00,00 – 01,00 часа.
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...

Откривам празноти във паметта си,
навярно от години и тъга.
Сега съм мимолетна и понякога
забравям даже аз ли съм била,
оная със усмихнати зеници, ...

Бавно стъпвай!
Сълзите ми са долу
във краката ти!
Не ги настъпвай
с подметките ...

Все ни учеха как не трябва да крадем, че това е наказуемо, следователно кражбата - грях. Обясняваха ни, че откраднем ли нещо, то може да е единственото, което човекът отсреща да притежава, тоест не е честно спрямо останалите. Макар хиляди пъти животът да ни е показвал, че почти нищо не е честно, има ...

Закука ме кукувица!
На парични проблеми!
Какво ли разбира таз птица
от парите, дявол да ги вземе!
На комина кукумявка запищя. ...

Лицето - издължено,
стърчащ - носът,
очите - лед студени
и заразителен - смехът.
Девическа походка, ...

Да, любовта във виното искри
и Купидон ранява ни без звук,
цветя и рози, вино и мечти,
а утре незапомнен махмурлук.
Долитай, Купидоне, кучи син, ...

Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...

Откъде да започна!
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима! ...

Откровение
Исках нещо да ти кажа аз преди да завали,
дъждът премина и сякаш мислите ми той изтри.
Не помня нищо и нищо не мисля,
исках просто ума си да изчистя. ...

В очите ти затворено небето,
а в ръцете си държиш сърцето,
сърцето, което дадох ти сама
и искам да е твое до края на света.
В очите ти морето се вълнува, ...

Преплува океан с безброй съдби
и не потъна в този хищен хаос.
Ти прелетя над слепите тълпи
и не пропадна в пропастта от жалост.
Премина през пустини с жарка ярост, ...

МОЯ ЛЮБОВ НЕВЪЗМОЖНА…
Моя любов невъзможна –
толкова чиста и свята,
толкова проста и сложна,
светиш тъй ярко в тъмата. ...

Едни очи не мога да забравя,
едни очи с цвят на кафе,
които преди една година
пронизаха моето сърце.
Видях ги в края на ноември, ...

Влезе тихо при мен! Бе едва доловима,
но почувствах дъха й отблизо!
И остави следа... бе следата незрима,
сякаш никой не беше тук влизал!
Приближи се, в мига пожелала покой, ...

Ако сънят ти се пречупва през нощта,
а сутринта кафето вещае проблеми,
не се замисляй, а излез в снега –
в зимата има и хубаво време.
Излез от рано и опитай се да счупиш ...

Смърт. На близък. Или на приятел.
Смърт. На животно. Или на дърво.
Сълзи. Заради смърт.
И страх. От Нея и от Злото.
Самота. Милувка сладка. ...

22,00 – 23,30 часа.
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...

Не съм добре дошла в съня ти,
но трудничко ще ме изгониш.
Все някак ще минават дните,
но в нощите си с мен ще бродиш.
Дочух, че щом сънуваш някого, ...

Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета, ...

Ако утре до мене си ти,
светлина ще огрее във мрака,
с песен славей ще ни поздрави,
появи се, не мога да чакам!
Разтъжих се за твоите устни, ...

76
Със его Бог човекът е дарил.
Така от Себе си е Той разграничил
най-прекрасното свое творение,
когато в него с обич се превъплътил. ...

„И Странджа дивна, мълчалива…”
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута. ...

Любов, знам, че си до мен.
Знам, че имаш име,
знаех си, че някой ден,
ще изпадна на погледа ти в плен.
Любов моя единствена, ...

Есен бе в душата ми
сега е зима
ледена и пуста
няма даже сняг
бурно е морето ...

Небето ми бродира любовта
с пулсиращата цветност на сезоните.
Усещам слънцето, дъжда и шепота им,
които ме притеглят до безумие.
И някъде, сред цялото това усещане... си ти, ...

Кой си ти в този мой объркан свят
даващ, взимайки от мен
всичко в което искам да повярвам?
Ще застанеш ли до мен
или продължаваш… ...

Очи не ти трябват да виждаш...
но трябва ти просто душа...
душата, която обаче...
захвърляш
тъй лесно ...

Още при сътворението на света Бог е отредил жената да бъде спътница на мъжа, негова опора и майка на децата му. Макар през вековете мнението за нея да се е лъкатушило между образите на светица и грешница, тя е покорявала с чара, красотата и силата, с които е дарена. Да, жената може да бъде и светица ...

Не чу молитвите ми Бог –
да ме направи Ева –
вярна, покорна и блага,
готова да дава, дава, дава...
Вятър ми сложи в душата, ...

Може да бяха поне на сто,
жилави като корена
на онова стогодишно дърво,
дето расте в двора им.
Къщата – колкото птиче гнездо, ...

Коприна е душата ми приятелю,
коприна е...
От финни нишки е тъкана
от любов и тънка свила.
Докоснеш ли я-оставя мекота ...

Обичам те...
(помня, да, ти ме отвлече)
Обичам те...
("нежна тръпка" май ме нарече)
Обичам те... ...

Животът като черга пъстра
по дните се търкаля.
Понякога тежи ни кръста
и шапката ни стяга.
Ругаем го (непоетично) ...

1/Демагозите пак се кълнат,
че със Доброто ще вървят,
но със Доброто от което,
ще си пълнят истински ШКЕМБЕТО!
2/Една персона се изпъчи, ...

ЗИМНО СЛЪНЦЕ (редакция)
Р. Чакърова
Пропусна зимно слънце през очите си
премръзналият ми от тишина прозорец.
А слънчевите зайчета разплитаха ...

Начална точка...
Една небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,
а в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.
Затворена стоя сама, във свойто тайно измерение,
по стари древни правила, напред вървя със нетърпение. ...