И някой ден
ще ни надвие тишината...
Телефонът ще мълчи,
не ще похлопаш на душата.
Ще погребем дори това, ...

Твоя, някога бях..
и в сънища дори...
Виждах слънце,
което за теб свети.
Слънце, ех... ...

Жена с приведен силует,
забрадена със кърпа – шарен плат,
навела своята глава напред
кръстосваше по селския площад.
Познаваха я хора от селото, ...

Засявам дните си с мълчание.
И наблюдавам. И обмислям
сърдечните си разстояния
и облаците, в мен надвиснали.
Вървя по острото на ножа. ...

Нощес дойде ми неочакван гост.
Събуди ме,
красива беше,
каза: пасажер съм...
моля те... качи ме на небето... ...

Следвай светлината.
Тя чертае път
от очите до душата
и сгрява плът.
В мрака непрозрачен ...

Еден ден ќе се сретнеме
со доза на сомнеж и неверување
и ќе го премолчиме нашето предавство.
Ќе го видиш моето уморно лице
од некој претходен живот ...

В сърцето ми докрайно ще прелееш…
Прибрана е във мене любовта,
скътана във дълбокото не мига,
спокойна съм във тази тишина,
душата ми просторите намира. ...

За облаците
Заблъскаха се облаците във небето
и горе стана страшна крамола!
Тъмата облачна се плъзна по полето
и дъжд заплиска в близките села... ...

„Аз“ – дефиниция на всички наши характерни особености, като индивид. Често пъти в нашия свят се налага да водим ожесточена борба със самите нас. Ако ви звучи твърде грубо и банално, помислите и ми кажете не е ли това най-трудното битие за нас? Осъзнаваш, че имаш проблем, който бавно и мъчително те б ...

Дървото на старата наша любов,
изглежда, е пак оцеляло.
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято...
И млади листенца, напъпили в клоните. ...

Разказът е идейно продължение на "От 6 без 10 до 12 без 5".
Часът е 12 без 5. Съвсем нормална октомврийска нощ, което ще рече че зъзна на силно проветливо, а защо не и ветровито, мръсно стълбище на неотопляема панелна кооперация в покрайнините на София. Живея два етажа по-надолу в същия блок. Не ми ...

Слънчева утрин. От няколко минути съм на работното си място. Пия кафето си навън, на чардака. По дървеното стълбище на музея се качва мъж, надхвърлящ средната възраст. На главата му е вързана кърпа. Облечен е небрежно в тениска и къси панталони. Наболата му от поне седмица брада следва извивките на ...

Благодаря, че ме научи да съм сам,
да гледам как на мен да ми е хубаво!
Благодаря, че предпочете да си там,
където вече знаеш, че не си е струвало!
Благодаря ти, че не отговори ...

> ∞
>
>
>
> ...

Добрата самарянка
Почти в самото му начало, в дясно точно до пътя имаше бензиностанция. Преди и покрай нея, черен път с лек наклон се спускаше до задната ѝ част. Там се намираха приземните помещения. В тях се помещаваха печки, хладилници, мивка, маси и най-различни други неща, загатващи ми че горе я ...

– Недей тръгва, дъще! – тръшна се майка ми и ме разряза на две. Иди, че събирай половинките, които ритат една срещу друга. Разбрах: само майка ми може да ги събере. Въпросът беше как да я кандърдисам да го направи. Ама нали съм от стара коза яре, след няколкодневно умилкване и ред обещания майка ми ...

Няма те. Не спирам да те търся...
... Щом затворя очи, си пред мен
и виждам, как задъхано бързам,
да живея с теб, новия ден..
Усещам, в очите ти давя се ...

Ах момиче, момиче
така си пенлива,
както пенлива е морска вълнá.
Ах момиче, момиче
така си красива, ...

Свири гайдарино, свири.
Една песен искам да изпея.
Роб съм аз на любовта.
Една жена ме омагьоса.
На брега на едно море тя ме срещна. ...

И днес денят ще се търколи.
Огромен облак белосив ще понесе
на плещите си
радости, неволи –
едно вълнуващо се, дъхаво море. ...

Все ме тегне към тая пейка. Сънувам я. И сякаш съм там: беше есен, добре помня, че нямаше никого на плажа, дори чайките рядко идваха. Нямаше риба. Нищо нямаше.
И мен ме нямаше. Но бях там някак. Наблюдавах се.
Сиво. И небето, и плажа в сиво. Приседнах бавно; отпуснах се, за да си спомня. Имам видени ...

Запазѝ себе си
Спазвайки принципа общоприет,
човек не върви напред.
В стремежа си за адаптация
е нужна голяма симулация. ...

Първо извадих
иглата, забита
в сърцето ми.
На нея имаше
червен вълнен конец. ...

Зввздна кръчма. И халба със слънчево пиво.
Ще поръчам. Дори да ми е накриво.
Сред звездите вдигам наздравица шумна.
Само питам: а как се говори без думи?
В тишината – следа след следа ще заглъхнат. ...

Музикално
Музикант не съм,
ала слушател съм добър.
Ноти не умея да чета,
само нося ги в сърцето. ...

2.
Киро се протегна и сладко прозя…
- Ха стига, бе – рече Миро Елховския – Ще си разчекнеш устата. А и мен ме докарваш на дрямка…
- Ми дежурен бях – каза Киро и извади „сребърната“ табакера – Цяла нощ зяпах. Ама нищо…
- То добре, че е нищо – обади се Кръстев… ...

Мечтая пак да се събудя
пред прага стар в едно школó.
С букетче малко – теменуги,
нарамил нова чанта до дърво.
Септември хладен да ме гали ...

Обичйте мъжете си, момичета!
Обичайте и здраво ги пазете!
По-често ако трябва се събличайте
че техните очи са все заети...
И някой ако вземе да ви пречи ...

При него вечер ще се връщаш,
но духом няма да си там!...
По навик пак ще го прегръщаш
в спектакъл, неведнъж игран!...
Ще го докосваш с чужди пръсти ...

Ти не знаеш
Ти сигурно не знаеш как боли,
когато ти отраднат любовта
и колко парят мъжките сълзи,
когато сам останеш във нощта? ...

Ще бъдеш ти любов...
Ще течеш по мойте вени
Не ще покрие те покров
Не ще идеш във забвение
Ще се разливаш бавно... ...

Близки сме ний като изгрева с залеза,
свят между нас – любовта ни дълбока.
Нижат се дни в на разлъката наниза,
дружно вървим, но в различна посока.

Остават точно две минти
До очакваната среща
Която искам да опиша с думи
Но не мога, не е лесно
Колко мъничко звучи ...

СЕЗОНИТЕ НА СЪРЦЕТО
Пролет – светла, пъстра – беше мойта младост,
пълна с песни, радост, танци и игри.
Слънцето блестеше в небосвода ясен –
обещаваше красиви и чаровни дни. ...

И щом принцесата измести Пепеляшка
"Назад, назад, моме Калино"
Когато пожелая да съм нечия
измислям си гора непроходима
за да си струват болката и пречките ...