Душата ми – във зимна клетка,
затрупана от снегове.
Нерадостна е тази гледка
и радва мойте врагове.
А тялото ми се смразява ...

… стария ролс кашля като рахитичен старец. Двигателят на автомобила, произведен през четиридесет и седма се нуждае от ремонт. Но заобленото купе в предвоенен стил с високо вдигната предница и издути калници все още се тътри по наклона към замъка Хеджис. Все пак на радиатора гордо е разпънала крила б ...

Шкембе чорба и зелева такава,
след празниците всеки заслужава.
Въпреки умората в главата,
ще трябва да лекуваме краката.
Почивка ли? Какво е туй за Бога? ...

Колко любовта е нежна –
като розата през пролетта
и колко болка безнадеждна
има в моята самота...
И в тоя студ усещам сега ...

Веднъж един ангел бил пратен на земята, за да изпита колко добри са хората. Той отишъл в един град, където всеки бил забързан за някъде. Заснежените улици били препълнени с хора, а множество автомобили се движели навсякъде. Въздухът бил много мръсен и трудно се дишало. А човеците, които вървели наса ...

чуруликай врабче
моля те
чуруликай
под оловното снежно небе
слънцето ...

I sat belonely...
John Lennon
I sat belonely down a tree,
humbled fat and small.
A little lady sing to me ...

душеразновидността
на
ЛЮБОВТА

Едно зрънце ориз от пакета изпълзяло
и с пълно гърло закрещяло:
- Какъв съм хубав! Красив и бял!
Аз съм силен! Аз съм Крал!
Подало се житното зрънце и възроптало: ...

Кратък спомен
Пак съм там
във тишината,
лист отронен
в самотата, ...

МОЛИТВА
Днес е вечност,
а утре никога не идва,
но докато съм с теб,
аз, ...

бърз кадър,
на очи
и сърца
на безброй думи
и различни тела ...

Твоето тихо мълчание
Здравей! Как е времето при теб?
При мен е същото и все така вали...
Не знаеш, а и как да знаеш?
Не сме се чували години! ...

Райън Гослинг & Ема Стоун - Град на звезди
City of stars
City of stars
Are you shining just for me?
City of stars ...

Във сумрака на гарван грак се чува...
Спотайват се в тръстиките мъглите...
Невидими, във нереалност плуват
оглозганите трупове на дните...
В живота ни периодично бури ...

И не е само черен,
и не е само бял,
светът ни е модерен
и в шарено огрян.
И не е само весел ...

Помниш ли лятото и морето,
не ни трябваше нищо, даже обувки.
Единственото по-удобно място от хамака ти бяха прегръдките,
а очите ти блестяха повече от огъня...
А вечерта с глиганите? ...

Времето прекарано с теб
не се усеща.
Минава набързо през пръстите,
кожата,
очите, ...

Глътка топлина.
И тръпка.
Вино, поглед, тишина.
Сякаш срещнаха се пръсти.
Твои, мои... все едно. ...

Търсих те в четирилистни детелини,
в началото и в края на деня,
вглеждах се в многобройни хора,
с уморени и усмихнати лица.
Минутите превръщат се в сезони, ...

Случайност е да притежаваш фон,
връз който да се вихрят вси сезони.
Изкуство е да ги оставиш там,
макар да ти се ще да ги прогониш.
Особено онези – лютите на студ, ...

Тъжна любов...
...В огледалото се отразява
нищо и някакъв невидим образ
на твоето прекрасно и безкрайно,
но нелепо отсъстващо присъствие... ...

LIEB'!
Man hat die Welt
In einem Vers umfaßt
Und trägt mit Freud'
Auf Schultern diese Last ...

Със сигурност ще се родя отново
(в това прераждане се провалих) -
уж исках да извадя най-доброто
като заложби в мене, но уви,
оказах се ужасно променлива. ...

Зимата не е проблем. Проблем е ледът в сърцата.
Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories”
Не са страшни студът и зимата,
а висулките безразличие
и ледът, ведно с недължимата ...

Ти остаряваш като катедрала,
пък аз – като един пробит галош!...
Или природата се подиграва,
или пък просто генът ми е лош...
Косата ти – красиво посребряла, ...

Сънен залез пълзи по паважа към теб
но пред него не виждам море
само сняг обгръща комина
сиви птици
небе ...

Светло стана ли навън?
Птиченцата нежни чувам.
Пеят си! Тъй приятен звън,

За любовта, създадена за двама.
За нея и истинската ù душа...
За вярата, че може да пожертваш!?
Вината собствена от самота.
За любовта, за нея трябват двама. ...

Отново на сцената
се вдигат завесите.
Виждат ни двамата,
от прожектора стреснати.
Напълно неподготвени, ...

БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али ботуш и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето, като нежен полъх минава през душата, п ...

Свят. Изкривени ценности. Изкуствени идеали. Празни хора. Всекидневие. Монотонност. Неясни цели. Безсмислено съществуване? Стремеж към непотребното. „Печелиш“ тези, които никога няма да имаш и губиш тези, които все пак някога си имал. Защо? Събуждаш се сутрин, знаейки, че вероятно никога няма да пра ...