Единствена
пролуката
във сетивата,
през която иде
истината. ...

Знам,
че никога
не ще ме предадеш.
Знам.
Чрез болката надмогната ...

Отново Коледата наближава
и спомени далечни ми навява –
спомени за детството, в което
за играчки копнееше сърцето.
Бяха хубави години, ...

на С.П.
Завършил бях с отличие курс Право Пещерно,
дето ни учеха, че в Право е по-силният,
а всички други покрай Него – са Васали!
Вървеше си животът гладко и едва ли ...

Мамо, нарисувах
яслата, в която
БОЖИЯТА РОЖБА
свети чудновато!
Свети, озарява, ...

Усмихвайте се
Тишина, мелодия тиха
и струната на душата запява
и преминава всичко във филмова лента.
Доброто наднича в единият ъгъл на живота, ...

В Дулово са притеснени
днес, за срещата със мене.
Търсят зала по-голяма,
да не стане местна драма.
Аз ги зная, че са пичове, ...

Времето лекува душевните рани. Предният път ме излекува, и сега ще ме излекува. Въпросът е колко дълго ще продължи поредната терапия. Защото понякога на човек му е трудно да издържа.
Пак си мисля всеки ден за нея, но сякаш за по-кратки периоди от време и не ми идва да правя глупости, като да я следя ...

ВРЕМЕ ЗА ЧУДЕСА
По Коледа се раждат чудесата
от любовта непре́ходно човешка!
Изчиства се от облаци душата,
забравила предчувствия и грешки... ...

Да седнеш край ниската маса на село
сред птичи хор от гласове,
пред хляба и солта на дните.
Да споделиш с близките си залък:
благословен от мисъл и от дело. ...

Всеки, който не е бягал от часовете по история, е чувал за Византия и за нейната роля в средновековния свят. Византия обаче е наименование, дадено на Римската империя (Романя, Романия) век след нейния крах. Всички поданици на константинополския басилевс се наричат ромеи, а гръцкият етнос няма абсолю ...

7.
Защо… Но исках да науча още много неща, исках да разбера какъв е светът след смъртта, исках да видя кои са хората наоколо ми…
Поради което замълчах и тръгнах с Господ. Излязохме от гостилничката, спряхме, погледахме след отдалечаващата се групичка. Ето – Големият Иван се откъсна от нея и сви по е ...

Виж, вятърът рисувал е картини
отвън по заскрежените стъкла
и питам се, кога оттука минах,
била ли съм или не съм била.
Навярно някога, когато детство ...

Небето се пропука
и от неговата гръд
излезе лъч надежда,
за отминали отдавна времена,
когато Севт тук се е разхождал ...

Ще си отида тихо -
да не те тревожа
и да не престъпвам твоя сън.
Мечта за друг скръбта ще уталожи
и пак ще свети въздухът навън. ...

Такава топла зима е без дим.
Зениците в очакване се свиват.
Не слагай светлината на везни
с измамния предел за поносимост!
Сега не помня можех ли без теб. ...

Плач
Не взе ли достатъчно?
Не взе ли? Не взе ли?
Не взе ли всичката вяра, любов?
Можело още, да можело, можело! ...

Елизабет седеше на пода на килията си, прегърнала коленете си и скрила лице в тях, опитвайки се да запази поне мъничко топлина в тялото си. В ръцете си стискаше колието от майка си.
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...

Адвокатът влезе в офиса в осем сутринта. Момичето на рецепцията се изненада – шефът никога не идваше толкова рано.
– Двойно кафе, моля! – каза и се забърза по стълбите вместо да използва асансьора.
Тя се стресна. Отиде в кухнята и пусна машината. Тъкмо мислеше да направи кафе за себе си. Какво ли е ...

Студ в душите и сълзи в очите.
Две сирачета сиротни и мечти
на прах разбити, останали самотни.
Подлецът кръвен това ни причини
и теб за винаги от нас отдалечи! ...

Липсваш ми
Без тебе, Роси, животът е суров,
без теб това не живот.
Какво да дам, о, богове,
да бъде в живота ми за миг поне. ...

Помниш ли детството? Малко градче.
Тичахме боси и диви.
Малък бях още - невръстно момче.
Ти пък бе много красива.
Носеше, спомням си, синя пола - ...

Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“ ...

Още тичам нагоре по стълбите,
и със радост живея във времето,
настървено си вдишвам минутите,
без да охкам, опънала стремето.
Още вярвам във вятърни мелници, ...

Качих се на въртележката с кончета,
И се въртях, и въртях, и въртях.
Захарен памук и дъвки за балончета.
Животът прилича на лунапарк.
Качих се на въртележката с кончета. ...

Бях там,
където три реки се вливат,
водите се прегръщат
и тихичко шептят,
бреговете с ласка ...

Стоя самичка на брега...
Минават изгреви, минават зими.
А хоризонта, все така
Е твърде идеално равен.
И нито капка в повече – лазурно синьо. ...

Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си – огледало,
което с побелели сълзи плаче.
Минавам през кристалната завеса ...

От половин час Лили и Боби редяха кубчета с картинки. Лили беше много разсеяна. Непрекъснато поглеждаше към дивана, където в голям найлонов плик седеше красиво, плюшено мече.
- Лили! - ядоса се момчето. - Погледни, какво си направила?
- Какво?
- Ето, какво! - Боби посочи кубчетата. - Това, тигър ли ...

Човек ли бе или кукла?
Марионетка? Проститутка?
На конци невидими ли играеше
докато в тишина ридаеше?
Нима не бе нещо повече от плът, ...

Коледата чука на вратата.
Идват празниците светли.
Иска ми се с доброта,
да напълним днес пакетите,
не със стоките от Мола ...

Ошав
Опазил най-малкият син златната ябълка, откъснал я, отнесъл я на майка си. Тръгнали сетне тримата братята да търсят халата. Сам самичка останала клетата им майчица. Гледала тя ябълката, въртяла я из ръцете си, мислела си за синовете.
Един ден си отрязала късче от плода. Рекла да отреже по резен ...

Аз все така ще те обичам,
във края на деня,
на устните ти въздуха ще вдишам
и сладко ще се унеса.
топлина, по вените ми ще се стича ...

Прозорец към звезди....
искам да скачам...
не, не ме е страх...
казах ти – да летя се научих...
Едно вдишване, ...

Завряният зет
Заврян зет е такова същество, непознато
във други държави. Вирее само у нас.
Подвластен на много правила всепризнати –
достоен за Гинес го правят от раз!... ...

Колко тихо побеляха косите
И времето всякаш без миг отлетя
Дори спомените безпомощно спят
На ръба на моята скръб.
Светят очите в заспало невиждане ...

Защо мъжете отиват на война
Симо Спатията се изсули от кръчмата и се понесе в тръс към къщи. Закъсняваше с цели петнадесет минути и това щеше да се отрази на семейната му биография. Като се замисли, каквото и да правеше, онази все беше недоволна. Под „онази” се разбираше жена му Мима, която беше зод ...