Искам да се скрия от света.
В черупката си да се сгуша.
С цяло гърло да крещя,
но без никой да ме слуша.
Искам да се разградя, ...

Седи клошаря във кашона прашен.
През тайна дупка гледа
живота на богатите.
Не завижда!
Просто наблюдава! ...

Каква е причината ли?
Ще ти кажа.
Той си пуска пипалата.
Има тридесет букви.
И осемдесет и осем клавиша на пианото. ...

Светофарът в мен
комай е повреден -
свети само на зелено.
Вярно, път е всеки ден,
отдавна съм поел по него, ...

Ако открия оживели
моите желания,
през твоите възможности...
Ако се харесам
чрез ръцете ти, ...

НАСЛЕДНИК
Росица Чакърова
Не зная даже как да те наричам.
Безимен си. По-скоро... без лице.
Как мога някой "никой" да обичам? ...

Другите си одат
а јас заминувам
и зад себе оставам празно место.
Кога блискоста пречи
а далечината убива ...

Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е ...

Ще се върна някой ден.
Чисто нова. Преродена.
Макар и да не си до мен,
към тебе пътя ще намеря.
Очите ми да вържат. ...

/едноактна пиеса/
Действащи лице: тиква и будител
Забележка:
При липса на будител, ролята му се изземва от тиквата
Сценарист и режисьор: Лео Бедросян

На времето аз бях в Иран
и там разбрах, че с много думи,
които нося, бих разбран...
И те не бяха малка сума.
　 ...

Беше приятен слънчев следобед. Лятото отстъпваше пред есента и топлите дни бяха към своя край. Листата падаха по земята, завършвайки своя път, за да дадат възможност природата да изрисува следващия зашеметяващ пейзаж. Около парка цареше обичайния хаос. Хората хвърчаха по тротоарите, за да догонят ид ...

На ......
С теб дълго кръстосваме саби...
в напълно излишен двубой...
нанасяме рани след рани...
веднъж не си казахме: „Стой!”... ...

Животът препуска - немирен хлапак,
за миг се огледаш и тупнал в кана́вка.
Посипвай го с пепел, забърсвай го пак...
Зарива те с изпити, няма поправки.
Замеря те с кал, после бърше ти бузите, ...

ако бях по-млада
досега да съм тръгнала
през преспите
напряко
като куче ...

Десет непознати цифри, нима Надеждата отново ми звънеше?!
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
Оставих телефона да звъни... ...

Какъв бе смисълът да ме намираш,
да надничаш тайно в моя свят,
от който нищо не разбираш
и за него ти си сляп?
Какъв бе смисълът да се докосваш ...

Дъждът докосва ме със хладни длани
тъгата от лицето да изтрие...
Но тя в душата ми ще си остане,
макар и зад усмивка да я крия...
На пръсти в миналото ще пристъпвам ...

Каква луна е грейнала навънка,
върви ми се по белия ѝ път.
Да се засмея, да извикам звънко,
прозорци да събудя, да не спят.
Да извървя полето ѝ небесно, ...

И какво като казваш Обичам те!?
И какво означва за теб -
осем букви, с които се вричаш,
думи - две от любов към поет?...
И какво като толкоз мечтаем, ...

"Това, от което се нуждая,
не съществува."
каза някой някъде
и ми запуши гърлото.

IХ.
Каквото и да правят, както и да се стараят – по-голям ураган над алкохола от Врабчока не съм виждал.
Врабчока беше звеновод в ТКЗС-то в Бяла Слатина.
Едно лято аз и брат ми искахме да позаработим някой и друг лев, та се хванахме на полска работа.
Е, идеята беше да станем поливачи. Хич не леко, н ...

Бисквити с канелен аромат,
отпивам глътка от изстинало кафе,
в ден неделен, среща с непознат,
красива рокля, меко кадифе.
Прозореца пред мен - открехнат, ...

Всяка душа жадува да бъде погалена,
но не всяка е готова друг да погали!
Всяка душа жадува да бъде пожалена,
но не всеки е съгласен другиго да пожали!
Какво да се прави? Такъв е светът! ...

На плажа
Днес, деца, ще ви разкажа лятото какво се случи.
Котаракът там, на плажа, пак във своя лов не случи.
На Мишконтиев омръзна да се крие и да бяга.
На почивка ще отиде точно както му приляга. ...

Море от любов
И морето от любов
е за смелите плувци!
Прегърнали едно сърце -
любящо, ...

"Има какво да ядат "..."
Реплика на същия... на
забележка на журналист,
" ... че хората в България
вече няма какво да ядат." ...

Ние сме хората, спасяващи този народ.
Ние сме хората, изпълнени с благослов.
Ние сме хората, белязани от Бог.
Ние ще бъдем светлината на този живот.
Ние сме хора, калени от мрак. ...

Художникът я срещна във съня си.
Сърцето си във дланите и' сложи.
А разумът преградите престъпил
очакваше напразно невъзможното.
Тя не дойде... И празни си отминаха ...

Във всекиго от нас живее Цар Мидас.
Но в някой той направо се е преродил,
погълнати от меркантилна страст,
превръщат всичко само във пари.
За жалост, тези хора се множат. ...

Жабока ... беше общо-взето странен тип. Имаше доста необичайно, грозно лице. Прякорът му беше много подходящ. Намерението ми не е да го подигравам, като казвам, че приличаше на жаба, но наистина си беше така. Той беше черенокож, висок около метър и шейсет. Главата му беше много голяма и сякаш се беш ...

Събудих се...
Наоколо всички...
още спят.
Ставайте...
АЗ им крещя... ...

Измисли ме! Ще съм красив в съня ти, като цвят на фрезия...
Но с кисел вкус, като корички на лимони...
И подсъзнателно ще предизвиквам в теб перверзия,
а мозъкът ти обладан ще е от феромони...
Бодли ще имам! Много ясно... Няма как! ...

Когато земята ме погледне...,
когато небето затвори очи...,
когато денят тъй ме докосне,
когато нощта тъй се появи...
А аз замлъкнала във песента, ...