... навярно в сухите леса –
там, дето шушнат ветровете,
за малки капчици роса
е жадно всяко крехко цвете...
Там, в тая дива красота, ...

Пусни живота да влезе през вратата.
Не стой залостен в страхове.
Никой не ти брои провалите.
Кое би нарекъл победа
след като си живял и след това. ...

Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...

Вечерите, пропити с алкохол и сълзи ме научиха на студ, защото винаги ме оставяше сама навън, да те чакам, а никога не идваше. Когато в моментите си на слабост ми вдигаше и ми казваше да бягам далеч от теб,защото ме обичаш и ще ме нараниш, разбрах колко ме мразиш за това, че съм твоята едничка слабо ...

Денят е прекрасен и слънчев. Времето идеално за плажуване. Вземам хавлия. Слагам в чантата една бутилка от литър и половина минерална вода. Кроасан и две вафли. Установявам се на плажа до Морската гара в Несебър. Започвам да проверявам по мобилният си телефон имейлите. Покрай мен преминават други ле ...

Изправен пред черната дъска, десетокласникът Пешо говори нещо, думите му минават край младата учителка, но тя не не прави и опит да слуша - знае, Пешо пак сипе някакви простотии... Обаче баща му е спонсор! И вчера директорът едва ли не на колене я молеше да пише на синчвто му тройка...
Тройка - лесн ...

Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...

Усетих пак -
ръцете ти ме галят
потънали във розова мъгла...
Видях -
огньове нежни палят ...

Ти си много далеч -
на сто планети от мен.
Ех да имах крила...
ще скъся този ден..
Тази липса тежи ...

Не се ли умори да бъдеш
красива дреха,
парфюм омаен,
целувка мека
или пък фигура изваяна? ...

Красивото е слязло толкоз ниско –
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко
на всичко смисъл да дадеш...
Евтим Евтимов ...

Гошко, станал бе голям -
Има - Няма сто години!
Вкъщи готвеше си сам -
без бавачки и роднини!
Той в неделя сутринта ...

Янко Трендафилов
Хората изначално са склонни да си усложняват живота. „Лесното не е интересно“ казваше една моя приятелка; и благодарение на тази си максима, три пъти лежа в болница. Животът е толкова кратък? Утре вече може да ни няма ... за какво се борим, за какво постоянно търсим изгода? Нямам об ...

... и вървя по брега като слънчево малко момиче,
с шепа шарено-пясъчни миди от крехки мечти
и оставям следи по златистите парещи дюни,
като капчици перли, по които да тръгнеш и ти.
А вълните, лудуващи нежно с косите на вятъра, ...

Благодаря Ти Господи, за дето
приятелите искрени ми даде с
Твоя благослов и радост и утеха
са те в земния живот.
Чувствам ли се някога самичка ...

Глупост е, че упрекват младите хора в мързел. Ми не е така! Я да ви разкажем за Живомир Петрохански, който още щом начена дванадесети клас и си замечта да работи. Един път да завърши и от абитуриентската вечер, направо на работа! Те да видят кой е Живомир! Едва изтрая да мине годината и още в първия ...

Твоя огън гори в мен,
разпалва кръвта ми -
тя кипи във вените ми!
Аз съм вътре в теб,
ти си вътре в мен! ...

Елена подаде чашката с кафе на съпруга си Михаил и каза:
- Ще тръгнем след малко, че ни чака доста път. А и отдавна не съм ходила пеша. Искаш ли да закусиш, гладен ли си?
Михаил се усмихна и отговори:
- Не, по път ще си вземем нещичко.
- Добре. А като отидем горе, там трябва да ни чакат Надя и Митко ...

Моля те, Господи, дай ми такава любов:
той – ръката, аз очите да бъда.
Щом се мята от болка ръката,
очите да плачат.
А ръката грижовно сълзѝте им ...

– Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
– Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
– Мони, моля те… ...

Двама малки малчугана,
рано сутрин размишляват
как ли влака те да хванат,
друг град, за да посещават.
Ще ли им дадат билети, ...

– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. ...

1.Грещо се разтапя шоколад,
изсипва се във големите казани,
поема със себе любовта,
сладостта със себе взима,
магията на мигът поема. ...

Какво е любовта за мене...
миг един за цял живот.
Искра която никой няма да успее
със злобатаси, да я загаси.
Какво за мен, е любовта!? ...

***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...

Постелята ни в студ отдавна зъзне,
сънува спомен за любовен стон.
Но нежна ласка тук не ще да дръзне
да влезе във изстиналия дом...
При нас е толкова отдавна зима! ...

Още една незаслужено забравена българска песен, изпълнявана в оригинал от Петър Чернев /Пешо Мъката/.

Съботата след Петровден според прогнозата на синоптиците щеше да бъде гореща. Драгана стана рано, ошета набързо, хапна надве-натри, грабна мотиката и отиде в двора да копае. Имаше много работа в градината и в лозето. Предпоследната седмица се случи дъждовна, не позволяваше да се влезе и тревата избу ...

простотията образована,
с претенции, без сърце,
с маска фалшиво-гостоприемна,
без лице.
Дразни ме ...

Красива рана в сърцето издълба
и с багажа си от спомени в нея заживя.
Малка и уютна - тя ви приюти.
Като се размърдаш, горчиво започва да кърви.
Препълнено е с магичните твои лъжи, ...

Със тебе времето не съществува.
Безкрайност ли? Това е радостта,
душата ти, когато ме целува
през тежки зеници от светлина.
И пътищата нищичко не значат. ...

Пред този магазин, на тротоара,
тя идва сутрин с тръпнещо сърце.
Безименна. И в младостта си – стара.
Присяда кротко, с купичка в ръце.
Тук всички я познават и не питат ...

– Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...

Иванов е късметлия. Всичко дотолкова му върви, че няма представа за друго състояние на нещата. Обичат го всички - с изключение на жена му, разбира се. На "Титаник" да пътува, ще изплува със златната рибка в устата. А нея наистина хвана тези дни.
И получи право на три желания - както си му е редът. Р ...

„Тъжно е във връзка без бъдеще, човек да загуби шанс за истинската любов.”
Може би тази, истинската е само една! При едни идва рано, още като хлапета. Те получават щастието да израстват заедно, въпреки всички малки тресчици и не сходства в характерите си... и се учат!
При други идва късно, но вече в ...

А боровете шептяха
Бяхме петима в миниванa, преследващи залязващото слънце, което все се търкаляше напред и надолу към хоризонта. То бягаше бързо пред нас за да се слее със земята, някъде далеч напред, недостижимо особено имайки предвид скоростта, с която се движехме. Карах бавно, съобразявайки се и ...

Един месец след интервюто с двамата доктори Гари получи доклада си. Сестра Брайтман му го занесе. Беше късен следобед. Гари беше в стаята си. Беше седнал на стол и гледаше през прозореца към гората. В стаята влизаше малко светлина от залеза от другата страна на болницата и Гари седеше в полусянка. Н ...

Оказа се толкова дребна душица.
Какво ли очаквах? Сродна душа?
Страхът те смалява, до жалка мушица.
Самата различна, аз рядко греша.
И нека приемем, сега съм сгрешила, ...