Тихата нощ разтвори прегръдка,
докосва те с целувка нежна и сладка.
Луната изпраща своите тъжни лъчи,
затваря за чудесен сън уморени очи.
Нощта със своята прелест ти шепти. ...

Къде, къде да отидем, къде?
Защо не на море?
Но сапуна къде да го денем, къде?
Далече от нашето малко дете.
Ще грабнем лопатки, и шнорхел, хавлии, ...

Аз вече чакам само полунощ,
когато идва нова дата.
Денят без теб е скучен. Лош.
Най-хубавото. Безвъзвратен.
И после следващ. Нов и друг. ...

Опитах да си нарисувам живота.
Такъв, какъвто го зная.
Започнах със нещо по-просто.
Детско личице, невинно сърчице,
палави ръчички и крачета ...

Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат, ...

- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази ста ...

Недей сърце да плачеш,
водата всичко ще изтрие.
И времето ще хвърля пръст
над всички нас.
Когато няма да ни има, ...

Текст - Стойчо Станев
Композиция - Павел Станев
Аранжимент - Група Ню Имидж
Изпълнява - Августина Петкова, Павел Станев - бекинг вокали
Видео към песента може да гледате тук : ...

Отиде си денят.
И слънцето
полегна
някъде зад хоризонта.
Припадна мрак. ...

Обичам те!
Искам да бъдем
завинаги
двама
във този ...

На този свят има хора, кучета, котки, овце, крави, магарета, кокошки и още какво ли не!
Лора беше котката на моята баба. Беше я кръстила на една певица от едно телепредаване.
Гледаше го, защото беше сама! Чакаше го с нетърпение, за да види своята любимка. Телевизорът осмисляше дните й. И пожълтелите ...

Дойде и тя, ваканцията лятна! -
усмихна се учителката щатна,
Най-сетне тишина и свобода,
каквато няма в родната страна.
Умората е вече на лицето, ...

Как може да те разчетат
правилно,
когато не са се и опитали
да минат отвъд
поне малко – ...

Какво намираш още в уморените ми дни.
Отдавна в тях загнездил се е листопада.
Издигнала съм си решетки и стени
и в хаоса им въдворила съм порядък.
Там няма тишината никога да спре ...

Исках да извая теб от неземните неща!
Така красива беше!
Ръцете ми трепереха, когато те докосвах!
Очите твои ме горяха!
Чаках светъл ден, само да те зърна! ...

Скеч от Генка Богданова
УЧАСТНИЦИ:
ТАШКА :
ДОНА:
Сценично оформление - масичка и два стола. Дона чисти боб. Чува се, че някой вика отвън. ...

Неканен във живота се завърна,
разби деня ми подреден.
С усмивка тъй блаженно свидна
обърка всяка мисъл в мен.
Сърцето се събираше отново ...

Тялото ти
се топи
от моя допир
и иска
всяка вечер ...

Еднакво далечна и близка... За мене
ще бъдеш и устрем, и тиха голгота.
Душата от болка престана да стене
и иска да чувства само живота.
Захвърлих по пътя най-лошия спомен ...

И само ако спреш и се огледаш –
един и същ е тоя път.
Не крият ли завесите на егото
от взора повече отвъд?
И не че, не че ние сме неважни, ...

Заплака пак душата ми,
а мислех я, че спи –
с болка я събудиха
измъчени мечти.
Не ти се сърдя ...

ДУША
Всяко мое неделимо сетиво
развива мислите ми полово
и, вгледан зорко в две страни,
чувствам как сърцето все боли. ...

Да нямаш нищичко дори,
пак си имаш всичко –
земя, слънце и звезди,
и облаци от Живот надвиснал.
Така душата е в менгеме, нали! ...

ТАНЦ
Отново си с блестяща черна рокля
червен колан и сребърна тока...
А аз с жадуващ и с блуждаещ поглед
те следвам във безкрая на нощта… ...

Защо мълчиш?
Аз гасна и затихвам сам в безкрая
и търся те на бурята в плача.
Повяхна любовта ни. Вече зная.
Къде отиде питам се сега... ...

Всеки ден живея с рими,
(повечето предвидими).
Занареждам си ги лесно,
щото ми е интересно.
Пример давам – с дума "ЛИЧНО". ...

Елвис Креспо - Нежно
----------------------------------------------------------------------
Autores: Elvis Crespo
---------------------------------------------------------------------------
Автори: Елвис Креспо ...

Срещнаха се случайно пред специализираната книжарница на първия етаж на ректората. Беше дошъл да запише сина си в първи курс, да бъде с него, докато плаща първата такса, да му покаже аудиториите, да си спомни студентските години. Беше много горд и се чувстваше едновременно тъжен и весел.
– Здрасти, ...

Yeah...
Oh...no..
What the hell!
We became friends
on Facebook.. ...

"La berceuse matinale de papa"
~
Tu montres
ton petit
bout du nez ...

Вчера казах ти, че те обичам
днес ще го повторя пак
отново утре ще се вричам,
като полудял от страст хлапак.
Искам наш’та обич да е вечна ...