Някой чука на вратата,
що да видим – Баба Марта,
с Пижо, с Пенда, под ръката –
бързат, сякаш в надпревара
да закичат мене, тебе, ...

Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...

Ние знаем всичко за теб.
Коленича пред поезията си.
Те знаят всичко за мен.

Блян
Аз се влюбих безгранично.
Ти стана света за мен!
Моя мъка стоезична...
В лапите ти бях плен.! ...

една съвместна работа с Меги Гювенал
Тиквичка си купих, ала рече
щерка ми: не ще ли пощадиш
тиквичката кръгличка, човече,
знаеш ли какво е да садиш, ...

Любов чрез екрана
Запознанства от ново измерение
Виртуални срещи, от разстояние – любов.
Лица зад маски или със откровение -
подходът стар заменя се със нов. ...

Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...

Сокриј ги сабјите,
да не се посрамотиме пред гостите.
Сокриј го тропското овошје под масата,
во сиромашна земја
ќе јадеме само грешки и понижување. ...

Свят за двама
Споменът ме връща до пейката за двама,
потъвам в твоя поглед,
изгубвам се в прегъдката ти,
водиш ме към очакваната радост. ...

Денят приличаше на прясно разсипана бяла, блажна боя. Плътни, вади задуха се стичаха по сградите и улиците, а слънцето наподобяваше размазан пръстов отпечатък. Тук- таме проблясваше светлина, която режеше облаците на две, но бързо потъваше между тях. Дъждът падаше като камъни сваровски в празна, кри ...

Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с ...

От древни времена ме е избрал
да бъда Негова – нарече ме жена.
От любовта си Той ме бе създал
и вложи в мен от Свойта красота.
Дари ме със търпение и сила ...

Отдавна никой не ходи на лозето,
затънало в бурени, пръст и кал.
А някога на тихата земя е раждала лозата
най-сочните зърна.
Хранила е тя юнаци със своята пълна гръд. ...

Като наздравици с вино
във чаши кристални
ромóли навънка дъждът...
Като просъница тъжна
от тука премина ...

Ти си тихо утихваща морска вълна,
полягаща нежно в Хавайския бряг!
В окото ми с тебе сърфира в сълза...
Времето спира лудешкия бяг.
Сред скалите в които клокочи вулкан – ...

Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...

Не е честно да ме храниш с надежда,
когато над деня се стеле нощта.
И не, не това ми съдбата отрежда,
да изживявам лъжа след лъжа.
Не си мисли, че щом нощем заспя ...

Качвам се - там три педала.
Чудя се със кой да почна?
Хвърлих поглед в огледалото,
разтреперах се (нарочно).
Баш на мен ли ще се случи ...

да знаеш че за хората си лесно заменим
толкова е просто да те изтрият от живота си
като тротоарната рисунка с цветен тебешир
заличена без следа от нечия обувка

Народната работа стои над всичко.
Васил Левски
У нас и в чужбина
с имот след имот,
с коли вихрогони, ...

Напористо нежен сън ми се явява,
в тихите ми нощи да ме приюти.
Казвам му, че в топли сънища не вярвам,
плахо го отпращам, без успех, уви.
Упорито нежен, пак ми се вестява, ...

Какво е любовта, човече?
все се питам и не мога да измисля
дали е стягане на гърлото от болката
да не обичат те, а ти да ги обичаш.
Какво е любовта приятелче? ...

Леко притеснено, но все още игриво очите ти търсят. Оглеждат внимателно наляво, после надясно.
Нищо!
Не искаш да губиш. Не знаеш, не можеш...
Идеалната комбинация.
Аз инат, а ти? ...

ПРИЧИНАТА
Р. Чакърова
Една и съща е причината
и за сълзѝте, и за радостта.
И колкото и път да е изминала, ...

Два свята различни – черен и бял,
две съвършено различни вселени,
се лутат безцелно из космоса цял
самотни, безпътни, сломени…
Тези два свята – и черен и бял, ...

Розичке, не ме плашат бодлите ти вече,
не ме болят, надълбоко в сърцето влизат.
Толкова надалеч и толкова на близо,
в ядрото на земята, корените на любовта...
А тези на небесата, къде ли са, какво ли правят? ...

Червено вино.
Рой звезди във тъмна нощ.
Любовта пламти.

1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг. ...

Усмивката на младостта
В ъгъла на живота се усмихва младостта
и всичко преминава в сълзи и очакване.
Усмихва се младостта над забравата
сърцето ненаситно за твоята любов. ...

Цигулката, която ме разплака
стои самотна в мрачния калъф.
А нотите ѝ - скрити в буренака,
поникнал в двора... Някакъв такъв,
какъвто сме навикнали да търсим, ...

На пролет мирише, а сняг заваля.
Дали да се влюбя, или да зарежа лоза?
Заслушах ефира. Мечтае любов.
Реката, и тя, припява: Любов!
Върбата потапя влюбени клони... ...

Не на екс!
Остави да ти запари!
Бавно! Премини през всеки вкус!
Не! Недей да го преглъщаш, още!
Удължи гъдела радващ сетивата! ...

Охулиха я. Не можа да светне.
Изпиха после виното в тъма.
Продажна я наричаха, проклета,
тя гледаше ги плаха и сама.
Прибра крилете, свити и ранени, ...

Немирни, като вятър се обичаме,
отпили глътка волна свобода.
Забраните човешки не отричаме,
отрече ги родена любовта
в чашите препълнени със вино, ...

В сандък заключих съкровените си чувства,
ключът захвърлих в кладенец дълбок
и чакам! Чакам, този който,
да счупи катинара със любов!
Във своя замък сив и мрачен, ...

Поредният ден като ден в календара.
Навярно отрано на някой сърдит -
под калния счупен чадър тротоарът,
подгизнал, намусен, дъждовно кънти.
Една валентинка, подгизнала също, ...

Срещнали се трима стари познати. Отдавна не се били виждали. Единият бил успешен бизнесмен, вторият бил известен актьор, а третият… ами той бил обикновен работещ човек със семейство. Отишли да седнат във близкото заведение.
Бизнесменът седял важно на тапицирания диван. Пушел пури и разказвал за свои ...

Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе,
Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе...
Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме...
Не мога и миг да издържам, ела и при тебе вземи ме...
Липсваш ми, защото от твоята ...