НеЛЮБВНА ПЕСЕН
Росица Чакърова
Ех, сладка мъко... Крива, дива драко,
издънко шумна, плевеле досаден...
Зелен си... И да вържеш век те чакам, ...

Приятелю, не спирай да разказваш!
На станът си не спирай да тъчеш.
Да наблюдаваш, после да приказваш.
Меч, стоманен да ковеш.
А сетне с него да пронижеш. ...

Тялото ми е празен съд,
а преди беше дом за тъгата ти.

Бутилка вино, кутия цигари.
Показват се белезите, като медали.
Любовниците гледат на тях,
като тайни които трябва да бъдат разкрити.
Като птичка в златна клетка. ...

Басня от Генка Богданова
Рибата мечтаеше да стане
ПРИМА сред световните сопрани
и в блестящи опери, чудесни
да запее арии известни - ...

Незабравимата детегледачка
Когато работиш в посолство договорът ти и правата ти са според законите на съответната страна. Посланикът ми обясни, че в неговата страна дори раждат още по полето, а и бременността не е болест и за това нямам нужда от 40 дни отпуск преди раждането. По тази причина, ми дад ...

Прегърнах тишината.
Не боли.
Тъгата спи.
Сълзите са пресъхнали.
Душата моя иска да лети. ...

Когато някой ни каже, че се самолекува, какво разбираме? Често пъти това означава, че аз самият ще решавам какво и как да пия или правя, за да се излекувам. Ако тялото може да избира как да се лекува, така може да избираме и за вътрешната ни проекция. Можем сами да се лекуваме единствено и само чрез ...

Бързам без заобиколки да предупредя склонните към прибързани асоциации читатели, относно бъдещото съдържание на настоящата двусмислено озаглавена творба, която евентуално биха могли да дочетат, въпреки вещаещото неминуемо разочарование първо изречение. Творението, което макар да е скромно откъм съдъ ...

Как да забравя твоите очи,
твоята кожа, като аз самата
я докосвах с устните си, как
да те забравя, щом в
прегръдките на друга те видях, ...

4.
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава ...

Не съм бил на "Драгойна" от години...
Но винаги съм искал да съм там,
да търся на възторзите си рими!
Със боговете да остана сам!
И цялата земя да и под мене! ...

А мислех, че ще имаме един адрес
и пощенска кутия с нарисуван гълъб
и улицата – номер двадесет и шест
ще бъде сбора на любовното ми чувство.
Но няма да се случи вероятно ...

Плакала е горчиво нощта...
П. П. Славейков
Париж нахлува с цветове и звуци
във стаята ми тъмна пак.
Душата ми – безкрила, куца ...

Понякога не мисля за жени.
Когато мисля, после ги сънувам.
Един път руса, друг път чернокоса,
винаги игриви, лъчезарни и красиви.
Само червенокоса не сънувам. ...

Бяха заедно през януари.
И той топлеше с дъха си
измръзналите ѝ ръце.
През февруари –
подари на любимото момиче ...

Хубав сън
За всичко си виновна само ти!
За дългите ми и безсънни нощи.
Обичам те! Не вярваш ли ми още?
Нима не виждаш моите сълзи? ...

Да не обичам
с цялото сърце
и да не страдам
когато си тръгват.
Да гледам себе си, ...

Стихове танцуват боси, волни,
рими леят се поройно в нощта,
строфи пеят арии тремолни,
поетът лута се из пустошта.
Римуваме ли живота ние ...

Днес е ден за почистване. Браво!...
Ще изчистим природата родна
във любимата наша държава
в дело общо и тъй благородно!...
Ще работим с желание всички – ...

Ти ме ухажваш със нещо повече
от розите, но с тях галиш сърцето ми...
Ти ме ухажваш със искрена мечта
и с жестове, дела - сбъдваш писмата...
Ти ме ухажваш със нещо повече... ...

Правиш убийци децата си мили.
Скъпа държаво, стани на крака.
Бързо запрятай ръкави изгнили.
Имаш да чистиш следа – срамота.
Родния дом, изкривен от обиди. ...

Къде си, НАДЕЖДА? Къде си, невярна невесто?
Той чака те нощем самотен, притихнал, на бара.
И всичко плати си (забрави да върнеш ти ресто),
последна наздравица вдига с кума си, Жетваря.
И спомня си време, в което в любов му се врече ...

Казаха ми да забравя,
казаха ми да подмина,
казаха ми, че за мен ще е по-добре,
за нея вече да не мисля.
Минаха години, ...

В съня ми идваш,
в нощите неверни –
все същият, влюбеният мъж.
Денят щом спусне
мигли черни, ...

Не ме вини че те обичам,
недей ми лепва този грях,
че слепешката аз след тебе тичам
че теб избирам, вместо тях.
Не си залоствай портите сърдечни, ...

Беше малко преди обед на един все още летен, но вече дъждовен и много мъглив ден в средата на септември 2020-та. Въпреки ситния дъждец, който кротко си ръмеше, бях навън и си правех поредната тренировка. Тичайки бодро по малките улички в старата част на София се подготвях за ежегодния турнир по улич ...

Войник на вечен пост
с надпис кратък, прост:
"Загинал за Родината!"
1912 -та е годината.
Една бе достойна ...

Аз зная, че ти си зад мене
(усещам парфюма ти лек).
Дочувам как тихичко крачиш
(как бавно се носиш напред).
Щом думи към тебе отправя ...

Ти на болката откликваш,
щом в сърцето ме повикваш.
На мигá се отзовавам,
че отдавна те познавам.
Искам те и ти го знаеш – ...

После секое разочарување
почнувам нова битка за среќа
додека чуден ветер го населува
местото во кое живееме.
Во сон умирам ...

(Александър Невски)
На София в сърцето старо
на Бога храм въздига ръст.
Изваян цял от мрамор в бяло,
а там, над него – златен кръст. ...

Небето тръпнеше.
Гневът на Зевс.
Въздухът във пламъци гореше
човекът, едва прогледал
стоеше ужасен ...

Човек понякога е удивителен.
Откриваш го във всички срички.
Понякога е въпросителен.
Понякога е две кавички.
Понякога е точка той. ...