От
всички форми на възмездие
за себе си една избрах –
не се превръщам никога във жертва,
макар от подвизите да изпитвам страх. ...

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...

könnt' ich
schenkt' ich Dir
den ersten Schrei von mir auf dieser Welt
das erste Greifen meiner Hände
meine erste Träne ...

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...

Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...

Гледат ме втренчени
неразбран чифт очи – вашите.
Все едно ви питат коя е Станка Пенчева,
да не говорим за Миряна Башева.
Докато аз на терасата ...

А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...

Сега сме никои за другия и непознати
така решихме двамата тогава
аз ще излизам с другите жени
а ти търси си някой за изява
Сега сме никои за себе си ...

Земята
е
сърцата

1.
Нищо не се е
видяло
от праха
и нищо не се е ...

Посветено...
Познавам един човек
със сърце толкова нежно,
че не може да се повярва
толкова смело, вярно... ...

Как искам времето да върна
или сладостния миг, поне –
с ръцете си да те обгърна
и да останем пак насаме!
Под ключ е споменът, в сърцето – ...

мечтая да те нарисувам
на небостъргач,
така че и отдалече
да мога да те гледам;
ще те рисувам ...

Ти и аз сме някаква загадка.
Искам да си бялата ми тайна.
Някак те предчувствам вече сладко,
дишам те в небесна необятност.
Искам да си мой не по причина. ...

Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла, ...

Беляза ме тъгата. И разбрах,
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст. ...

Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше ...

Времето ми с тебе не лети
Като красива бяла пеперуда
Днес името ти тя шепти,
Че обичам тебе до полуда.
Отдавна с тебе все се нямаме. ...

Животът ми е разпилян, в кутии,
а хаосът е подреден, във мен.
Душата ми е до безкрайност свита,
таванът ми е с пода изравнен!
Аз мога да загубя всичко! ...

Горчиво кафе
Бучка захар в горчиво кафе,
а очите ти – впити във мене
и усмивката на щастливо момче,
нищо… че мина толкова време. ...

Мила,
чиста,
луда -
заблуда.
Тъмна ...

Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме изключително неприлично и това ме мъчи повече от всичко останало. Това сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най-големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече ...

Мое силно, прекрасно момче,
колко вярвам във теб, дали знаеш!?
Криеш се зад дувари от лед
и успешно, почти, уж нехаеш.
Истината е в твоите очи, ...

Събуди се в необичайни обстоятелства. Пространството около него беше окупирано от хора, които не познава. Дори не беше в собственото си тяло. На всичкото отгоре беше толкова млад, че се ужаси от това, което видя. Не беше по-голям от 8-годишен. За миг се спря. Пое си дълбоко въздух и се огледа. Намир ...

НАЙ-ХУБАВИТЕ ИСТИНИ
Животът все ни среща с много истини
и всички имат най-различни форми,
а ние учим се да ги приемаме,
години ще отминат и ще можем. ...

В крайчеца на устните ти се крие усмивка –
от тези, които разкриват любовта ни.
Прибрали сме я в мидена черупка
на пода в стаята ми,
на леглото сред чаршафите ми. ...

Съдбовен ден, подаден знак -
присъствието мъжко бе на почит.
Да бъдеш джентълмен и кавалер
за дамите бе благодат,
а за мъжете - нежност и галант. ...

Писма без адрес ти изпращах, любима.
Навярно се трупат на лавица прашна.
И някой служител след много години
с любопитство ще бръкне във дните сегашни.
В почивката обедна на своето бюро ...

Заминаха си дните ми игри,
когато замина на вечен път ти,
дните детски, любими и щастливи,
отлитнаха някъде с твоите очи.
Накъде да погледна, за да те открия, ...

Самотна роза
Червена роза – дар на любовта
сама посрещна утрото в парка.
А как щастлива беше през нощта –
свидетел на любов красива, жарка. ...

Изчезна в миг, всичко отлетя,
защо, приятелко добра, ти завидя?
Изведнъж всичко промени се,
дългогодишното ни приятелство
в прах премени се! ...

Преплетохме ръцете
и позора си.
До кръв се впи
във пръстите ми възелът.
Мечтите ми ти махат от прозореца. ...

Повърхностно живеем сред фалш и суета
лъжем себе си, че сме щастливи
пак с усмивка на уста.
От повърхността наднича синята вода
обляна от лъчите нежно ...

На баба ми Евгения
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови,
отдавна към залеза тичат
твоите слънчеви дни. ...

Родих се в град на хиляди усмивки и безброй мечти,
заживях на друго място със милион животи и толкова съдби.
Често у дома се връщам, но това ми "у дома"
топло душата ми прегръща, но и оставя ме сама.
Родих се в град на морска пяна и пясъчни перони, ...