Не вярвам днес във вълчите устои,
светът заклещили в яростен капан,
духът ми не поставяйте в окови,
насреща ви е дързък хулиган...
Роден съм, за да свиря на китара, ...

Втори вариант:
Какво ли това означава,
че тъжна е мойта душа;
отколешна приказка става
неспирна храна за ума. ...

Имало едно време един цар.Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчета му се ра ...

на битието
и съзнанието е
целта* - небето
.....................................
целта* ...

Годините ме носят все нагоре
по неизвестния за мене път.
Под слънцето живея аз отколе
във уморената от грижи плът.
Във този небосвод с човешки дири ...

Отмива бавно залеза реката..
Денят заспива, идва вечерта.
И нежно носещ аромата на цветята
играе вятъра със моята коса.
Отпивам тихо пролетните аромати ...

В Свята и Велика сряда
Юда предал е Христос.
Само за тридесет сребърника даже.
Днес отново е сряда.
Някой отново предава ...

Дано да съм изплакала сълзите ти,
които са те чакали в засада.
Дано съм овършала и въздишките,
събрала после всичката омраза.
Тъгите ти докрай да преосмислих и ...

Изгрее ли Слънцето умират звездте
Или просто си се преструват
Свърши ли живота се скриват душите
А "живите "ги виждат когато сънуват.
За да изгреят звездите, кажи ми, ...

"Пусни го по течението, ще си отиде!",
но не е корабче хартиено да отпътува
нито може в сън без плач да се роди
той – споменът, във мен неизлекуван.
Отново ме връхлита, тича срещу мен, ...

Вълшебната флейтистка
Под сянката на градското дърво,
на пейката приседнал на пусия,
минути десет имах да убия.
Търговците ухажваха със стока и усмивки, ...

Изяж ги, човеко, така ти се пада,
половин година зверски страда,
време ти е да се радваш,
и успехите да грабваш.
Всичкото това търпение ...

Щастието за мен не е
да ми дават, ами аз да давам,
не е срещу богати и бедни,
ами да си с добрите.
Щастието не дели хората, ...

Неизплакани сълзи в очите ми напират
и гърлото от мъка почва да боли,
отдавна татко си отиде,
но този огън продължава да гори.
Понякога те виждам във съня си – ...

Дадоха ми персонална пенсия.
Първо го чух по радиото. Отворих нета, гледам по сайтовете – вярно, бе! Дали са ми персонална пенсия.
Нито знам защо, нито знам кой. Ама пише – по предложение на министър е станала тая работа. После цялото правителство е взело решение чрез вишегласие и консенсус. И накра ...

Защо си мислиш че разбираш,
защо не кажеш „аз сгреших“,
защо живот на друг копираш,
защо си сам изневери?
Защо злорадстваш със охота, ...

Дойде тази пролет със пролетен лъч,
дойде тази пролет със истински пъпки,
спусна се тя на смели криле,
на клоните кацна радостна тръпка.
Изникват новите празнични дрехи, ...

Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –
плодовете отдавна изгниха от чакане.
Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана.
И не помня била ли съм друга за някого.
Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици – ...

Посвещавам на дъщеря ми ТЕОДОРА – прекрасна и непозната както всичко, близко на сърцето ми. С моята закъсняла признателност, че ми позволи да бъда нейна майка.
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА,
Косите ѝ да позлатят гребена
И той да събере лъчите на лънцето...
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА, ...

Бях заспала с отворени очи, сега съм будна със затворени очи...
Бях стъпкана гъсеница, огъната в пашкула си
затворена в клетка, безработна пчела с жило...
бях като човекът Уве, но без минало обичано...
без спомени и мечти, без любов, без сега и утре... ...

Вие се и се превива
плетеницата човешка.
Пред икона – свещ –
моли се за здраве и за прошка.
Пламъкът трепти ...

Малчуган пита баща си: Тате кога разбираме, че са забили нож в гърба ни?
Бащата: Когато го извадят!

Директор Тарной базы, - Влас Иванович Курайоглу посмотрел на часы, и на зимнее слякотное утро, спящее в темноте арочного окна. На работу пора выходить.
Второй год как Тарная база соскочила с развалившегося потребсоюзовского воза, тлеет никому не нужная на пустыре в край города.
А все минувшие ударны ...

Научих се
да си поставям
изпълними цели
и да не плача
от умора и безсилие, ...

На пейка стара бяха той и тя,
в прегръдка – двама млади.
Звезда в небето прелетя
душа нагоре се отправи.
Сърца обичащи са слепи, ...

Ох, на баба, сладкото дете,
май заслабнало си, виждам.
Баба питка ще ти опече,
ще ти сипне кисело млекце.
Ох, на баба, мило сърчице, ...

“Как е времето при вас?”
“Преди да сляза долу беше слънчево, но по нашите планини може за секунди да завали. А при вас как е?”
“Студен въздух идва от север, смесва се с влагата от океана, накратко казано – неприятнo ...”
Откакто бяха открили тайната пряка линия (те си я наричаха “телефон на довериет ...

Силно аз кървя
и оставям стъпките червени.
За теб те са като огледало,
поглеждаш ги
и виждаш себе си. ...

Рисувам твойте красоти с буквеното слово,
омайна си ти, ах, как пленяваш моите мечти!
Душа и сърце имаш ти, а то за нас българите тупти!
Историята наша разказва за теб, за всички радости, тревоги и успехи.
На нас си дадена ти, свещената земя во веки! ...

Прохладна бистра синева,
зад хребет слънцето наднича.
Стаена тръгва си нощта,
Земята в светло се облича.
Прелита птица устремена, ...

Кога ќе ми здодее совршенството од приказните
се враќам во реалноста
на непријателот му давам леб
ми враќа со камен
ми ја пали куќата ...

Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.
Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя ...

Лапсус!
Тъпотиите са различни – полицаите... същите!
Липсваш, лягаш, лапаш...
Язък за филолозите в семейството.
Безпроблемно ти осквернявам егото – чисто граматически... ...

Мъглата се беше увила плътно около планината, все едно желаеше да я задуши. Сутрешният въздух беше студен.
Борис тичаше по каменната пътека над склона. Отчаянието беше на път да го превземе, но волята му още не го пускаше. В момента нищо не беше способно да го спре да я намери. Къде е тя?
Глутницата ...