Дъх приемам,
дъх отдавам,
чак до залеза на вечността.
Но как така греша?
Последен дъх ли е това? ...

Онемях от собствените предразсъдъци.
Онемях от надежди и лъжи...
Живота си заложих за чужди радости!
Продадох се на собствени лъжи.
Отнех от себе си сърцето... ...

- Има ли нещо?
Въпросът на шефа я изважда от унеса. Напоследък пристъпите ѝ зачестиха. Дали е открил, че е назначил за помощник-готвачка магистър по комуникация, с шест езика и пет години стаж в рекламата? Не, тук никой не проверява другия. Казва, че всичко е наред и продължава с тестото.
Спомня си ...

В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шестдесет.
Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.
– Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си ...

В мен бушуват странни създания,
продавам месо и пиша поезия.
Редя памфлети за своите фенове,
те хапват луканка и слушат стихове.
"Ти пишеш почти като Шилер... ...

Мъжът
Мъжът не се оплаква, той просто споделя!
Ако друга жена е докоснала неговата душа.
Той разказва за живота си, за своята съдба.
А жените на лоши и добри разделя. ...

Виновна
(триолет)
Ела, божествен полумрак,
скрий мислите ми блудни!
Ах, дланите му искам пак! ...

Падна тъмнина над снежната покривка,
падна и моята усмивка,
поглеждам през прозореца голям,
спомням си за твоя блян,
съдбата ни събра в нощ една, ...

Нозете ѝ восъчни стъпват
на прага на твоята „Зима“,
във ледена църква пристъпя,
клисарят се моли прости ѝ!
Не, не го чува, не вижда. ...

Има гладна любов и преситени страсти.
Има лъскав мираж и оазис от кал.
На сърце разстояние вече е тясно,
на ръка от просията някой е дал.
Има бели трохички за вярващи устни. ...

Обичаш ли ме?
Не е само светло чувството.
Не е единствен извор радостта.
Тъгата, болката ти –
Не са ли те за мене, ...

Едни кафяви очи и топла усмивка.
Нежна прегръдка, сладка целувка.
Две протегнати ръце с думите: "Обичам те"!
Ах, това море, името му жена е...

При все че са
краката на лъжата
къси,
Светèна ги
вода... защо ли пак ...

В този свят на няколко рефлекса
всеки се превръща в роб.
В роб на някаква пътека.
В сянка закъсняла за живот.
... И в инерция застива ...

Целувай ме с отворени очи,
искам да потънеш в моя поглед,
зениците ми с греещи лъчи,
нека те докоснат и погалят.
Целувай ме, очите затвори, ...

Петък е днес, по календара тринайс(е)ти.
Ден като ден, завършващ на наис(е)ти.
От какво да се боим?!
Какво не можем в тези цифри да търпим!?
Дори сборът им е цифра приятна, ...

Цел живот заспивам со отворени очи
за да те среќавам во соништата
измислувам љубов
за да не заминеш
од светот на бесмртноста ...

Почакай! Тази нощ ще е студена.
До огъня за мъничко поспри,
дори от него можеш да си вземеш,
а после пак във своя път върви!
Не страдай, че светът те наранява, ...

Аз искам Слънцето да те огрява:
във студ да топли твоето сърце;
във мрака светла радост да ти дава –
душата ти щастлива да расте!
Аз искам Извор да те напоява, ...

СЕРЖАНТСКИТЕ ПАГОНИ
С чисто нов шинел съм, закопчан до врата ми, с лъскави жълти копчета и изобразен разярен лъв на тях, също като моята младост, която иска да прегази всякакви трудности и пред нищо не се спира. Кой може да се мери с мен, младия левент, сложил маршалския жезъл в раницата си. Под пеш ...

Повярвай...
“Това, което спасява човек, е да направи стъпка. После още една.” - Антоан дьо Сент Екзюпери
Чувствам, че сърцето ти днес не вярва
за първи път не вярва, но моето те обича.
Може би няма смисъл вече да се плаче. ...

Отново ще летя след залеза,
тъй пурпурен, влиятелен и свеж.
Ще бягам аз от тежката навалица,
за да се гмурна във живота тъй горещ.

Когато близките ти нямат време
със теб поне да поговорят,
когато угаснат всички прозорци
и вратата пред теб се затвори,
врата се отваря една и топъл глас те кани: ...

Изчерпан ли е вече лимитът ми на сълзи?
Пресъхнаха ли бавно женските очи?
След толкова изплакани надежди
превърнатото в лед сърце ще спре ли да боли?
Лимитът ми на чувства със скромни е залежи. ...

Тайната на имението Калуидж (2-ра част)
Новела на ужасите
Заради ограниченото ни време, не си казахме почти нищо. Само чичо Майръс с трепет ни говореше колко е хубаво да се спазват определени правила, защото човекът се научава на ред и животът му става по-подреден. Двете госпожи с усмивка се съглася ...

Ела! Ела и целуни ме!
Да се раждат чувства!
Ела!.. Само прегръдка ми дари!
Гушни ме в скута мъжки!...
Подай ръка!... ...

54/ Те всяка сутрин със „Пежото”,
в конфликт със градския трафик,
пристигаха при нас не кротко-
творяха подвиг най- велик!
А на нас със масажиста, ...

От тялото на старата цигулка,
попила прах, с изгнили части,
подтиснат споменът в целувка,
запазил женските ѝ ласки.
При допир в струните ѝ с устни, ...

Не съм онова, което имам.
Не съм онова, което мога да загубя.
Не съм онова, което може да ми се отнеме.
Не съм даже достойнството и честта своя.
Много съм мъничка и твърде безгрижна. ...

Петък 13-ти, ден на бедите…
Кой този ден като лош заклейми?
Всеки се пази, пресмята щетите…
На мене пък в петък така ми върви.
Всички планети, слънца и звездички ...

Яви ли се нещо абсурдно и откачено,
съзнанието мигновено e пленено.
Без знание, без точните думи дори
нещо отвътре бунтува се, гори.
Неусетно светът трепва и се смалява, ...

Неуморимият
Полет без крила, дали е възможен?
Бягство без вина оправдава ли целта?
С боен вик
и страж ли да ти бъда? ...

Аз имам само мигове от тлен,
една душа в небе от херувими.
Да нося смъртно болката във мен
и все да сричам нежното ти име.
Аз плача денем с ручеи живот, ...

Отдавна, отдавна се изгубихме,
по трънливия път на съдбата си
с последни сили през снежната буря вървя,
дано да открия отново любовта ни...
Отдавна не мисля за себе си... ...

Присвивам се и чакам без да спя
да паднат върху мене всички облаци.
Сънят е само капка ведрина,
отронила въздишките от хората...
Присмивам се и чакам топлина ...

Не спира тук следобедният влак,
изсвирва и задъхан отминава.
И моята любов не идва пак...
Тъжа...Душата ми се разболява...
Перонът е следобеден и пуст... ...

Недей с кадифе да се галиш във дните ми,
копнеят за изгреви с капки безвремие.
Събличай и тайните, скрити в очите ми,
обичай, смали ме от гордост в смирение.
Не ми подарявай възлюбено вричане, ...