележителна! Бай Мишо се оказа около 70 го ...

Случайна среща... Лято, смях, гълчава...
За малко с теб да се разминем двама!
От клоните долита птича врява -
съвсем не място за любовна драма...
Не свеждай поглед!...Спри да те погледам!... ...

2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...

Писател
Ще ми се пак да пиша. Пак да редя стихове, да съчетавам думи, срички и изрази. Да мога отново, да се потопя във войната из редовете, да се изкъпя с чувства на мои герои. Искам отново да усетя какво е, да си играя с емоциите. Да преплитам стихове и рими. Искам отново да пиша- когато друго не ...

Ако аз имах всичките думи,
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота – ...

Устните ми се напукаха
в очакване на Твоите,
за една Последна целувка!...
Ръцете ми изсъхнаха
в очакване на Твоите, ...

Липса на огорчение.
Кратък момент на притаен дъх.
Затворени очи.
Преглътната суета.
Цигарен дим в затворена стая. ...

Времето – верният син на Земята,
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки ...

На Ахмед А. Лекин
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен ...

Sometimes misfortune comes to us
As heavy rain without shelter.
Evaporates all faith and trust
As steel is liquified in melter.
And we are praying for some mercy, ...

1
Ранено е яркото слънце,
от него кърви тъмнина.
Душата ми – мъничко зрънце,
покълнало в мрак и слана. ...

Всеки трябва да види с очите си
тези приказно чудни земи –
там, където се сливат наситени
тюркоазено сини вълни.
Там, където пейзажи божествени ...

Времето разнищи одеялото
до конец. От детството ни пъстро.
И сега, кълбото дни, на цяло е
намотано от надежди късни.
Общото хвърчило от желания ...

Пак плаках!
Бях станал в сълзи!
Май бе ти в съня ми!

И отново във сърцето,
пак наляга ме тъга,
че отивам надалеко,
другиму да съм слуга.
Там където на мечтите, ...

Нямало в България робство,
а черните забрадки – кой преброи?
Роденото от майка бебе
от ръцете ѝ – кой отне?
Да го потурчат. Зверове. ...