Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил?
Измиват ли се със едно „Прости” ...

Мога ли с ръце да мъкна
бремето на някой друг?
Що не взема да замлъкна,
а ора с душевен плуг?
Чужда мисъл, като тази ...

Мартеничке, мартеничке! -
Баба Марта те изплете!
Мартеничке, мартеничке! -
Белоалено ми цвете!
Мартеничке, мартеничке! - ...

Прошка искам, прошка давам
с олекнало от грях сърце.
Усмихната и чиста поздравявам
довчерашните врагове.
Дарявам им любов и обич, ...

Страхувам се!
Много, ужасно страхувам...
От дългите нощи във самота,
в които душата безсилна гладува
за обич и нежност, ...

Пенда се събуди рано.
Сложи новата премяна,
шарена престилка върза,
по пътечката забърза.
Там до портата я чака ...

Когато ти си тръгна помня
Сърцето ми със теб отнесе
Но когато очите си затворя
Отново връщаш се при мене
Вечер, когато уморен си легна ...

На хората не им е нужно да имате нещо повече от тях, за да ви завиждат! На тях им е достатъчно, че изобщо имате нещо, а понякога дори и това им стига - че сте живи!!!

Сутрин. 6:30 часа.
БГ радиото ме уведомява, че е понеделник, тоест край на „уикенда“ и начало на работната седмица. Но БГ радиото ми вдъхва кураж, като ми напомня, че петък ще има. След четири дни.
Във вторник разбирам от БГ радиото, че още не е петък. И да си сложа шапката и шала, нищо че прогнозат ...

Като верни слуги
спомените ходят,
неотлъчно след нас
по пътищата бродят,
неканен някой ...

Аз изгревите свои благославям,
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия ...

Да дишам въздухът, който си дишал...
Да вървя по улици, дето си тичал...
Да бъда близо, но все да се разминаваме...
Искахме се, но е писано да се нямаме....
16022018

За спомен от брега ти - взех си мида
къс море да имам, щом си ида!
Взирах се в вълните ти пенливи,
сребреещи от слънцето - красиви,
зареждащи душата ми с огниво, ...

Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...

Обожавам тъмнината.... особено късно вечер, а и в моята стая е все така уютно!
В момента даже гледам една нощна пеперуда се е залепила за моя прозорец...като че ли ме наблюдава с миниатюрните си очи.
Тези моменти са подходящи за размисъл, но те винаги са придружени със малка или голяма доза страх за ...

неизчерпаем
е стихът и - знае как
да те упъти

... невяра ... мрак ... и ...
... разорѝя - рожби ... на ...
... неуправѝя ...

Простете скъпи, близки хора,
ако сбърках някъде пред вас!
Простете и без всякаква отпора
прошка давам ви и аз!
Но как, кажете, скъпи мои, ...

Видов уште едно македонско дете
до црвената линија на победата.
Се возев во автобус
кој попат ја менуваше бојата
минуваше низ сончеви и облачни појаси. ...

Оставам сам при своята разходка
и ме обгръща на мъглата булото.
Душата на нощта е черна котка
по лунния маршрут на сомнамбулите.
Рисувам дом от бяло и студено ...

Ръка протягам и усещам,
нечия ръка в нощта.
Ръка протягам и се сещам,
че в нощта не съм сама.
Там е миналото време, ...

Разпитай ме какво съм преживяла,
обичала ли съм поне веднъж,
живяла съм живота си, за жалост,
ранена бях, виновникът е мъж!
Разпитай ме дали съм се предала, ...

Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го ...

Слънцето се пак показа
и разпръсна радостна зараза.
Нужно беше да изгрее
и светът ни да загрее.
В парка сред трева зелена ...

прибирам се на прага ме посреща
моята любима – Самота
превърна се в рутина тази среща
и все така...
и все така... ...

Какво е всъщност свободата,
навярно сбъдната мечта,
в която ти си господарят
на собствената си съдба.
На две разкъсана верига – ...

1. И най-голямата уста може да се запуши с една дума.
2. Изкуството на общуването се изучава цял живот.
3. Красотата на мига е в неговата неповторимост.
4. Не пренебрегвайте детайлите! Те твърде често провалят добрите намерения.
5. Всеки понякога има нужда от помощ. Въпросът е, това да не се превръщ ...

Не знам защо реши, че съм онази,
покорната, с безгласност във гласа?
От моето "покорство" Бог да пази,
за мен са тесни тези небеса.
Не знам кога неволно те измамих, ...

КОМСОМОЛСКО-МЛАДЕЖКА СВАТБА
Първият секретар на районния комитет на парти­ята Николай Михайлович Русов провеждаше съвещание на колхозните ръководители от всички селски стопанства в района.
Днес Русов особено акцентираше вниманието на бри­гадирите върху "китарите", както наричаше той прегре­шенията, ...

Когато си на педя от ръба,
вторачваш се във стъпките повратни.
Броиш нахапаните резенчета плод,
преглъщаш залъци корави – костеливи ядки.
Не си единствен, други преди теб ...

Седем… Ура? Събота е!
Спалнята на тамян ухае.
Блажено рея се, потъвам
във времето - „само мое“.
Днес стихове ли да пиша? ...

Защото се уча да чета думите
и да разкодирам твоите дела
Защото уважавам твоят начин
да бъдеш, да летиш, да обичаш...
Защото те виждам по различен начин, ...

Пресъхна стомната на рафта.
Изворът затлачен позатихна.
Вечност откакто съм те чакала
отиваща нататък към нищото.
Отбелязвам времето в сърцето си ...

(НЕ)ВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ
(Из новата ми книга "Фениксът любов")

Цигулките стават по-ценни, колкото повече остаряват.
В. Настрадинова "Нямата цигулка"
Откраднато виолончело,
в тълпа загубило гласа си.
Лъкът поскърцва неумело ...

Топъл дъжд. Слънце.
Дъга-мост в Небето.
Цветове! Лято.

(песничка за деца)
Ха-хо-хи-хих,ха-хо-хи-хих,
вирче синичко открих!
Ха-хо-хи-хих,ха-хо-хи-хих,
рибка малка улових! ...

Моногамно-далечно някъде сирени...
Изпълнили вечерта с тъга и безсилие, мижаво се опитват да реанимират положението.
ББвб
Бежанци в Бивша велика българия...
Бате Бойко винаги бие. ...

ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забу­тан край гъста акациева гора, вече от няколко години вех­тееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край межда ...