Алчността ще ги погълне някой ден. Ще ги погълне докрай. Поне ги събра заедно. Завинаги! До баналното ”докато смъртта ни раздели”… Тя няма да закъснее. Защото алчността е нейната по-малка сестра. Тя поставя началото. Но няма край, защото смъртта е безкрай...
-Хайде, прибирай се да не взема пръчката, ...

Всуе ли изправих се аз пред съдбата...
всуе ли оръжие взех...
всуе ли с безбройните, зли легиони...
кръстосвахме огън и меч?
Всуе ли жадувах отново за царство... ...

Още от малка тя мразеше мъжете. Живееше в квартал, в който насилието срещу деца и жени просто някак си беше нормално.. Като гледаше държанието на някои бащи просто и се искаше да ги убие. Не понасяше мъж да пие като животно до сутринта и след това да се прибира в къщи не знаейки на кой свят се намир ...

Имам нужда от теб.
Имам нужда да те обичам.
Нужда любовта в душата ми да видиш
и всичките нощи, в които съм мислил
за теб - със нежност и любов, ...

в една страна на
словото кърмилно - днес
е то безсилно

Отхапах пак от странния си сън,
и дълго бях в космична необятност,
събудена от светъл страстен звън,
сърцето ми потрепна с непонятност.
И пак забързах в този коловоз, ...

11.
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...

Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...
Няма как, ще го изкачвам, ...

Когато мъката душата ми налегне,
когато черна мисъл в мене тегне,
когато болестта тялото ми дебне -
все за тебе мисля мамо!
Когато страх ме е от нещо, ...

Празен силует,
без лице,
но някак знам, че той е твой.
Дори мирисът напомня ми за теб
и че нявга бе и мой. ...

Много пътища в живота има -
доброволно тръгнах по един от тях.
В пролет, лято, есен, че и зима
сях, плевих и носех тежко,и не спях...
Стръмнини изкачвах все нагоре, ...

Думите ми полетяха...
с крилете на любовта отлетяха
в безкрайната синева на световете...
до сърца благословени...
... и в тишина споделени... ...

И без тебе сум убава
ама сум мртва природа
и без тебе е добро
ама не е совршено
моето пешачење ...

Ах, каква си хубава, любов,
когато идваш за последно.
С очи изпълнени с живот,
който получава се обредно.
За нас, поредните ти грешници, ...

Любов, когато
си непресметлива, най
си сполучлива!...

Взе прасето ми да киха – Гого, лакомник голям.
Сложих му в храната билка, бързо се оправи сам.
Но го чул за миг съседът и нали е бил ченге,
до оградата приседнал, кой е там да разбере.
Може да съм скрил престъпник, може да съм трафикант – ...

Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Мая Нарлиева
Сърце ли ми поиска? Откъде?
Да беше ми останало, бих дала. ...

Късно е
Късно е... а съм безсилна,
дори уроците си не научих,
приканих те-незнайно как,
и лудо пак към теб затичах. ...

Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула. ...

Сълзите никога не се превръщат в лед.
Солта във раните не позволява.
Не се затварят
и кървят.
Вината, ...

> ,,Изтървем ли България, изтървали сме всичко!'' – Николай Хайтов
Животът и Смъртта ни се преплитат.
Излитат сред вулкани от сълзѝ.
А нашите стенания помитат,
едната радост в слепите очи. ...

бас китара - Симеон Николов

Тук младостта е далечна утопия –
спомен от стари животи.
Как се наричат камини нетоплещи?
Жадни за обич имоти...
Тъжни парченца от тихо безвремие ...

Без изобщо да преувеличавам, вчера беше най-щастливия ми ден от мнооооого време насам. Вчерашната сутрин беше най-красивото нещо в живота ми, поне за което в момента се сещам. Натрупалия сняг по дърветата, храстите, жиците, пейките. Светлината на изгряващото слънце отзад, ама неразцъфнала още светли ...

Платиха му на Слави да се пъчи,
да бъде нашият "морален стожер",
започна от екрана да ни мъчи,
да се шегува колко много можем.
Поиска да направим Референдум, ...

Дали личи си сутрин като стана
че, когато лягам си, заспивам със сълзи...
Какво обърках? Картата къде ми е? Какъв ми беше плана?
Устата няма е, очите ми са запечатали милиони нейни образи...
Картини нескопосано нахвърляни със молив... ...

Съмва се.
Лъчи се спускат към стъклото,
но дъждът се стича като из ведро.
И съмва се.
Повява вятърът, отронва се едно листо. ...

Побеля от студ тишината
и приветства първия сняг,
после кротко поспря до вратата
да погали къщния праг.
Топъл хляб и свещ върху масата ...

Живот живях с илюзии, с химери,
но Истината бе ми идеал.
Със знанието мъдростта намерих
и не престъпих светския морал.
А песните са моето спасение, ...

Изгубени, в кръгове.
Въртим се и няма
в миналото връщане,
ни светло бъдеще пред нас.
Пляс, пляс, ...

Тук-там изпъкнала, другаде вдлъбната...
дали Земята е плоска?
Не зная, но танцува великолепно!
Балерините и подражават.

Аржентина, mi amor
Това пътуване започна в Гватемала. Ще се попитате, защо започвам в Гватемала? Защото докато се наслаждавахме на прекрасния остров Флорес и се чудехме дали може да се изкъпем в езерото Флорес (в тропическите страни преди да се изкъпе човек в езеро, трябва да попита хората, които жи ...

– Богове. – прошепна и се покатери на стола си.
– Какво? Какво има там?! – изхлипа Франсис и също се покатери. Въпросът й проехтя по протежението на цялата маса, повтарян от всички гости, които също се закатериха по масата и столовете, разбутвайки храната, пръскайки кристалните чаши под обувките си. ...

Разходка в лимузина
Когато все пак и аз ще тръгна,
по онази пътека – надолу, но стръмна –
начело ще бъда, макар и за кратко – ще водя,
ще се обърна ли, преди да почна да бродя? ...