Огнена лава от моите вени
бавно се спуска, пълзи към сърцето.
И теб ще покрия със лава червена.
За теб ще запаля
дори и небето. ...

Автор: Генка Богданова
Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика. ...

Куче в Мерида!
Мерида! Градът оставил едни от най-веселите и ярки отпечатъци в мен от цялото пътуване. Гледката на Прекрасно осветения мост, над смълчаното езеро, имаше почти магическо излъчване. Палмите и пейките, спокойствието и затихващия шум на един заспиващ град. Светлините украсяващи нощта. Но ...

Обикнах те и с много труд
продължих да обичам горчивата болка.
Несподеленият живот е третина живот,
клонящ към абсолютната нула на миналото.
Несподеленият глас е убиващ ме глас, ...

Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй безброй редят пред мен ...

А можеше да бъде различно.
Да летим към звездите ярки.
Чувства да изразяваме поетично,
докато мечтите са още жарки.
Но те изстинаха, а с тях и ти. ...

Вестоносна
В едно царство, в едно господарство, издал закон царят: който донесе лоша вест – веднага да му се отсече главата.
И от тогава в това царство, в това господарство, имало само хубави новини.
Така си и потънала Атлантида – без някой да посмее да съобщи, че водата се надига…
Телевизионна ...

Всяка вечер събличам Луната
и я пускам в свойта постеля.
Моят поглед трепти като вятър
щом се сгуша смирено във нея.
И започват звезди да пулсират ...

Листата тихо падат,
за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.

Дай ми още малко любов.
И не тръгвай.
Не днес.
Не сега.
Не така. ...

Искам да прекараме
част от живота си
заедно.

Свети Октомври в златната риза.
Глъхне морето в тиха печал.
Есента бавно в къщите влиза
и си развързва пъстрия шал.
Сяда на прага, топла и боса. ...

Как ли радостта да скрия,
горда българка в носия,
бодро крачи в планината,
със закичено венче в косата.
Скачат момци и невести ...

Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,
възпял отколешната си мечта.
Погалих с длан самотната брезичка ...

Понеже питането идва прозаично,
а прозата родена е да води спор…
Търкулна се гърнето поетично,
не похлупак- намери си стобор.
Нали гърне е – работа не му е ...

Представа нямаш колко те обичам
и колко страхове са ме подгонили,
и как ледът, по който тичаме,
щом спука се, ще бъдем спомен.
Във себе си тогава замълчавам. ...

Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни. ...

Изгревът на 13ти в петък мина през пътя на две орхидеи – едната розова, другата с бяла премени – тръгнали на разходка с чадъри сред облаците; изсмя се на небесния бояджия – боядисал бе падащи пръски надежда в бяло и пръснал по покривите, но толкова несръчно, щото надеждата я беше срам, и засмееше ли ...

в разгара си е
есента и лятото
полуповтаря

U2 – One
Is it getting better
Or do you feel the same
Will it make it easier on you now
You got someone to blame ...

Мечтите (са това)
Мечтите са това,
кой съм аз, че да възразя,
видях света и седемте морета,
всеки някой търси си нещо. ...

Всички ме питат какво ми има,
какъв ли живот живея,
живота е кучка която помете мечтите ми,
желанието ми за живот.
Поне ме направи поет, ...

Бушува Ураган във мен.
Руши света около мен!
Небето слиза ниско, ниско
и към земята се притиска!
И аз, сама във таз прегръдка, ...

До плюс безкрайност,
любов, без срок на годност,
неописуема, дори жестока,
привикнахме към тази болка.
До плюс безкрайност, ...

ДА РАЗДАВАМЕ ЛЮБОВ
Разбрах, дошли сме тука на Земята
на всеки да раздаваме Любов!
Да можем всички да Прогледнем Светлината,
да чуем този нежен Благослов! ...

Идва този миг на вдъхновение
на полудели стъпки и ритми...
на този танц, на тази песен...
този миг на страст и нежност...
В който, без да си дадеш сметка ...

… Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…
Heartfel
Този роман ти така не дописа.
Скита навън сред порои дъжда. ...

Живота
се свлече
и рече:
,,Келѐши!
Продукти ...

Пиша дума, пиша две
малко по малко пълня всеки ред.
Греша и отново се поправям,
историята на живота си променям в настоящието.
Днес съм тук, ...

Като черния дух на птица
в душата ми - мъгла, горчива.
Съдба пък тя, и сякаш Жрица,
все двама бродим посред дивото.
И тъй я следвам, без да знае, ...

Не съм жена, която се печели.
Из мен кръстосват древните легенди.
Където свършват всичките предели,
натам духът ми устремен е.
От славен бог ли с дар ще ме откупят? ...

Дали съдбата на шега ни срещна?
Повярвай ми, посмяла се е доста!
Едно по две - наглед задача проста,
а всъщност ураган от неизвестни.
Засякохме се. Въздухът изпука - ...

Магията идва... работата намаля, а на мен ми се пише, та ми си плаче – идва ми всичко ненаписано да осъществя – и на вас да добавя... щото като гледам, нужно е... Но в крайна сметка, плачът е за силните творчески пиячи, и другите не ще го разберат, защото умението да плачеш не е за всеки – плаче се ...

Когато на слънцето
му е студено
и не иска да излезе -
прегръща
облаците и заспива ...

Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...

Аз просто човек съм, преди да отсъдиш,
съществувам и дишам, досущ като теб.
За да бъда аз теб и ти мен да бъдеш,
послушай, поспри най-напред.
Аз просто човек съм, поискал небето, ...